Пуснах брада, за да мязам на комита


Пухкава бяла брада, прошарени мустаци, рунтави вежди, благ поглед и набраздени от усмивки бузи. През зимата децата често го бъркат с Дядо Коледа. Тази осанка обаче е запазена марка на родопчанина Стою Чонгаров. Прочутият гайдар ходи с комитска носия и често пука с пищов.

Родопчанинът с бялата брада е родом от смолянското село Бостина и свири на гайда от 1959 година. Ликът на бай Стою обаче стана много популярен покрай Роженския събор, тъй като беше заснет на всички плакати. След това без него вече няма голям празник. На 3 март той носи пушката на Капитан Петко войвода, която музеят предостави за паметно шествие в Смолян.

84-годишният Стою Чонгаров е доайен на  родопските гайдари. Той е обичан от всички заради вечно веселия си нрав, а и винаги е готов за празник. На всяка изява от десетилетия пука с пищов и стряска народа по мегдани и баири. А зрителите навсякъде искат да пипнат кюстека на бай Стою  -  това е сребърен орнамент, който тежи около половин килограм и се закачва на гърдите.

Животът му е пълен с превратности, но не загубил усмивката си. След казармата започнал работа като ветеринарен фелдшер, а се пенсионирал като миньор. Бил на гурбет в Африка, бил тепавичар, а сега е ловджия.  Самоук, но упорит, бай Стою "краде" извивки от старите гайдари и трупа с години своe можене. Вярва, че всеки гайдар си има стил. Неговата сила е във веселбата.

Гайдарят пищовлия е сред първите, започнали преди 45 години в основният състав на оркестъра "100 каба гайди", който наброява в последно време около 50 гайдари. Идеята за такъв оркестър е уникална не само за Европа, но и по света, казват посветени. С него бай Стою е свирил на стотици сцени. Отличава се с воеводската си носия и с пищова, с който гърми. Уникален с носията си като на Хвойньо войвода, той често пука с пищова като истински комита. Всяко негово излизане на сцената се помни. "Може  да има и други гайдари да пукат с пищов, ама аз съм натурален. Като моя пищов няма - с черен барут и парцали", намига бай Стою.

Наричат го кабадайлия - това означава широкоскроен човек, на който му са чужди дребните политически страсти, завистта и омразата. А и душата му била като женско сърце, много привличала и поемала. 

"Гайдата не е прост инструмент, това е дърво, мени се от въздух, от всичко! Спомням си на стадион "Васил Левски" в София веднъж свирим и малко ръмеше. От влагата такава точност изкараха тия гайди, такъв звук и резонанс дадоха. Та дърво е, сложно е! Не можеш да го излъжеш! Виж има си тънкост, дето съм разбрал. От алкохола, от изпарението пискунят се тонизира, хората не го знаят, но гайдата по-хубаво свири, точно и вярно", смига закачливо той. И добавя: "Абе както с жените и с гайдата - то е опознаване, тренинг, не е проста работа". 

Заявява, че занаят се краде. "Това, което съм могъл, съм копирал от старите гайдари. Имах зет, беше много голям гайдар, ала почина млад, Васил Стойков се казва. Чувал съм го да свири като дете, направил ми е голямо впечатление и съм копирал. Много ситнежи, които не са популяризирани, съм чувал от него. На такива ситнежи беше майстор бай Петър Ингилизов от Момчиловци. Той беше незаменим, доколкото разбирам от музика. С бай Пейо Лалов от Стойките като свиреха, не може да ги надмине никой: то е едно отсечено, скакато, хубаво, мелодично свирене. Има много неизвестни гайдари, дето заслужават да се споменат. От тях се учих на ситното.

Имам си джурица гайдичка и на нея си ги свиря такива ситни. Смятам, че всеки има свой начин на свирня и аз си имам мой. Имам три гайди - фа, ми, ре. Каба гайдата е "ре", "фа" е за попътно из рейса, а "ми" е мелодична, лек инструмент, малко въздух иска, скаката, оркестрова гайда.

На мен всички родопски песни са ми любими. Но да си призная, повече го удрям на кръчмарски и хумористични. Затова съм приет в компании, защото тежките песни всякой ги пее. А аз имам такива, дето свиря, малко с неприлично съдържание. То не може за всеки случай да свириш родопските песни, те са за любов и за комитлък. Родопчани жадуват за музиката си. Но има и друго, което съм разбрал -  гайдата не може без певец или певица. Сам с гайда ми е постно, безсолно. При акордеона може, ала с гайдата - не. А има много млади гласовити певци и певици. Но нали знаете - музикант къща не храни", реди белобрадият гайдар с образ на комита.

Разказва как носел гайдата и в Алжир, където работел преди години на български обект. И там свирел на нея, на африканците. "Там местните имат подобен инструмент, ала без ручило, което е баса. А техните са като двуянки, пищят. Нашата гайда звучи дълбоко, по-точна е, хареса им. В Алжир пуснах брадата. Та с нея мязам на комита.

А и носията ми е комитска, дели се от на другите гайдари, защото е като на Хвойньо войвода. Нея ми я прави три месеца старият шивач бай Андрей Янков. Комитските потури се различават от овчарските по това, че  са по-плитки, за да може да прескача комитата огради, да бяга. И украсите са различни. Уши ми носията през 1967-ма и на всички участия съм с нея и досега", разказва бай Стою.

КЪМ ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ: ПИЩОВЪТ МИ РАБОТИ, НО ТОВА ПОД НЕГО - НЕ

Спомня си как станал "звезда" покрай събора на Рожен през 2006 година заради лика си на плаката. Тогава лично президентът Георги Първанов го спира, посочва пищова и ножа, втъкнати в пояса му, и го пита: "Тия работи работят ли?". А бай Стою спокойно му отговаря: "Тия работи работят, обаче онези под тях не работят".  Така се пошегувал, а после това започнало да се разказва като виц. "Той авторитет човека, интелигентен, какво си помисли, дали разбра, че се шегувам, не знам, но нищо не показа. Та последно станах известен, задето съм говорил с президента", казва бай Стою.

БЕЛГИЙСКО ОРЪЖИЕ

"Моят пищов е "Вернан", белгийски, взех си го от Плевен през соца. Сега само с него излизам на участие. И като пукна, се стряскат, ама може ли да свири родопска песен и да не пукнем, бре! Пълня го с парцали от стара риза и черен барут, безопасно е", разказва бай Стою.

КАТО ВИЦ: ДА СИ ВЪРНЕШ НОЖА НА ЛЕВСКИ

Зевзек по природа, лафовете на бай Стою се разказват и като виц. 

"Ножа и пищова като ги занесох вкъщи и майка ми пита: Тоя пищов на кого е? Викам: На Левски. Веднага, вика, да си му го върнеш, чужди работи в къщи не ща!". 

"Имахме в оркестъра един гайдар от Джурково - много обичаше да се жени, и един път му направихме номер. Бай Тасо се дегизира като кум, кума стана Василка Герзилова, тя беше голям комик. Един гайдар се направи на жена и заговори, че иска да се жени за гайдаря от Джурково. И той взе, че се хвана на въдицата."


Какво четем:

🔴 Не е важно какъв си, важното е да си добър човек - ВАНГА

🔴 Ивет Лалова сред най-красивите на Световното (Снимки)

🔴 Разпространи! Нека стигне до всички! Доктор Емилова разкри голяма тайна! Всяка аптека се страхува да я научим!

Източник: Марица



Коментари



горе