Като малък Олег Ковачев катерил баирите в Шумен с кошници, пълни с дини


Рицарят без броня спечелва сърцето на Валери Петров с естественото си поведение

Най-хубавите спомени на Олег Ковачев са от летните му ваканции в Шумен. Като дете той прекарва времето си в къщата на баба си и дядо си, където лудува с четиримата си братовчеди.

Дядовата стряха се извисява от един голям баир, в чието подножие се намират различни магазинчета. Това са стари дюкяни с подове от пръст. От тях се долавя миризма на нещо “хем приятно, хем влажно и плесенясало”. В единия магазин предлагали олио за наливане от един варел с помпа. Другият бил хлебарница. Третият - плод и зеленчук.

Дядото на Олег оставял всяка сутрин точно 15 стотинки на масата за него. С тях трябвало да вземе типов хляб. Ако баба му заръчала да се купи още нещо, дядото оставял още пари. Сумата винаги била точна. Младият Олег често изпитвал неудобство, когато карал бакалина да му отреже с прецизност половин килограм сирене. Въпреки това молбата била изпълнявана, макар и посрещана с известно сумтене.

Любимият момент от лятото за Ковачев е свързан с

ходенето за дини

Пред магазина за плодове и зеленчуци имало дъски, на които се трупали едрите плодове. През първите дни вървели за 10-12 стотинки за килограм. Постепенно падали до 5 стотинки, след което тази цена се задържала дълго време. В момента, в който дядото се прибирал с гръм и трясък вкъщи, за да изрови бригадирската си количка, Олег вече знаел, че цената е паднала до 2 стотинки. Така двамата търчали надолу по баира, за да купят колкото се може повече дини, преди да се усетят съседите. За 2 лева вземали толкова от едрите плодове, че стигало да напълнят мазето. Ковачев и до днес се чуди как са катерили хълма, натоварени с толкова много дини. След разтоварването им започвало и “голямото ядене”. На всеки 4-5 дини малкият Олег попадал и на една с жълт цвят. “Вкусът беше същият като на обикновените, но друго си е да ядеш жълта диня!”, казва в тази връзка Ковачев.

Олег Ковачев пази в съзнанието си и много спомени относно участието си в класиката на българското кино “Рицар без броня”. За ролята на малкия Ваньо е било необходимо

хлапе калпазанин

Малкият Олег отговарял отлично на това изискване. По време на пробните снимки за филма режисьорите обикаляли училищата в търсене на таланти. Вторият режисьор - Никола Рударов, попаднал на Олег. Той заварил младежа да пръска останалите ученици с вода от чешмичката в коридора на училището.

Така Рударов се принудил да доведе бъдещия актьор пред камерата, дърпайки го за ухото.

Когато невръстният Ковачев отива за пробни снимки, заварва лудница. Стотици деца беснеят в една зала, въоръжени с реквизитни мечове, саби, копия и щитове. Хлапетата са оставени да се развихрят. Сред цялата глъч, дандания и импровизирани рицарски дуели се навъртат и двама възрастни. Това са режисьорът Борислав Шаралиев и поетът Валери Петров, който изготвя сценария на “Рицар без броня”. Двамата наблюдават внимателно децата и отсяват най-подходящите за ролите.

Първоначалният

замисъл на Петров

е да се заснемат четири филма, обединени от една тема. Във всеки от тях главната роля щяла да бъде поверена на различно дете. Виждайки играта на малкия Олег обаче, поетът променя решението си. Той възкликва пред Шаралиев, че това хлапе би засенчило с естествеността си всякакви други деца.

Така бива взето решението да се направи само един филм. Разбира се, по време на заснемането на продукцията младият Ковачев не чува подобни хвалби по свой адрес. Той разбира за думите на поета много по-късно. По всяка вероятност Петров и Шаралиев не са желаели младежът да се възгордява отрано.

Влизайки в ролята на малкия Ваньо, Олег играе на една сцена с Апостол Карамитев. Първоначално знаменитият актьор не прави впечатление на хлапака, тъй като е просто един “голям”. С времето обаче последният оказва влияние върху него и остава завинаги в сърцето му. Години по-късно, когато порасналият Ковачев кандидатства във ВИТИЗ (старото име на НАТФИЗ), Карамитев е човекът, който го напътства. За съжаление, Ковачев не бива приет и отива в казармата. Два месеца след това големият актьор си отива от този свят.

“Аз плаках на плаца с

метлата в ръка,

когато чух новината по радиото”, споделя за този момент Олег.

Ковачев има щастието да се познава и с Валери Петров. Двамата се срещат неведнъж през последвалите години от заснемането на “Рицар без броня”. Така например по време на прожекцията на един филм поетът се появява в салона и сяда до неговото място. Олег го поздравява. Той му отвръща. След края на филма Валери Петров се обръща към 40-годишния вече Олег и го пита откъде го познава. Последният простичко му казва: “Ваньо”. Чувайки това име, Петров прегръща Олег.

През 1980 г. поетът навършва 60 години. По този случай Ковачев заедно с брат си висят няколко часа пред дома му. Когато Петров пристига, двамата го изненадват, поднасяйки му букет от 60 лалета. Развълнуваният поет ги кани на гости. У дома ги въвежда в своята “библиотечна бърлога”, където дълго време разговарят.

Докато е в казармата, Олег Ковачев открива нещо за себе си. Ентусиазмът му да се занимава с актьорство е угаснал. Театърът никога не е представлявал интерес за него, а ролите в киното започват да изглеждат твърде несигурни.

Решава да следва

операторско

майсторство

В този избор отново се долавя известен отзвук от детството. От малък Олег обича да се занимава с фотография. Детските му години са свързани с една стара камера, която той ползва и за заснемането на филмчета.

След като звършва специалността, Олег се оказва единственият от колегите си, който се насочва към документалистиката. По това време големият наплив е в посока на игралното кино. Не след дълго Ковачев започва да работи като асистент-оператор в научнопопулярни предавания. С трупането на опит в тази сфера идва и едно прозрение. Оказва се, че е много лесно една идея да бъде заснета едновременно от операторска и режисьорска позиция. Причината за това е прозаична: няма достатъчно желаещи за работа в документалното кино.

Така Олег Ковачев започва да утвърждава името си като оператор, режисьор и сценарист. Към днешна дата той може да се похвали с

60 филма

Голяма част от тях са посветени на знаменити българи. Тук попадат личности като синята легенда на футбола Георги Аспарухов - Гунди, певицата Паша Христова, актьора Георги Калоянчев, телевизионния водещ Александър Авджиев и много други.

Филмите на Ковачев представляват пъстър калейдоскоп. Сред тях има портретни описания, игрални новели, публицистика, спортна тематика и какво ли не. Някои са тъжни, а други са весели. Самият Ковачев не е загубил желанието си да прави още от тях. В момента тече работа по филм за оперния бас Никола Гюзелев.

Макар и да е отбелязвал, че работата често е неблагодарна, Олег гледа с трезв поглед напред: “Моите планове са да живея нормално. Някои мои познати работиха от сутрин до вечер и не можаха да се порадват на децата си. Други пък се отдадоха на семейството си. Истината е някъде по средата. Трябва да имаш по малко време за всичко, за да изпиташ радостта от живота”, споделя личното си виждане той.


Какво четем:

🔴 Огромен интерес към Фестивала на българската шевица

🔴 "Маймуна" обра наградите на кинофестивал в Чикаго

🔴 Подвигът на капитан Радков и спасяването на Балчик

Източник: 24 часа



Коментари



горе