Михаил Белчев на 71: Няма нищо по-хубаво от това да се пеят стиховете ти
Ако в пантеона на българската култура има понятие „универсален творец“, то срещу
него стои името на Михаил Белчев – изпълнител, композитор, поет и режисьор. Не,
със сигурност музикалните му визитки на изпълнител не са само класиките „Младостта
си отива“ и „Не остарявай любов“ (по текст на
71 години навършвате днес, г-н Белчев, 51 от които отдадени изцяло на сцената! Имате ли необходимост, като погледнете назад, да отделяте спомените си един от друг?
– Не, животът ми е вървял така, както е трябвало. Помня някои неща в детайли, но това не означава, че разделям спомените си един от друг. Заедно вървят и семейните, и професионалните спомени.
„Кой София с обич заля“ – какво се крие зад това заглавие от зората на кариерата Ви?
– През 1968 г. в София се проведе Световният младежки фестивал. Тогава беше обявен конкурс за написване на песни за него. С Найден Андреев, Бог да го прости успяхме да сътворим една българска песен в ритъма на ръченицата. Тя направи впечатление и успя да влезе в 12-те песни, които бяха отбелязани на самия фестивал с концерти в залите „България“, „Фестивална“ и „Универсиада“. Телевизията и радиото се заинтересуваха от нашата песен и фактически това е началото на моята кариера.
Помните ли кой се довери на Ваш стих и кой или коя българска музикална знаменитост изпя за първи път песен по Ваш текст?
– Тя вече беше знаменитост, колкото и аз – Мария Нейкова изпя „Мария“.
По-късно Борето Гуджунов изпя „Не си родена още ти“ и така тръгнаха нещата. Почти няма човек от моята гилдия, който да не е пял мои стихове.
Имате ли любима българска песен, извън тези по Ваш текст?
– Имам много любими песни, има прекрасни български песни от този период. Обичам ги, защото съм ги съпреживял с колегите си, знам как са се родили, как са добили популярност. С колко труд колко концерти са се правили в името на тези песни, за да се стигне до сега – вариантът да се отбелязва сингъл, защото хората нямат възможност да издадат диск или плоча. Много е трудно сега, за младите хора е особено трудно, за жалост.
Казвате, че всяка последна песен Ви е любима, коя е последната по Ваш текст и кой е изпълнителят й?
– Последната песен, която аз много обичам е „В полумрака на спомена“ по музика на Стефан Димитров. Стиховете са мои и я пея с огромно удоволствие, защото тя е една прекрасна композиция.
Отделно след нея направихме „Мираж“ по музика на Кристиян Бояджиев и мои стихове. Аз я записах, но тя се завъртя като последна изява на Джоко Росич преди да почине. Той направи един прекрасен речитатив, за което съм му много благодарен.
Има ли приятелство между съвременните поети у нас днес? Можем ли да говорим за съперничество по отношение на това кой колко близък до душевността на българина стих ще напише?
– Поне от моя страна няма такива амбиции, аз си върша работата и съм го доказал. Аз съм приятел с много, много поети в България, все пак аз съм член на Съюза на писателите.
С кои Ваши колеги-поети поддържате приятелски отношения?
– С много поети – Александър Петров на първо място, Иван Тенев, Георги Константинов, Драгомир Шопов, Петър Амбасаров, Петър Анастасов и много други.
А с кои изпълнители сте приятели?
– С всички!
Имате интересни истории около няколко Ваши текстове, превърнали се в евъргрийни за родната поп музика. „По първи петли“ – как написахте текста на едноименния хит на Васил Найденов и защо се е наложило да бъде изпята без последния стих „По трети петли уморени мъгли се разкъсват от страх и се вписват в прозореца сутрин, старият ключ се огъва от студ – и го няма домът, и я няма вратата сутрин“.
– Бях на гости у Стефан Димитров в София, когато се бях върнал от Русия, бях във ваканция, а тогава там учех режисура. Стефан ми изсвири една тема за песен и предложи да направим анонимен конкурс в същата вечер кой какво ще напише върху тази тема и аз спечелих тя да е по мои стихове. Прекрасна песен! Само финалът не беше допуснат от Комисията по култура тогава, тъй като нямало изход в последния стих. Въпреки всичко, аз си я отпечатах в една от моите стихосбирки в пълния и завършен вид.
„След 10 години“ – една незабравима песен, която оживява всяка година по време на абитуриентските балове – каква е историята на песента, изпята от ФСБ, на които Вие сте дали рамо в началото на кариерата им?
– Поводът е смъртта на един мой много близък приятел, който загина в самолетна катастрофа. Тя до толкова влезе в бита на хората, че те я ползват и за изпращане на войници в казармата, за края на абитуриентска вечер и какво ли не. Много съм щастлив, когато я изпълняват ФСБ и по стадиони.
„Жалба за младост“ е друга песен с интересна история? За кого първоначално е бил написан текстът и защо Тодор Колев я е изпял по-късно?
– Развигор Попов ме помоли да напиша нещо за Мими Иванова. Аз написах този текст, обаче тя отказала, тъй като не й било удобно да пее за колегите си. Тодор Колев спечели от това нещо и само за една нощ той стана суперзвезда!
„За теб, Българийо“ – песента на Веселин Маринов по музика на Тончо Русев, която е една от визитките на изпълнителя – текстът Ви е бил спрян, защо?
– Текстът на тази песен беше написан отдавна и музиката тогава, по онзи текст, той не е същият текст, но идеята беше за България. Тогава композитор беше Александър Бръзицов, но текстът не се прие от комисията и ние замразихме песента. След 10 ноември Тончо Русев ме помоли да направим нещо за България. Тогава аз оправих онзи текст, довърших го и той стана това, което Веско пее сега – песен, която е с химново звучене!
Георги Христов Ви е помолил да напишете песен, която да посвети на майка си. Как се ражда текстът на „Майчице“ и каква е историята от преди 22 години?
– У тях бяхме на гости, а Жорето ме помоли да напиша песен за майка му. Аз му казах, че ще напиша песен за майка си, пък той да я изпее за неговата. Така стана една прекрасна песен, музиката му е чудесна. Той я изпя така, както само той може!
Казват, че щастлив е човек, който цял живот се е занимавал с това, което наистина е обичал. В тази връзка, Вие със сигурност сте щастливец, но… съжалявате ли за нещо и коя е най-голямата Ви гордост като погледнете поне половин век назад?
– Покойният Хиндо Касимов ме наричаше Щастливеца, защото съм бил прегърбен, носил съм си раницата на гърба и съм се занимавал с това, което ми прави удоволствие цял живот и затова са ми плащали.
Повечето българи знаят стиховете Ви от песните и репертоара на българските поп
изпълнители, които са ги увековечили. Ако не бяха изпети през годините, щяха ли
да са толкова популярни, или щяха да останат в стихосбирката Ви „Полумрака на
спомена“?
– Това е всъщност ефектът от съзнателния ми живот. Няма нищо по-хубаво от това да се пеят стиховете ти. По-директно, по-лесно и по-великолепно влизат в съзнанието на читателите. Късмет голям!
Сигурно не е присъщо на Вас като творец да давате целенасочени съвети и да бъдете
ментор, но, все пак – нещо, което да посветите на читателите на
– Творец е само Този горе, аз съм автор – белязан да пиша някакви неща, които за късмет стигат и ще стигат до хората. Дай Боже Вашите читатели да обичат и да бъдат обичани!
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
Какво четем:
🔴 Чудните мостове – красивите, величествени и въздействащи кътчета в България🔴 Българка не може да получи пак гражданство заради... арменския й произход
🔴 Похотливи роми скачат на млади пловдивчанки на Бунарджика
Източник: delo.bg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
