Село Забърдо – пазител на традициите в миналото и сега
Чепеларското село Забърдо е разположено в долината на река Забърдовска. Според Валентин Черпоков – кмет на селото, Забърдо е населеното място с най-много атракции в Европейския съюз. Повечето от тях са създадени от жителите, с цел да привличат повече туристи в региона. Освен, че забърдовци са с иновативен дух, те са и съвременните пазители на традиции и обичаи, които са съхранили през вековете. За повечето от тях разказва Румяна Кехайова – секретар на местното НЧ „Христо Ботев“.
Най-почитаният празник от забърдовци е „Стара Марта“. „Това си е наш обичай, който са празнували и нашите прабаби. Свързан е с пробуждането на пролетта. Винаги се празнува на 14 март, независимо какъв ден от седмицата е. В нощта на 13 срещу 14 март момците и ергените от селото се събират, правят си маски, които трябва да са страшни и се обличат като кукери, защото се смята, че така прогонват злите духове и се молят за плодородие и берекет. На коланите си окачват чанове, хлопки и тюмбелеци. Този обичай го има и в други населени места, но в Забърдо освен, че гонят духове и зли сили, той се изпълнява като култ към Слънцето – да се събуди от зимен сън и да грее по-силно. Стане ли един-два часа през нощта, кукерите тръгват от къща на къща, като дрънкат силно с чановете, а домакините им дават пари и яйца. В центъра на селото се пали голям огън, който всеки прескача за да бъде здрав през годината. По време на този ритуал от читалището награждават и победителите за най-хубава маска, за най-дълга мартеница, за най-голям чан или тюмбелек.
Друг обичай, който се е съхранил и до ден днешен е събирането на билки на Еньовден. Всички стават рано и отиват да берат билки – омайниче, риган, мащерка. След това всичките билки се сушат и през годината от тях се прави чай, като се вярва, че щом са набрани на Еньовден, тяхната лечебна сила е голяма.
„Съвременният начин на живот промени доста от традициите на селото, някои дори изчезнаха, но си спомняме за тях и разказваме на младото поколение“, казва Румяна.
Тъй като едно време жената нямала достъп никъде, „Виенското“ колело, което е в центъра на селото е играело важна роля при „загалването“ (залюбването) на младите. На люлката девойките се нареждали от едната страна, а ергените – от другата. Ако момъкът залюлее момата, значи я харесва. Друга проява за показване на чувства била подхвърлената ябълка. Докато момичето се люлее, ако момчето и хвърли ябълка, значи я „гали“. Ако девойката наведе глава и прибере ябълката в пазвата си, значи и тя изпитва същите чувства, но ако веднага му я върне, това означава, че не го харесва.
Годежите в Забърдо също са били съпроводени с традиции. Още преди него, за да се уверят родителите на момичето, че момчето е сериозно, то трябвало да занесе „малък нишан“ – златен накит или друг подарък в дома на девойката. На годежа се носел „голям нишан“ – облекло за момата, скъпоценни накити и подаръци на близките й. Много от даровете били ръчно изтъкани от възрастните жени в семейството. Казвали са им „аглоци“. „И сега в селото се правят годежи и се даряват подаръци, но са по-различни“, казва Румяна и допълва, че сватбите също не са вече такива, като в миналото, когато е имало интересни обичаи. При „отсичането“ (определянето) на сватбата родителите на момчето давали известна сума пари на родителите на девойката, като „араглог“ – да се подпомогне „чеиза“. Друг интересен обичай по време на сватбата е бил киченето на овен с ярки кичилки – червени, сини, жълти. То ставало в двора на момъка. На рогата на овена завързвали две червени ябълки и шарен аглок, а на челото му слагали обло огледало. След това момче, което не е сирак и още няколко годежари в съботата, преди сватбата в неделя, откарвали овена в двора на девойката, като през цялото време свирели сватбарски песни. Този обичай вече не се изпълнява от забърдовци, но е останала традицията в деня на сватбата кумовете и булката да се извеждат от домовете им с музика.
При къпане на новородено също е имало обичаи, характерен за селото. След раждането на бебето най-опитната баба вземала детето и бързала да го окъпе и повие, като във водата пускала нажежен въглен и нещо сребърно – пръстен или паричка, за да е чисто като среброто. Слагали и парче желязо, за да е здраво. Докато го обличала, бабата то наричала „да остарява и да побелява“.
Обичай от миналото, който и до днес е съхранен и се изпълнява в Забърдо е „пристъпалката“ или „прощъпалник“. „Когато детето проходи, ние печем питка и раздаваме за здраве на съседи и роднини. Избираме най-пъргавият да я разнася, като трябва да внимава да не се свъва и да не пада, за да ходи добре детето. Вкъщи нареждаме предмети – ножица, спринцовка, химикал и други, като вярваме, че предметът, който избере детето ще определи с какво ще се занимава като порасне“, разказва Румяна. Тя допълни, че най-големите пазители на забърдовските традиции са жените от фолклорния състав към читалището - „Евробаби“, които са популярни не само с богатия си репертоар от песни, а и с чувството си за хумор и закачки към световноизвестни личности – Барак Обама, Кейт Мидълтън и принц Уилям, Бойко Борисов. „Те са нашата гордост! Освен, че ни носят златни медали от участия, бабите от състава възпроизвеждат и нашите обичаи и традиции, като се събират на „попрелка“, на която ни показват как се преде и тъче“, казва още Румяна.
Какво четем:
🔴 Страхотен! Побиват ни тръпки при това изпълнение на “Да те жадувам” от Данчо Караджов и Сигнал! (ВИДЕО)🔴 Вижте 2 любими стихчета от нашето детство
🔴 Батак – приказката в Родопите, която всеки българин трябва да изживее
Източник: Родопчани
Коментари
Последвайте ни във facebook!
