Стефан Цанев към Доротея Тончева: Ела, моя последна любов...


Плътен, много характерен глас, неповторими очи и свободолюбив, буен нрав… Тези три неща никога не са изневерявали на Доротея Тончева. И тя на тях. Вече 71 години.

Любимата актриса на няколко поколения зрители със сигурност днес приема поздрави от многобройни приятели и почитатели. Защото това не е просто пореден рожден ден. Над 70 години една актриса, живяла толкова много животи на сцената и пред камерата, заслужава огромна обич и признание, каквито сама е раздавала щедро на публиката.

Тя е родена на 15 август 1946 г. в град Силистра, но детството ѝ минава в Русе. Наследява гените на своята баба, видна самодейка в Русенския театър. Там малката Доротея усеща магията на репетициите и представленията, попива миризмата зад кулисите и на сцената. Влюбва се в театъра и му се посвещава, въпреки бащините закани и твърдения, че „карагьозчия къща не храни”. Завършва ВИТИЗ при проф. Кръстьо Мирски, а красивата ѝ външност и актьорският ѝ талант веднага отварят широко вратите на киното и театъра пред нея.


С Петър Слабаков в кадър от "Шибил"

„Когато желанието да правиш нещо е достатъчно силно, нещата се случват – споделя Доротея Тончева в едно от своите интервюта. – Усетих, че имам тръпка в себе си, разбрах, че това е много трудна професия, която изисква много себеотдаване, много талант, много работа. И до ден-днешен не съжалявам, че не съм се преориентирала към нещо друго, защото се чувствам щастлива за себе си, чувствам се щастлива и за публиката, която ме обича, когато играя.”


С Апостол Карамитев в сцена от филма "Бялата стая"

Как да не обичаш актрисата, изиграла запомнящи се образи във филми като „Бялата стая” (награда  за най-добра женска роля от кинофестивала „Златна роза”), „Последната дума”, „Черните ангели”, „Дами канят”, „ Игрек 17”, „Бъди благословена”, „Гневно пътуване”, „Князът”, „Езоп”, „Шибил”, „С дъх на бадеми” и др.; в театрални постановки като „Опера за три гроша”, „Деликатно равновесие”, „Хеда Габлер”, „Три сестри”, „Кълбовидна мълния”, „Без вина виновни”, „Животът - това са две жени”, „Последната нощ на Сократ”, „Пир по време на демокрация”, „Всички луди ме обичат”, „Децата на света”…


Със Стефан Мавродиев в "Деца на света", постановка на Младежкия театър

Най-вярна е на театър „София” (повече от 30 години), на който бе и директор. И на поета Стефан Цанев, с когото споделя семейния живот също от три десетилетия. Миналата година тя получи почетния приз на филмовия фестивал „Любовта е лудост” във Варна за изключителния си принос към българското кино и театър. А ние ѝ пожелаваме здраве и дълъг, усмихнат живот.

Ето и стихотворението, което Стефан Цанев посвещава на своята съпруга Доротея Тончева:

МОЯТА ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ

Ела, моя последна любов,
ела, моя Дорис, трийсет години
с мен –
героическа орис!
Какво не мина през наш’те
глави –
аспи, забрави,
заспи, забрави…
Защото нищожно е всичко
пред близката драма:
единият ще е жив,
другият ще го няма.
Пред ужаса на живата самота
предпочитам смъртта,
предпочитам смъртта.


Какво четем:

🔴 Силвестър Сталоун: В България има wi-fi и сред вълците, а в Санта Кларита - никъде

🔴 Правата, които НЕ знаем, че имаме пред мобилните оператори и как може да им нанесем тежък удар, ако не са коректни спрямо нас

🔴 Внимателно погледнете тази снимка: Колко черни точки виждате?

Източник: artday



Коментари



горе