Тодор Светослав — Владетелят възвърнал независимостта на Българското царство от татарите


Сред владетелите, съградили най-много за България в различните епохи, има един, чийто принос сякаш остава извън светлината на масовия интерес. Макар че историците са напълно наясно с неговите заслуги и това, което е направил, е включено в учебниците по история, за повечето от нас, този владетел остава сравнително непознат. Става дума за Тодор Светослав Тертер.

Кой е той и какво е направил?


Нека започнем оттам, че той има изключително тежка лична съдба, като прекарва огромна част от младостта си в плен. Още като дете е отведен във византийския двор, а след това и при татарите. Това, че е цар, в неговия случай не му помага да избегне бедността. Буквално е сватосан с дъщерята на заможен търговец. Този наложителен брак му помага да да се стабилизира материално след дълго мизерстване. Поради настанали междуособици за престола в татарската държава – Златна орда, в която е пленник, той успява да я напусне, заедно с татарския благородник Чака, който губи борбата за трона. Моментът, когато двамата пристигат в България, е считан за оглавяване на държавата ни именно от татарския принц. Има спорове между историците, управлявал ли е де факто Чака някога или . Така или иначе, той пребивава в България и определено има огромно влияние във вътрешните работи на страната ни.

Тодор Светослав знае, че новият владетел на Златната орда ще иска главата на Чака. И той решава да му я даде

Нареждайки екзекуцията и изпращайки главата му при татарите, той спасява България от една много сериозна външна агресия, като не просто отлага катастрофата, а постига фактическа независимост от Ордата. Като благодарност за лоялността, новият хан дори му връща превзети по-рано български територии в южна Бесарабия.  Така, непреодолимата с оръжие зависимост от татарите е превъзмогната само за един миг,  чрез дипломация, хитрост и държавническо мислене, като освен това Българското царство си връща земи, които, чрез война е било немислимо да успее да отвоюва. Това е моментът, в който Тодор Светослав окончателно заема българския престол. Като начална година на неговото управление официално е считана 1300г.

Впечатляващият развой на събитията не остава извън полезрението на Византия. Тогавашният император Андроник II веднага прави опит за подмяна на властта в България с удобни за него хора.  Той изпраща подред български благородници, имащи кръвна връзка с бивши владетели, които да имат правото да претендират за властта в очите на аристокрацията и населението. Те са подпомагани от византийски войски. Всички опити до един са осуетени.

С течение на времето мощта на българския цар нараства и той започва да поглежда на юг към Византия не само с тревога, но и с амбиция

През 1304 г. започва отвоюването на старопланинските райони и черноморските градове. Византийците не могат да се примирят с това и събират голяма армия против българите. Решаващото сражение за цялата война е при река Скафида, недалече от днешния Бургас. Това е една битките с най-интересен развой в цялата ни история. За съжаление, кой знае защо, тя не е придобила особена популярност. В началото на сражението византийците взимат превес и обръщат българската армия в бяг. Тръгвайки след нея, те се струпват на мост над реката, който се срутва. Това променя хода на битката и българите надделяват. Има спорове дали срутването е бил умишлен капан или съдбата е била благосклонна към нашите войски. Което и от двете да е, определено битката е впечатляваща, а победата — голяма.

Проблемите на Тодор Светослав обаче не се изчерпват със съседството с двете много опасни империи. Сепаратизмът, който ще доведе до края на Втората българска държава вече е започнал. Чичото на царя, деспот Елтимир, е самостоятелен владетел на малка територия, наречена Крънско деспотство, недалеч от границата с Византия. В първите стълкновения между българите и Империята, той заема страната на племенника си. С течение на времето обаче сменя позицията си, което налага окончателното въдворяване на тази теротория под централното управление на търновския владетел. Това е важен ход, намяляващ децентрализацията на българските земи в ключов район.

Скоро проблемите с Византия са разрешени чрез мирен договор. До него се стига отново чрез брилянтен ход. Изпадналата в хуманитарна криза византийска столица има спешна нужда от храна. В този момент, вместо враждебни действия, българският владетел предприема далновидния ход да изпрати два кораба с храна. Тази добре обмислена пропагандна акция видимо дава резултат. Освен договора, като допълнителна гаранция за дългосрочни приятелски междусъседски отношения, е сключен и династичен брак между българския владетел и византийската принцеса.

Карта на битката при река Скафида

Поради лошата ситуация, в която Тодор Светослав заварва страната, му се налага спешно да изглади и отношенията със Сърбия, които изобщо не са цветущи. След разговори със сръбския крал, българският цар постига още един завиден политически успех, без каквито и да е военни действия.

Дипломацията остава негово ключово оръжие

Той е владетелят, при който България има може би най-добри политически  и икономически отношения с огромната по важност тогава Венецианска държава. Това съответно носи доста добри търговски приходи на страната ни.

Странно защо един от най-успешните дипломати, оглавявали някога държавата ни, не получава заслужената слава и известност. На повече от двайсетгодишното му управление, макар и изучавано, сякаш не се акцентира така, както например на това на Омуртаг, Самуил или Калоян. Става дума за владетел с не по-малко заслуги. В настоящата тежка ситуация, ние като народ имаме нужда да знаем за Тодор Светослав, съумял да извади страната от криза, чийто изход не се е виждал с просто око. Ситуация, много подобна на настоящата. Точно в такива случаи обаче историята преподава уроците си и вдъхва надежда на бъдещите поколения, че няма невъзможни неща. Особено за нас, българите.

Автор: Виктор Панайотов


Какво четем:

🔴 Доц. Атанас Семов: Тази статия 2 големи вестника отказаха да публикуват…

🔴 Архивни кадри от нестинарски танци в село Българи

🔴 Аплодисменти за шофьор на автобус №7 в Русе

Източник: imen



Коментари



горе