Безработицата свърши! Няма кой да бере гъби


Въпреки че могат да изкарват до 450 лева на ден, в Родопите вече почти няма желаещи да събират диворастящи гъби. Това показа проверка на “24 часа” в района на Момчиловци, Хайдушки поляни, Смолян, Доспат и Момчиловци.

Хората, които традиционно изкупуват гъби в региона, се оплакват, че

гъбарите са

намалели,

независимо че манатарки има достатъчно, а и изкупните цени са стабилни и по-високи, отколкото в предни години.

Причините са няколко - хората вече масово бягат към градовете и в чужбина, страхуват се от мечките, а и повечето заклети гъбари са вече възрастни хора и не могат като преди да ходят с километри.

“По три микробуса с манатарки и пачи крак съм изкупувал на ден. Сега това е невъзможно. Гъбарите намаляха, а и по-малко се намира в гората”, казва изкупвачът Алекси Келешев, който е сред ветераните в бранша.

Той чака с микробуса си в местността Картола над Момчиловци и преди разклона за Хайдушки поляни от години. Според него изкупните цени са стабилни и

по-високи спрямо

предходни

години,

но изкупува все по-малко стока.

Келешев сочи тетрадка, в която е записано, че е платил на трима души общо 450 лева за предадено количество манатарки за ден излет. “Няма къде обикновен човек и с честен труд да изкара 150 лева, и то за не цял работен ден. Но опитните гъбари са вече наистина малко”, добавя изкупвачът.

Спад на желаещите да бродят из горите забелязват в Смолян, Доспат, Борино, Широка лъка и почти навсякъде в Родопите.

Друга причина гъбарите да намаляват е вече започналата кампания по бране на черна боровинка и билки.

Една от причините за спада е страхът от мечки. “То не смееш да се отдалечиш от асфалта и да влезеш в гората и да намериш гъби. Страх лозе пази”, обяснява Карамфил Христов.

Само преди дни в района на Триград мечка намери трима изгубени гъбари и стоя с часове до тях. 34-годишният Иван Узунски, който излязъл в гората с майка си и леля си, съобразил да накладе огън с голям кръг, застанали в средата и така дочакали сутринта.

Почти всеки гъбар твърди, че е виждал мечка. Дали е вярно, те си знаят, но често разказите им са откровени небивалици. Постоянните приказки и вероятно действителни случки напъдиха не само берачите, но и туристите. Хижарите се оплакват, че имат все по-малко клиенти. “Мина онова време, когато с бране на гъби хората си купуваха коли и строяха къщи. Хората

избягаха към

големите

градове

и в чужбина”, казва Асен Пашалийски, който е един от четиримата изкупвачи в Смолян.

За да изкупува гъби, той е платил 360 лв. такса на година. Има и удостоверение за професионална компетентност за “Специалист по диворастящи гъби и плодове”.

Първокласните пънчета се продават веднага, а ниското качество се суши, после се пласира по-скъпо или отива за лична консумация.

От 10 кг прясна гъба излиза 1 кг изсушена. Родопчани я ценят, а за качествата ѝ се носят легенди - тя е

пречистващо

кръвта средство

и се ползва като

естествена

виагра

“Изкарах 52 лева, а още не е обяд. След като почина малко, пак тръгвам. Сега гъбите са по високите места и иска доста обикаляне”, казва Александър Ковачев.

За да си спести разходи за гориво за голфа и да не го е страх в гората, Сашо ходи на гъби с още двама души от ромската махала. Останалите от компанията обаче продават доста по-малко от набраното от Александър.

Надницата може да стигне 450 лева

Безработицата свърши!

Изкупвачите

предлагат

по-високи цени,

но не намират

желаещи

В други години Алекси Келешев е изкупувал по три микробуса с манатарка и пачи крак на ден. “Много свестни момчета са. Вместо да се занимават с глупости, се трудят и изкарват честно прехраната си”, хвали ги Пашалийски. Той си спомня как преди години из селата, когато имаха повече население, хората наемаха по цели автобуси да ги карат в райони, където има гъби.

Често ставаха спречквания между групи за навлизания в “чужди” територии. Липсват вече и циганските колиби, покрити с найлон и борови клони, из горите. Ромите буквално

бивакуваха в

гората по цяло

лято на тумби,

за да обиколят районите с гъби, преди да се появят конкуренти. Сега придошли от полето за гъби няма, а смолянските роми се прехвърлиха на бране на боровинки.

Повече обаче ги е страх не от мечките, а от заклетите гъбари, които ги хокат за грубото им отношение към диворастящите. Заради засушаването гъбите искат повече обиколки в последните седмици, но има урожай, казват опитните гъбари. За първо качество на пунктовете им

плащат между

8 и 9 лева за

манатарка и 3,50

за пачи крак

Цените в Западна Европа на манатарките нямат нищо общо с тези тук, но тя минава през няколко ръце и се транспортира. На пазарите в Германия несушената манатарка е около 25-30 евро килото.

У нас вече има десетки фирми не само за износ на прясна, но и обработена в цехове. По неофициална информация бизнесът с гъби отдавна е надминал шестцифрена сума в евро. Въпреки сушата изкупвачите, а и постоянните берачи, не се отчайват все още и чакат дъждовете.

“Когато вали и има мъгла, а през деня температурите са високи, гъби има навсякъде”, категоричен е Алекси Келешев.

Дори обаче атмосферните условия да са налице, ако гъбарите са кът, стоката, която храни много хора, ще си изгние в гората, кахърят се пенсионерите, които вече не могат да обикалят както преди за гъбената реколта.

В 16 общини под 5% от хората са без работа 

Спадащата безработица заедно с обезлюдяването на цели региони е едно от възможните обяснения за намаляващия брой на желаещите да берат гъби през лятото.

В региона на Родопите се отчита сравнително висока безработица, по-висока от средната за страната, но не навсякъде. В района на Смолян, Чепеларе и Асеновград например тя е под 10%, а на места и под 8%. В съседните общини, каквато е Девин, обаче в момента тя е 19%.

В 16 български общини по последни данни безработицата е под 5 процента. Националният рекорд държи столична община, в която тя е дори 2,5%. Това показва базата данни на Института за пазарна икономика от проекта “Регионални профили”. Данните са към края на 2016 г.

През 2013 година, в разгара на кризата на пазара на труда, безработица под 5% е имало само в три общини – София-град, Пловдив и Варна.

В момента извън тези три големи града, към които сега спадат също и Стара Загора, Русе и Бургас, ниска безработица има предимно в общини, които разполагат с едно или две големи предприятия и в тях се труди основната част от населението. Което по мнение на икономисти също не е особено здравословно, тъй като при евентуална смяна на конюнктурата нещата ще се променят.

Фирмите-магнити за работната ръка в общината, ще почнат да бавят заплати и да съкращават хора, което ще повиши безработицата в съответната община, и то с много. Такива са например Сопот, в който безработицата в момента е едва 3,4% най-вече заради ВМЗ, Казанлък, където е 4,2%, Трявна с 4,8% и Севлиево с 4,3%.

Малко по-различно е положението в Божурище, където безработицата е много близка до националния рекорд – там за безработни се водят едва 2,6% от населението. Това се дължи както на развитата индустрия и увеличаващия се брой производства в икономическата зона, така и на близостта до столицата. В друга община, също близка до столицата – Перник, безработицата също е относително ниска – едва 5,7%.

Сред 16-те общини с безработица под 5% попадат също Аксаково и Белослав, съответно с 4,7 и 4,1%, но това на практика се дължи на близостта до Варна и факта, че голяма част от варненските предприятия са на практика в тези общини. В самата Варна безработицата е 3,4%.

Донякъде необяснима е ситуацията в град като Приморско, в който безработицата е 4,6%. Това едва ли се дължи на туризма, защото по Черноморието има и много други общини с развит туризъм, а в тях безработицата е по-висока. При това в Приморско относителният дял на безработните е най-нисък за целия Бургаски регион с изключение на самия Бургас не от вчера, а от почти десетилетие.


Какво четем:

🔴 "Дейли мейл": България обяви война на британските алкохолни туристи

🔴 Трявна – улицата на старите майстори…

🔴 Къщата в Търговище, която се превърна в световна сензация

Източник: 24 часа



Коментари



горе