Правилните думи, които си заслужава да кажем, когато някой скърби


Веднъж мой познат ми разказа как след унищожителна катастрофа негова приятелка е била прикована към инвалидна количка без надежда да се изправи на крака до края на живота си. Когато я посещава за първи път, той, опитвайки се да я успокои, й казва, че за всичко случващо се в живота ни, си има причина, че каквато и трагедия да ни се случи, тя ще доведе до положителни промени… Побеснявам от такива думи, пише психотерапевтът Тим Лорънс в статия, публикувана в Upworthy, в която той споделя опита си за скръбта, подкрепата и изцелението.

"За съжаление, голяма част от съвременното общество вярва, че нещо много лошо трябва да се случи, за да израснем. Не, не трябва. Подобни глупости са наистина опустошителни и напълно неверни", категоричен е Тим Лорънс и допълва, че подобни клишета за голямо съжаление са изключително устойчиви и са най-голямата пречка към единственото, което спешно трябва да направим в ситуациите, в които животът ни тотално се е преобърнал – да скърбим.

"Моят ментор Меган Дивайн казваше: "Ето такава е истината: Има неща в живота, които просто не могат да бъдат поправени. Могат само да се понесат, да се преживеят. Постепенно.", пише още Лорънс.

Скръбта не ни връхлита само, когато някой от близките ни почине. Ние скърбим и при разпадането на връзка, която означава много за нас. Ние скърбим, когато възможностите ни са тотално разбити, когато нямаме никакъв път напред. Когато тежко се разболеем – ние или наш близък, ние отново скърбим. И мъката винаги е брутално болезнена. Загубата на дете не е нещо счупено, което може да се залепи. Нелечимото заболяване не е повреден уред, който може да се поправи. Подобни неща могат само и единствено да се понесат.

Терапевтът съветва, ако в живота ви се е случила трагедия и някой ви каже, че това разтърсващо живота ви събитие е трябвало да се случи, че за него си има причина, че то ще ви направи по-добри, че ако поемете отговорност, всичко ще се оправи, имате пълното право да се освободите от присъствието на този човек. Безспорно, разрухата би могла да доведе до растеж, но в повечето случаи не се случва така. По-често се случва тя да съсипе живота ни, до известна степен заради това, че прибързваме да заменим скръбта си с клишета.

Според Лорънс, когато предлагаме банални съвети на хората, ние на практика им отнемаме правото да се отдадат на скръбта си. Думите "Поеми отговорност за случилото се и продължи напред" са чисто и просто лицемерие, защото да умееш да разбереш чуждата скръб, е по-трудно от това да позираш.

Невъзможно е момиче, което е било изнасилено, да поеме отговорността за това, нито пък родител, загубил детето си.

Когато адът се изсипе в живота ни, няма как да избягаме от скръбта. По тази причина фокусирането върху възможните решения са така вредни – защото отнемат правото на хората да скърбят.

"Много пъти съм скърбял през живота си, често съм страдал и от съсипваща вина. Тези, които ми помогнаха, всъщност единствените, които ми помогнаха, бяха тези, които мълчаливо страдаха с мен. Аз все още съм тук благодарение именно на хората, които избраха да ме обичат, обичаха ме в своето мълчание и в желанието си да скърбят заедно с мен", споделя Тим Лорънс в своята статия, допълвайки, че трансформацията и изцелението са напълно възможни, но само ако допуснете скръбта. Скръбта не е препятствие, всъщност препятствията идват по-късно – когато трябва да изберем как да живеем оттук нататък, как да живеем без това, което ни е било отнето, как да създадем нова мозайка за себе си.

За съжаление културата ни третира скръбта като проблем, който трябва да бъде разрешен, като заболяване, което трябва да се излекува. Правим всичко, за да я трансформираме или да я игнорираме. И когато се случи така, че преживеем трагедия, ние откриваме, че сме заобиколени не от хора, а от баналности. Но последното, от което се нуждаят скърбящите, е съвет. Целият им свят се е разпаднал, не задълбочавайте ужаса с думи като: "Случило се е с причина, за добро", вместо това просто кажете: "Тук съм, с теб съм", не "Ще направя нещо за теб", а просто "Аз съм с теб". Не е необходимо да правите абсолютно нищо, нужно е само да бъдете до човека, когото обичате, да признаете правото му да изстрада болката си и да страдате заедно с него. Това не изисква специални умения или обучение.

Не си тръгвайте, когато ви стане некомфортно или имате чувството, че не помагате с нищо. Помагате. Изцелението започва, когато имаме до себе си хора, готови да навлязат в ужаса ни заедно с нас, но не за да ни карат да се усмихнем, когато сърцето ни е напълно сломено, а за да признаят правото ни да ни боли и да ни оставят да изплачем болката си. Всеки страдащ човек на света има нужда от тези хора. Бъдете вие един от тях. А останалите могат да напуснат.

Самият Тим Лорънс, който е терапевт и блогър, страда от церебрална парализа и епилепсия.


Какво четем:

🔴 Кумовете решиха да ни изненадат и дойдоха на гости, а аз нямах нищо, тогава грабнах 1 банан и направих това (видео)

🔴 Самозатриваме се от алчност. Ресторант с арабско име в двора на столичен православен храм

🔴 Защо напускам България!

Източник: Фрамар



Коментари



горе