Истината за емигранта: „На чужда маса хляб да ядеш…“


Павлина Иванова е майка на трима синове. Българската „майка юнашка“ е на гурбет в Гърция. Трудностите са буквално на всяка крачка, а в добавка и кризата, правят живота  тук в Гърция изпълнен с несигурност и неувереност за утрешния ден. Ето какво споделя тя за живота си, за пропуснатите мигове със семейството, за децата, които оставила докато са били малки, а днес на прага я посрещат големи мъже…

Представете се пред нашите читатели…

Казвам се Павлина Иванова и съм от гр.Пещера. На 52 години и съм вдовица. В Гърция работя от 10 години.

Какъв беше животът ви в България?

Завърших образованието си, тоест гимназия в родния си град Пещера. След два месеца се омъжих. Знаете, че когато се омъжиш задълженията стават повече, макар че бях на 18 години, но когато си с любим човек и на млади години не усещаш трудностите. От брака ми имам три прекрасни деца, които сега са вече големи мъже. Като всяка майка и аз се гордея със синовете си. За съжаление все още не са женени. Професионално съм готвач, но тук не практикувам професията си. Трудностите при мен бяха, когато пораснаха децата и трябваше да следват, а ние с баща им не работехме вече, той в полагаема пенсия, а пък аз безработна. Тогава взехме решение аз да дойда тук да работя, за да следва големия син. И така започна моя емигрантски живот.

Защо избрахте да емигрирате в Гърция?

Както казах и по-напред бях съкратена от работа, а синът ми тъкмо беше приет да следва, а аз не виждах друг начин да го издържаме и не можех да му кажа: „Ти няма да учиш, защото нямаме пари!“. Всичко възможно щях да направя да може да учи, а пък да не са ощетени и другите двама, да не им липсва нищо. Беше много трудно решение, защото ги оставях сами, тоест тати с трима синове. А решението ми да дойда тук в Гърция беше свързано с най добрата ми приятелка, която е тук и ме посрещна и ми помогна. Беше ми намерила работа и така тръгнах.

Помните ли първият си работодател?

За мое голямо щастие работех при приятелката ми, защото се нуждаеха от втори човек, че бабата беше много болна. Работих при нея четири месеца, след което вече ми намери работа. За съжаление и аз се сблъсках с истината на емигранта както се казва „На чужда маса хляб да ядеш…“. Но не се предадох и продължих напред. Имала сам много лоши спомени, но те са в миналото и не искам да се връщам назад. Но се намират и работодатели, за който мога да кажа, че си останахме приятели и ще бъдем такива. Защото ме посрещнаха и ме предразположиха като че ли си бях в къщи. Както се казва в поговорката във всяко стадо си има добри и лоши.

Как се преборихте с носталгията?

С носталгията няма преборване, макар и да са минали толкова години.  Как ли, много тежко, за една майка оставила три деца назад съпруга ми, родители и близки. Оставих малки деца, а заварих мъже. Тогава нямах документи и си отидох след две години и половина. Запазила съм си всички писма, който ми изпращаха заедно със снимките. Седнеш на някоя пейка четеш и плачеш…Нямаше е тази техника като сега да можеш и да ги виждаш, нямаше компютри.

Как се справяте с живота в Гърция? Днес в условията на криза е трудно, как това ви се отразява?

За живота ми тук е малко трудно, но да благодаря на господ, че имам работа, но много се страхувам да не остана без работа, че тогава започва ходене по мъките. Като слушам другите жени настръхвам. Слушам за рязане на заплатите, лошо, но не можем да направим нищо. То те се борят за заплатите си, та ние ли…Стана много сложен и труден живота. Но и в България да се приберем кой ще ме вземе на работа като се има на предвид годините ми?!

Лесно ли научихте гръцки език?

Как се справям до тук ли – излагация. С помощта на речници и много писане на думите. Много ми помогна и това, че по времето, когато дойдох даваха старите гръцки филми и аз постоянно ги гледах по телевизията. Така полека-лека започнах да го научавам. И след осем месеца вече можех да водя някакъв разговор с бъркане на родовете, но пак беше нещо. Научих се и да чета, но за писане не си поставих за цел да се науча. Имало е много моменти, в които сам изпадала в неловки състояния, но никой от гърците не ми се присмя и да ми каже нещо. Те просто ми помагаха да го науча точно как се изговаря. И има още неща, които не знам и питам не ме е срам.

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Гърците са националисти, те държат за страната си. Разликата е там, че ние не сме като тях да вдигнем глава и за това те ни се подиграват.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Е, разбира се, че съм се сблъсквала, не, затова че съм българка просто бях попаднала на лоши хора. Не мисля, че само към мен са били така и която и друга жена да отиде там не може да издържи, пък било то и от други страни жени.

Ще успеят ли гърците да се спогодят с тройката, или ще има още по-големи съкращения на разходите?

Дано се спогодят, защото нещата тук в Гърция ще станат много зле. Първо за тях после след което и за нас. Те вече са зле за нас не се намира работа. Както се казва, когато има хляб за тях ще има и за нас. Но те винаги са се оправяли!

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник. На какво се дължи това?

Да така е ние сме единствените, които сме така и лошото е, че ни се носи славата и сред хората от други държави. Лично аз съм от този тип хора, където не се доверявам много. Но все пак се намират доброжелатели в преносен смисъл. Там е грешката на нашите сънародници. Моя апел е обединете се, помагайте си все пак сме на чужда земя и трябва да сме единни.

Вие имали ли сте случай, след който започнахте да се пазите от сънародници или нещо, което се е случило с ваша близка?

Да имала съм и аз такива случки, но ги оставям в миналото и не искам да си спомням и коментирам. И от мой близки съм чувала и то още по фрапиращи случай. Отишла да замества в отпуската и е заела местото на жената. То само това ли. И пак казвам намираме се на чужда земя, обединете се мили сънародници.

Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта?

Донякъде мога да кажа, че съм доволна от това с което можах да помогна на семейството си. Защото именно за това сме поели пътя на емиграцията. За сметка, на което сме изгубили много по ценни моменти в израстването на децата ни. Моменти, за които всяка майка би мечтала да е в къщи. Не всичко се измерва само в пари.

Как организирате свободното си време?

Аз работя на вътрешна работа, което означава, че не разполагам с много свободно време, дори доста години работих и в почивните дни. Нямала съм възможността да пътувам извън Атина, за което много съжалявам. Имам желание да посетя някои известни забележителности извън Атина. В клубове не ми се е случвало да участвам просто съм отдалечена от тези неща. Хобито ми е готварството, но тук рядко мога да се изявя и да направя това, което искам. Среща с приятели това ми е развлечението в неделя.

Има ли нещо, което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората…

От тази по голяма несправедливост да сме далеч от семейство и родина има ли?! Уморена съм вече от този „куфарен“ живот, но нямам избор, защото в България не мога да намеря работа вече на моята възраст. Случки много но се опитвам да ги загърбя и да останат в миналото ми.

Бъдещето ви е тук или в България?

Камъка си тежи на място. Естествено, че е в България.

Вашето послание към нашите читатели…

На читателите на вестника мога да пожелая много здраве и сили, за да издържим на това изпитание, което ни подложиха нашите политици.

автор: Български новини, публикувано в печатното издание на 08.12.2013 г


Какво четем:

🔴 Заповядайте на Деня на България в Чикаго!

🔴 Притча за справедливостта в любовта

🔴 Безценни съвети от Петър Дънов, които всички трябва да препрочитаме

Източник: newsbg



Коментари



горе