Проф. Казимир Попконстантинов откри важен епископски център, развивал мащабна дейност извън Константинопол

За добре развити традиции в християнството, мисионерство и богослужебни практики по българските земи още през IV - V век свидетелстват най-новите археологически проучвания на екипа на великотърновския археолог проф. Казимир Попконстантинов в района на тервелското село Оногур. Авторитетният учен е откривател на множество уникални находки, сред които и мощите на Свети Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол. След работата на екипа му в продължение на два археологически сезона става ясно, че в днешните български земи, тогава византийска провинция, е функционирал важен епископски център, който е развивал мащабна мисионерска и богослужебна дейност извън столицата Константинопол.


До този извод стигат учените, докато проучват най-голямата раннохристиянска базилика у нас отпреди близо 1500 години. Тя е с дължина около 60 метра и широчина 30 метра, като е била пищно украсена. Археологическият екип, ръководен от проф. Попконстантинов, е открил над 5000 фрагмента от храма, запазени капители на колоните и олтарната преграда. Храмът, открит в Оногур, може да бъде сравнен по капацитет и размах на дейността си единствено с раннохристиянските църкви „Света София“ - от времето на император Юстиниян, и „Света Ирина“ в Константинопол, както и на църквата „Свети Николай Мирликийски“ в Мира. Той се нарежда сред най-големите византийски храмове от проучените над 150 базилики от V - VI век на територията на някогашната империя. За това свидетелства най-вече съоръжението синтрон (на гръцки: Συνθρόνον - сопрестолие), което се намира зад престола и е елемент от олтарната част. То представлява каменна, стъпаловидна пейка за духовенството в епископски и патриаршески храмове, която е разположена по стената на основната апсида на църквата. За разлика от други такива съоръжения, чиито каменни пейки са с по две, три или четири стъпала, това в Палматис е с девет стъпала.
„Това означава, че е следвало да побере голям брой дякони и свещеници, които участват в богослуженията, тоест тези девет стъпала е трябвало да бъдат запълнени със свещенослужители. Този синтрон в базиликата край Оногур е и с впечатляваща височина - 2,80 метра. По груби изчисления на архитект пък, капацитетът на храма е бил за около 1500 миряни. Наличието на този синтрон подсказва, че базиликата е епископска, че реално тук е съществувал Епископски център, в този град Палматис, който е построен на площ от 220 дка, огромна площ”, обяснява проф. Попконстантинов.


Ученият допълва, че раннохристиянският епископски център се е намирал на границата на византийската провинция Мизия и другата провинция - Скития с късноантичния град Залпада. Изтъкнатият археолог уточнява, че първоначално там е имало по-малка църква, но след като Палматис става епископски център, тя е разширена и преустроена, както и синтронът, за да побере повече свещенослужители. Любопитно за сакралната архитектура е, че върху колоните и капителите има все още запазени букви от гръцката азбука - алфа, бета, делта и др., които насочват, че тези елементи са били правени по поръчка в архитектурни ателиета в Мала Азия.
Друг уникален елемент от строителството на базиликата е т.нар. кръщелно, съоръжението в което се извършвало кръщаването на миряните. То прилича на малък и плитък кръстовиден басейн, с размери метър на метър, със стъпала и е издълбано вдясно от престола, като е с функция на баптистерий.
„Археологическите разкопки в късноантичния център Палматис се извършват по проект на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, който е съвместен между двете катедри – „Археология“ и „География“. Средствата в размер на 400 000 лева са отпуснати от фонд „Научни изследвания“ към МОН. „Целта на проекта беше да създадем център по „Геоархеология и археологическо прогнозиране“, казва проф. Казимир Попконстантинов, който е и научен ръководител на проекта.
В екипа му участват 14 специалисти от катедрите „Археология“ и „География“ и четирима души от Националния археологически институт с музей при БАН. Археолозите подготвят проекта, след като са правили обстойно обхождане по течението на р. Суха река, която попада географски в три области - Варненска, Добричка и Силистренска, извира от Варненско и се влива в езерото Олтин в Румъния. По време на това обхождане са открити близо 70 неизвестни селища от праисторическата епоха, от античното средновековие, та чак до XIV - XV век. И едно от тези селища е именно при село Оногур, което е известно в археологическата литература още от времето на основоположника на българската археология Карел Шкорпил. За разкопките и проекта съдействат още кметското ръководство на Община Тервел и РИМ в Добрич.
Проф. Казимир Попконстантинов и неговите съмишленици, както и общинските власти, обмислят подготовката на мащабен проект за поклоннически туризъм, който в тези територии да обхваща хронологически сакрални обекти от 5-6 век, Дръстър (б.а. днешна Силистра), който е бил по време на Първото българско царство Митрополитски център и в него е пребивавал патриархът, манастирите край селата Голеш и Скала, Епископският център край с. Оногур, късноантичният град Залдапа в Скития, да включи обекти от района на Провадия, Марцианопол, Одесос (б.а. днешна Варна) и скалните манастири в района, някои от които от времето на цар Борис Първи.
От 1996 г. екипът на проф. Казимир Попконстантинов, в който участват и директорът на РИМ - Варна Валентин Плетньов и доц. Росина Костова правят проучвания край Варна, в местността „Караач теке“ на княжеския манастир, посветен на Света Богородица от времето на Първото българско царство. Десетилетната работа по обекта показва, че ктитор на този голям манастир е бил цар Борис Първи. Категоричното сведение за това е откритият още през 1921 г. от Карел Шкорпил оловен печат с изображение на Света Богородица и Исус Христос, като на него е споменато и името на Свети Княз Борис-Михаил. От този артефакт започват и проучванията на обителта, като към днешната дата са открити останките от великолепен манастир, какъвто няма нито в Плиска, нито в Преслав.
„В България няма друг такъв манастир с подобна архитектура и планова схема. Най-впечатляващо е проучването и откриването на манастирския скрипториум или т. нар. манастирско издателство, където са се писали, орнаментирали и превеждали богослужебни книги и книги със светско съдържание”, разказва проф. Попконстантинов.
Изследователят добавя, че това свидетелства за дълбоката загриженост на Свети Цар Борис за просвещаване на този народ, на неговите поданици и то най-вече в Североизточните български земи, където са заселени гъсто прабългари и славяни. По думите му, два века след основаването на Дунавска България, в тези райони все още е властвал непокорният езически дух на прабългарите, който цар Борис Първи е трябвало да усмири след налагането на християнството. Посечените 52 прабългарски знатни рода не били достатъчно средство за ликвидиране на съпротивата и за налагането на християнската религия.


Като основна политика при царуването на Борис Първи е мащабната мисионерска и просветителска дейност. Освен приемането на християнската религия, по негово време в България са радушно приети учениците на светите братя Кирил и Методий и славянската писменост. Започва масово ограмотяване на новите графични системи сред най-малките ученици.
„За просветителската и ограмотителна дейност по време на царуването на Борис Първи Михаил свидетелстват и откритите надписи в манастира в провадийското село Равна, също от времето на Първото българско царство. Той бил изграден от варовик. По белокаменните зидове са открити над 250 надписа на пет графични системи. Разчетени са надписи на гръцко и латинско писмо, на кирилица, на глаголица и руническото писмо на прабългарите”, изтъква археологът.
Според проф. Попконстантинов, там са се обучавали ученици от най-ранна възраст, като според запазените имена освен момчета, на четмо и писмо се учат и момичета.
„Цар Борис Първи е бил слаб като военноначалник и стратег, но изключително силен като дипломат и държавник. Имал е екип от много образовани и подготвени хора, които изпълнявали важни дипломатически мисии в Константинопол и Рим, както и общували с владетелите в Западна Европа. По това време българският цар се утвърдил като значим фактор в европейската дипломация.Княжеският манастир във Варна по архитектура и дейност може да бъде сравнен с константинополските манастири и най-вече с известния като Студийски манастир - другото голямо книжовно и просветно средище в Константинопол, обяснява още археологът. Този манастир със внушителния скрипториум се оказва важен духовен и образователен център. Самият скрипториум респектира не само със своите размери, но и със своето оформление. По протежението на една 40-метрова сграда, широк коридор пет метра и от двете му страни има помещения – от северната седем, а от южната - шест, като в тях двама или трима монаси са превеждали от гръцки и пишели”, разкрива ученият.
Проф. Попконстантинов е убеден, че тук са преписвани и някои от образците на Преславската книжовна школа от времето на Златния век при царуването на Симеон. В манастира е открит и свещен извор – аязмо, който подсказва, че е бил и място за поклонение. Той е дълбок 4 метра и е с висока арка. От релефа, който изобразява „Дървото на живота“ върху един от капителите, се потвърждава легендата, че обителта е посветена на Света Богородица, по онова време закрилница на царския род и светица - градозащитница на столицата Плиска.
„Много е вълнуващо да разберем, че това аязмо не е пресъхвало в продължение на над хилядолетие. И до днес от водоизточника, който го захранва, пият вода жители на кв. „Възраждане“ и близките лозя. Манастирът не е бил с локално значение, той е бил познат и в Константинопол. Има открити оловни печати, които свидетелстват за кореспонденция между един от манастирите в Константинопол, който е посветен на Исус Христос”, споделя проф.Попконстантинов.
Във връзка именно със запазването на манастира се подготвя проект за реставрация и консервация и превръщането му в място за посещение, което наистина е една трудна, но не непреодолима задача и амбиция пред светската и духовната власт във Варна.
Ася ВАСИЛЕВА


Четете още:

🔴 Ученичка от Добрич бе избрана за най-гиздавата мома на мегдана

🔴 Ванга, дядо Влайчо, Петър Дънов, цар Борис отправят послания към българите от Раювския кромлех

🔴 Великият Борис Бекер поздрави Григор за титлата в Синсинати





Източник: korespondentbg





Коментари

горе