Една истинска история за един отхвърлен зов за помощ


​Всеки ден по пътя си срещаме хора, протягащи ръце за помощ. Много пъти, виждайки ги обръщаме глава настрани и ги подминаваме, а на ум си казваме: „Ох, отново ли?“. Именно една такава гледка, на човек, протегнал ръка за помощ и умоляващ за някоя стотинка бе причината една жена да ни разкаже нейната съвсем реална история с едно малко момиченце-просякинче.

Било не много отдавна, когато тъкмо били излезли банкнотите по 200 лв. Жената живеела в малко село и решила да слезне до близкия град да напазарува необходимите й неща, а и отдавна искала да си купи нов килим. Затова взела една от банкнотите по 200 лв, която била отделила за килим, сложила я в портмонето заедно с другите пари и тръгнала към града, заедно с нейна приятелка.

Слезнали в града и се отправили към пазара. По пътя срещнали момиченце, което ги умолявало за милостиня. Виждайки го обаче, през ума на жената минала мисълта, която може би често минава и през нашите умове: „Да бе, аз като имам, та нали на теб ще дам.“. Подминала жената момичето без да му даде и стотинка. Отишли с приятелката й, седнали в близкото кафене, почерпили се и се отправили към пазара.

На пазара жената си харесала килим и решила да го купи. В момента, в който отворила портмонето, за да го плати обаче жената видяла, че банкнотата от 200 лв. липсва. Притеснила се жената, ровила в чантата си, търсила я, върнала се да търси дори в кафенето, мислейки си, че може да е паднала някъде там.

Излизайки от кафенето, притеснена и учудена къде може да е загубила парите, жената видяла отново момиченцето, на чийто зов за помощ не откликнала. Този път обаче момиченцето не умолявало за помощ, напротив, радвало се и скачало наоколо, носейки в ръцете си банкнота от 200 лв. и викайки: „Хей, днес една качика ми даде 200 лв.“.

В този момент, жената си спомнила за мисълта, която минала през ума й, когато момиченцето я умолявало за милостиня: „Да бе, аз като имам, та нали на теб ще дам.“ и си казала:  „Като не му даде един лев на това момиченце, което те умоляваше за помощ, сега нека носи банкнотата ти от 200 лв.“. Не си позволила обаче нито да попита момичето от къде са му тези пари, нито да претендира, че това са именно нейните 200 лв. 

Разказвайки ни тази история, жената ни наставляваше, казвайки: „Никога не подминавайте човек, протегнал ръка за помощ. Не е нужно да му дадете много, дайте му малко, дори да е 10 или 20 стотинки, но никога не го отминавайте и не отхвърляйте зова му за помощ.“.


Какво четем:

🔴 Царевец – романтика и жестокост се преплитат в приказка

🔴 Пулев и Джошуа договориха датата и мястото

🔴 Събарят незаконни постройки в гетото на Захарна фабрика

Източник: Родопчани



Коментари



горе