Тошо Снайпера - последния мохикан от племето българи


Дневникът е написан от командоса Тодор Станков. Прочетох го на един дъх, прочетох и коментарите - разделени от “достоен син на майка България” до “той е воювал в Ирак за пари”, “окупирал чужда държава за чужди американски интереси”, “чий го е дирил там” и т.н.

Имам честта да познавам този човек. Запознах се с него в Кербала, където видях как един умислен мъж в маскировъчна униформа и увита около врата арабска кърпа прилежно подготвяше патроните за своята пушка. Бавно и спокойно нещо търкаше, почистваше, там е голям прахоляк и оръжието се чисти постоянно. Мълчалив. Педантичен. Взехме му кратко интервю. Нищо особено. После в България се виждахме един-два пъти, чувахме се рядко по телефона, а после загубихме дири.

Тошо Снайпера, както му викат по-близките, е човек, който никога няма да се определи като герой, но е класически герой. Той е истинско превъплъщение на стария български воин. Той е като образ от роман на Фенимор Купър. Нещо като последния мохикан от една изчезваща порода българи. Той е военен и мъжкар до мозъка на костите си. Той би воювал навсякъде, където родината го изпрати. Той би воювал редом с американци, с руснаци, с иракчани, с израелци... До всеки, който държавата е решила, че е наш съюзник. Също като парашутистите на Царство България, обучени от немци, а после сражаващи се яростно със същите немци, които са ги учили на бойно майсторство.

Да, и Тодор иска да храни семейството си и да плаща сметките си. Да, той сам е избрал пътя на воина, но никакви пари не могат да откупят изолацията, идиотската самота, тъгата по близките, живота на ръба на бръснача там някъде, на края на света - в Хелм, Кандахар или Кербала. Когато участваш в снайперски двубой, парите стават малко безсмислени. Те са единствено някаква малка сигурност за близките ти, ако теб вече те няма.

Тодор е бил мишена повече пъти, отколкото ние, обикновените люде, ще идем да гледаме някой екшън. Той е бил част от реалната обикновена гадна война, не от лъскав филм. Война, която е жега, студ, смрад, тъпотия, нелепи заповеди, трагични инциденти, много кръв, пот и раздробени кости. Война, чието друго име е смърт. Смъртта сама по себе си никога не е геройска. Тя може да е бавна, болезнена, мъчителна или мигновена, а понякога и ужасно нелепа. Направо тъпа. Но отдаването на живота в името на нещо превръща смъртта в геройска. Нашите войници в Ирак бяха там по заповед на българската държава. Значи загинаха там в името на държавата си. Не за НАТО, за Америка, за или против иракчаните, а най-вече просто за другарите си. И ако политическият елит е сгрешил, войниците не са грешни. Те са тези, които плащат за грешките.

Тодор Станков е еталон за подражание. Не защото стреля добре, а защото излъчва патриотизъм, възпитание, респект към някакви елементарни ценности. Ако имахме и грам политика да се налагат поведенчески модели за подражание, той трябваше да е такъв модел. За него да се пише, да се говори... Е, да, ама той не пуска клипчета в нета, на които да имитира Цеца, не е “герой” на жълтите хроники и е имал “глупостта” да не стане част от родния ъндърграунд. С какво да е известен? С родолюбието си, с това, че е обикновен патриот и необикновен воин? Повечето тарикати биха го определили, меко казано, като “наивник”. “За каква България говори!? За каква държава!? За каква армия!? За какви пет лева... на кого му дреме.” А ако Тодор беше в крак с “модерните времена”, с неговите способности можеше да е “много напред с материала” в ерата на мутробарока и тогава щеше да е “уважаван” поновому. Но той предпочете друго. Класическото бушидо. Пътя на воина. Няма как да го оценим по достойнство. Не и днес. Бихме го оценили само когато “ножът опре о̀ кокъла”, когато смелостта на воини като него спаси тези, които не знаеха да ценят смелостта.

В дните на терор повече войници като Тодор Станков щяха да са от полза за всички ни. Както самият той казва в едно от редките си тв интервюта: “Аз не съм убиец, аз съм защитник”.


Какво четем:

🔴 Дискриминация ли е? Не пуснаха роми в басейн в Пловдив

🔴 За първи път пред широка публика сребърното съкровище от село Йонково

🔴 Помниш ли бате старата къща?

Източник: 24 часа



Коментари



горе