За Жеравна ми е думата!
Жеравна !!!
За Жеравна ще ми е думата. Моята, срещу тази на другите! На другите, дето нямаха очи да видят, нямаха сили
да ги затворят, за да усетят жуженето, гайдите, стъпките, тропането, прахоляка
след танца !
Един малък разказ, за чувствата ми, за радоста ми и за горчилката …
Тия дни всички чуха за Жеравна, всички знаят за що иде реч … От миналата година
си бях обещала да ида. Обещах и на детето ми. Обещах му когато най ми беше трудно
да обещавам. Обещах да и купя носия, обещах да е истинска и ….да и приляга, да
я заведа да помирише България, да се огледа и да види, защо иска да остане…
Пристигнахме развълнувани и изобщо не ме интересуваше,че паркинга струвал 10 лв, не ме интересуваше и кой ще ги спечели. Всичко си беше нормално, посрещнаха
ни, посочиха ни любезно мястото и всичко е ОК.
Слизайки от колата, се чу гайда – една далечна, далечна…леко поспрях, прескочи
ми сърцето! Викам си от критическата ще е, ама не беше… Прескочи това сърце, сви се, позна се!
Тръгнахме към панаира /както го наричат големите разбирачи!/. Нямах търпение да стъпя на поляната …Платихме си входа. Да, 25 лв е! Помислих си, не е малко, ама пък един път е …да не е всеки ден? И пак, не ме интересувааше кой ще ги спечели … И голямото вълнение започна, машина на времето да имаше, така нямаше да може да го докара, толкова красота на едно място… Толкова младост, толкова старание от всички погрижили се да са най-красиви и най-лични!
ХорАта вече се бяха извили, прахоляка се надигаше под скарпини и цървули, потта се лееше, бузите се бяха зачервили… Нали знаете какво е като се вие хоро пред очите ти …магия е! Имаме един прешлен към средата на кръста ние Българите …той е по гъвкав един такъв, особен прешлен е! Той ни държи изправени, когато падаме и почва да играе като усети, че наблизо има хоро… Пак той праща едни сигнали към сърцето и то заиграва ! Гледах го хорото и си мислех …има я бе има я …моята България! Има я, мирна е, красива е и я има! Колко малка… и ако погледнеш носиите, безкрайно голяма… Като чуеш речта ни, ще си кажеш от три континента са тез хора!
Поръчах си кафе на пясък, ароматно, та свят да ти се завие! Не знам колко струваше, не ме интересуваше. След кафето в Париж, цената на кафето не ме интересува! Седнах на земята и се опитвах да усетя тътена, как тропането ходи по гръбнака ми, затворих очите да усещам по добре … С такъв кеф не помня скоро да съм пила кафе …
Тръгнахме да огледаме сергиите, тъй пък нито една простотия не можах да видя …тъй пък нито един китайски боклук не ми закачи погледа, едни красиви хора с едни красиви премени, с едни ведри
усмивки предлагаха ръчния си труд. За всичко се бяха потрудили сами и сами си
бяха сложили цените! А според мен, ако Бог ти е дал ръце да правиш такава красота и ако я правиш въпреки,
че не е модерно, не се тачи и трудно се продава, смятам , че имаш право сам да
определиш цената си ….
То не беше пазар бе, то беше изложба, ама ако си скопен и не виждаш, злато и сапфири да ти наредят ти само камъни и
чакъл ще виждаш …И като се започнаха едни празненства – ум да ти зайде, мила моя майнольо …Вървях
си по павилионите с храните и си мислех: „лелеее какви големи опашки и няма нито един нервен“. Такова нещо само пред някой европейски музей можеш да видиш, мислех си че ако 50-60 човека чакат 50 минути за да си вземат картофена салата
в картонена купичка на друго място, може и да дадем началото на Третата световна
война, ама народа си чакаше …
От там се редиш на друга опашка и пак така. Обаче пък, как звъни смеха на хора, дето са дошли с чисти мисли. На хора, захвърлили
по домовете си всичките си неволи, дошли на стотици километри … На такива хора според вас дали им пука, че едно кюфте прясно изпечено струва
1,50 …а !? Че една пърленка струва 3,00 лв, че едно бурканче лютеница, бъркана
в тавата пред теб е 4.00 лв ….а , дали им пука !?
От там започна официалната програма – Конкурс за най красива носия … Всеки участник
говореше за неговата си носия. Ама с такава любов говореше, сърцето ти да спре
и да те мята из времето и да те връща в спомените… Да си стисна престилката, дето
ми е от баба, да ти се свие гърлото, като си затворих очите – Баба с дългите плитки
и кърпата, седнала на стана – вънка пече, а тя на сянка, тъче ли тъче и ми вика
: За чеиза ти баба, за чеиза ти …тя вика е от вълна и да не се ожениш малка, дълго
ще изкара…
Едно дете заразказва, как било от някакво селце /не му запомних името/, та там
в това село били известни най-много с отглеждането на буби, та за това имало толкоз
много коприна по техните носии и, че нейната носия е на повече от 100 години.
Друго дете от Бургас излезе, завъртя се и рече, че е горда да покаже носията си която е напълно автентична за техния край и е на повече
от 250 години с леки поправки… Едно пък друго излезе и рече : Пък моята не е стара,
ама мама на ръка ми я уши… Сърцето да ти изкочи от кеф… Най малкия участник на 52 дена…
За борбите, дето с такова нетърпение ги чакахме, думи нямам! Стоях си около АЛАЯ
и си мислех: Боже какъв кротък народ сме! Пече и препича, всички насядали чакат, търпеливо, кротко и само смях и детски
глас се чува!Такава красота, такова нещо, рядко се случава, да знаете !
Излязоха борчетата. Душата да ти се напълни, мъчно ми стана, че нищо не знаем за тези деца. Едното момче било на второ място в света за кадети, другото последен курс в НСА … Борят се, ама се борят! А тъпана бие и само виждаш, как се надига тълпата и как се прибира. Как я разбираме тази борба! Много е в кръвта ни! Не е случайно, че бяхме първи в света. Оставете допинга – не за него ми е думата!
От там като започна надиграването… Е, тогава да видите, как се реди българин, танци да гледа!
Няма бутане, няма сърдене, като не видиш на пръсти се изправиш, никой на никой
не се сърди, всички опиянени, от музика и стъпки ….всички!
22 състезателни двойки имаше за надиграването! Ум да ти зайде, от красота и сила
…Не знам дали има по красиво нещо от това да се надиграват на добружански ръченик
….Не , няма такова нещо !
Голяма работа беше ей , Българска работа!
И да знаете, тези дето ви е драго да съдите, без да видите, без да пипнете, а само ей така, щото фейсбук ви го е наврял в лицето! Тая работа, не струва 25.00 лв ! Не! Струва много повече !
И само за феновете, една бира на Октобер фест струва 10,00 Евро ! Наздраве !
текст: Антоанета Николова
Ние, целият екип на In LIFE TV заставаме зад прекрасните думи на Антоанета Николова и зад уникалната приказка, наречена ЖЕРАВНА! Да пребъде!
Какво четем:
🔴 На днешния ден е решителният бой на връх Шипка за спасяването на цяла България🔴 Виж кой празнува имен ден днес
🔴 Людмила Живкова убита заради проект за надарени деца "Звездна карта"
Източник: inlife
Коментари
Последвайте ни във facebook!
