Каква бе линията КРАЛИ МАРКО, която стопираше турската армия
Линията „Крали Марко“ или неподвижните огневи точки по Южната граница. Специално изградена защитна линия, известна като отбранителна линия Крали Марко бе изградена по протежение на цялата граница с Турция. Тя бе силно подсилена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV, които бяха живо страшилище за всеки враг! Някога Южната ни граница бе най-мощно и зорко пазената граница на Балканите ! И днес има останки, който да ни напомнят за едни отминали времена, в който България имаше над 2000 танка, а днес имаме само няколко! Някога в България се вкопаваха танкове и се покриваха с бетон – така наречените неподвижни огневи точки !
Все още тези точки се водят класифицирана информация за това няма да изпадаме в подробности ! Днес хора по границата ни попадат на такива огневи точки останали от времената когато България имаше Армия и бе най-страховитият страж на соцлагера ! Днес е друго – трудно можем да кажем, че имаме армия, нямаме достатъчно чест и достойнство, а хората възпитани в родолюбие и патриотизъм са предадени от номенклатурните канцеларски плъхове на държавна служба ! Но някога по цялата ни южна граница можехме да видиме тези дула.
Срам и позор, а някога през тази граница и пиле не можеше да префръкне, а днес си коментирам, че орди от орки – нагло и безгрижно минават и ако някой се опита да ги спре – има голяма опасност да пострада ! Всяка майка граничар не ражда и да си граничар това бе призвание, дълг и чест за малцина, които денонощно са били готови да дадат и животът си за Отечеството !
Ние сме територия на кръстопътят на историята на която още можем да видим останки от защитна линия, която неофициално носеше гордо легендарното име „Крали Марко“. Ето коментарите на бивши и настоящи военни от нет-форумите по темата: Но както показа живота – линията „Крали Марко“ изигра огромна роля за колекционерството на военни антики в световен мащаб.
Бъдещият музей в ямболските казарми…“ – Там тези танкове стоят, просто защото няма къде другаде. След като вече покойният Петко Йотов (онзи с големите бакенбарди) ги обяви за лишени от каквато и да е стойност отпадъци… Специално по отношение на Pz IV – почти пълна сбирка модификации! Не случайно при изкопаването на танковете световната колекционерска общественост настръхна! Тези неща са безкрайно редки, по света има запазени само отделни бройки и от тук нататък просто няма от къде да се появят други! Същността е съсипването на ПЪРВОЕШЕЛОННАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ на България срещу Турция.
Една полоса с 0ръдия, картечници,бункери,както и много подготвени окопи,траншеи и гнезда за стрелба с право мерене. Голяма част от съоръженията се използваха реално и се поддържаха от изнесените Предни отряди. Потвърждават ги в различни статии ген.Панайотов/к-р 7 МСД/,бр.ген.Т.Георгиев/служил дълги години в 12 МСП и разузн.бат.-Елхово.
И аз мога да добавя много подробности,но проблема е друг
-ТАЗИ ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ има още военно-стратегически ресурс и стойност,защото:
– Много от съоръженията могат да се реновират с малко средства и да се използват за действия при учения и тренировки на механизираните ни бригади и части от БА.
– Защо да ги наричаме ‘бивши’тези 45 години укрепвани и поддържани райони по Маричинското,Тунджанското,Воденското и т.н. направления?
Сега се чудим какво да правим със сравнително добра танкова техника-Т55. И доката израелците я модифицират в съвременни варианти на ББМ, ниe ги режем или продаваме за скраб. А защо не се помисли за СЪВРЕМЕНЕН ВАРИАНТ на Укрепени райони по границата-с използване на полезното /защото релефа не се е променил и 1%/,и доразработване на МОБИЛНА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ-не с вкопаване на танковете, а с пълна инженерна подготвеност/като фортификация и минни полета/ и мобилно заемане на 2-3-4 вариантни позиции при тревога от мобилизирани резервисти,които 2 пъти годишно многократно са отработвали прехода от бази и заемане на кодовия район при тревога. Ако бяхме като Люксембург,Щвейцария,Белгия, Дания с тяхното обкръжение от държави,можехме да разчитаме на НАТО и да нищим въпроса дали ни трябва армия и какава.
НО ние сме на Балканите-и сме яли попарата на всички,които сега ни се пишат добри комшии.И тъй като сега е модно да се говори за Балканската война,е редно да припомня, че тъкмо Турция на 30 юни 1913 г. премина линията Мидия-Енос без каквото и да е предупреждение, за да спре на сегашната ни граница. И затвори клопката за България. Оказахме се на колене, в обръч от наши бивши“съюзници“. Нека да видим какво прави Българската армия днес.
Командването на опер.сили и бригадите са погълнати от създаването и сертифицирането на т.н.ББГ /батальонни бойни групи/ за оценка „боеготов’.В това няма нищо лошо.Но главната цел на това интегриране със силите на НАТО е за мироопазващи и мироподдържащи операции в чужбина.А националната отбранителна стратегия?Ние сме в центъра на Балканите,с ограничена територия по дълбочина.На кого да разчитаме при военнен конфликт?Къде ще бъде след 2 часа след „Ч“ един Армейски корпус,настъпил примерно по Тунджанското направление?
А силите на НАТО се развръщат след 3 седмици и нататък. А ние нямаме и Доброволен резерв още. С колко намалява годишно.като няма наборна армия?А в Турция Всеобщата военна служба от 15 месеца не е мръднала досега. Военното състояние на армията ни рефлектира и върху националния ни суверенитет,националната сигурност и терит.цялост.ОТСЛАБЕНАТА НИ АРМИЯ взе да влияе директно на политиката и националното ни самочувствие.
Започнахме да правим недопустими за българския патриотизъм отстъпки и манталитет на „Преклонена главичка“ и васалщина.Парламентът преди години осъди Възродителния процес /и стопирахме исканията на Тракийските бежанци-сега и турците ще искат обезщетения/,имаме турска партия в Парламента,турски предавания по ТВ, заговори се и за турски учебници по майчин език,поддържаме Турция за ЕС с две ръце и т.н.И как не-2-ра по сила армия в НАТО е срещу нас.
А нашите подразделения учат ли учат теми като патрулиране в град,действия при засада,обезвреждане на ИВУ,действия на КПП и т.н… Та да се върнем на въпроса-Имаме ли потребност днес от Укрепена линия по границите ни? Продължава ли да е стойностен елемент от отбраната? МОжем ли да разработим модерна стратегия на Подвижна отбранителна линия,със заемане на главен рубеж,а в последствие отстъп на запасни или готовност за настъпателни действия?
Имаме ли свободна материална част да осъществим такава стратегия?Можем ли да подготвим специалисти в Сливен и Учебните бази за л.с. в страната?Може ли това да залегне в Плана за бойна подготовка на СВ до 2020 г? От друга страна -Една Укрепена линия е отлично средство за обновяване на ПНП и КНП на съединенията, за учения и тренировки по бойните планове, за обучение на част от Доброволния резерв.Природата ни е дала прекрасна планинско-гориста местност,която,умело използвана, може да ни защити с малко сили средства срещу тройно/а Ирак и Афганистан се оказа-и срещу десеторно/по-мощен противник. Тук си спомням урока на един генерал.Бях пехотен офицер в 53 МСП-Грудово ,лейтенант,командвах мотострелкови взвод в 6 МСР.
Изнесохме се по тревога през март на 1971 г.на границата-някъде по линията Вълчи Извор-Горска поляна. На Инжелибаир бе КП на ротата,а на Сарлъка -на 2МСБ.Командир му беше подп.Цонков. Цяла седмица копахме траншеи,укрития за БТР и т.н.и отигравахме отбрана в ПГМ. Снегът още не беше се стопил,земя тук-таме се виждаше още.И по полевото тапче ни прозвъни подп.Цонков-„Стягайте се, генерал Карамфилов идва !“?Тогава ген.Борис Карамфилов бе командир на 7 МСД/Ямбол/.След малко той наистина пристигна ,с една КЩМ,с куполите,верижна.Носеше танкистки черни очила, и/за пръв път тогава видях генерал с полева униформа като нас-кафявите/ .Слезе от щабната машина,командира на ротата-ст.лт. Цирков му се представи,след него-аз, и започна преглед на позициите на ротата.
Ние бяхме спокойни-всичко беше по устав направено-с отделни позиции за картечарите и РПГ,с дълбочините на траншеи и добре замаскиран бойни машини,дори и картички за секторите за стрелба и ориентирите бяха в командирите на отделения.И първото нещо,което направи бе,че влезе в един БТР и взе да върти голямокалибрената картечница в сектора й за стрелба.Излезе.Повика ротния и му каза-„На колко метра примерно напред може да стреляш от тази позиция?“Ст.лт.Цирков му отговори-„Най-малко на около 500-600 м.“.“Правилно!“-каза генерала-“
А на колко стреля картечницата на БТР-а?/ставаше въпрос за „Владимиров“-14.5 мм/ -„До 2 километра,а до 800 м.пробива леки бронирани цели’-доложи Цирков.Е,защо не използвате този ресурс?Я вижте как е нагънат релефа и 3/4 е възможностите й са в „мъртва зона“. Слязохме около 150-200 м.надолу и се ширнаха секторите за стрелба в пълен обем.И тогава генерала разпореди-“ Изнеси ротата на нови позиции и започвайте отначало.
“На нас не ни стана приятно-едноседмичен труд отиде на вятъра и студа“Генералът разбра това и добави-“ Тук ВСЕКИ ТАНК И ВСЯКА ОГНЕВА ТОЧКА ПО ГРАНИЦАТА ЛИЧНО СЪМ ГИ ПОСТАВЯЛ И ЛИЧНО СЪМ ГИ ПРОСТРЕЛЯЛ! ТУК ПОЗНАВАМ ВСЯКА ГЪНКА НА ПЛАНИНАТА,ЗАТОВА ТЕ СЪВЕТВАМ.“
Г. Георгиев и офицери от резерва
Четете още:
🔴 Педя човек-лакът брада,една от емблемите на БНТ през 80-те🔴 В памет на Димитър Цонев: Ето дома, който със съпругата му Мариана създадоха с много любов
🔴 Димитър Цонев в "По света и у нас" през 1992 г.
Източник: uniconbg