Леда Тасева - името на изтънчената ексцентричност
Ако Господ беше решил така, изисканата дама на българския театър и кино на 22 август щеше да стане на 91.
Широката публика не знае, че рожденото име на Леда е Виолета. Родена е във Видин. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1956 година в класа на Стефан Сърчаджиев.
Работила е в Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора (1956-1957), Сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957-1958), Драматичен театър "Адриана Будевска" Бургас (1958-1960), Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив (1960-1961), Театър на Народната армия (1961-1963), Драматично-куклен театър, Враца (1964-1973), Драматично-куклен театър "Константин Величков", Пазарджик (1975-1977), Драматичен театър "София" (1977).
Участва в джазова формация "Бели, зелени и червени" (1978).
Получава наградата за "най-добра женска роля" на СБФД за ролята на Венера от филма "Прозорецът" (1980), наградата за "най-добра женска роля" на САБ за ролята на Аномалия от пиесата "Човекоядката" (1980).
Играе във "Вечери в Антимовския хан" по Йордан Йовков, реж. Павел Павлов (1962), Напразни усилия на любовта" от Уилям Шекспир, реж. Павел Павлов (1963), "Смуглата лейди от сонетите" от Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов, (1964), "Тойфеловата кула" от Богомил Герасимов, реж. Нина Минкова, (1974)
"Страстната неделя" от Павел Павлов, реж. Павел Павлов, (1978), "Разплатата" от Алфред дьо Вини, реж. Павел Павлов, (1982) и др.
Като Розет в "Разплатата" на Алфред дьо Вини, 1982 г.
Незабравими са ролите й в киното във филма "Да обичаш на инат" - контрольорката в "Булгарплод", "Откога те чакам" - Логофетова, "Черните лебеди" - Педагожката, "Милионите на Привалов - ФРГ/ България - Фиона Алексеевна, "Звезди в косите, сълзи в очите" - Мира Бекярова, "Последната дума" - Вера Стоянова и мн. др.
С Велко Кънев във филма на Николай Волев "Да обичаш на инат" (1986)
Първата любов на Леда е Дачо Цанков, племенник на проф. Александър Цанков, мрачна личност в българската история. Тя се опитва да скрие този брак, за да си няма проблеми с властите заради родствената връзка на съпруга си.
А и Дачо е непоправим женкар и жестоко наранява Леда. Когато е изселен в родния й Видин, а Леда го е последвала като вярна половинка и работи в театъра там, тя се връща ненадейно и заварва съпруга си със своята братовчедка.
Това вече минава всички граници на търпението, Леда се завръща в София и се записва във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Стефан Сърчаджиев. Двамата се запознават на снимките на един от първите български филми "Утро над родината", в който Леда участва с протекцията на приятелката си Жана Стоянович, която я запознава със Сърчаджиев.
Гергана Кофарджиева (ляво), Илия Раев и Леда Тасева в "Багаж" от Кева Апостолова
на Театър "София"
Започва любовна връзка помежду им, но Сърчо е женен за Ани Фаденхехт, майката актьора Йосиф Сърчаджиев. И Тасева прави всичко възможно да го разведе като връзката им бъде разкрита от неговата съпруга. Леда е амбицирана да възвърне самочувствието си след Дачо Цанков, да натрие носа на мъжете и да поласае егото си. Успява да се омъжи за по-възрастния режисьор, което се отразява благотворно и на кариерата й.
Но всичко се връща на този свят. Тасева се залюбва с младия Иван Андонов, който е цели 8 години по-малък от нея. Последвалият брак е шок дори в артистичните среди по време на соца. Леда разделя Стефан Сърчаджиев и съпругата му, но пък нейният трети съпруг - Иван Андонов дълго време я мами със сестрата на "щуреца" Кирил Маричков, Люба. Накрая я напуска заради нея.
Така Леда Тасева приключва с браковете. Злите езици й приписват връзки с кого ли не, дори с журналистката Бригита Чолакова.
В професията нейна емблема ще остане Мод от телевизионната постановка "Харолд и Мод" по Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев, в която правят незабравим "дует" със Стефан Данаилов, както и ролята й в култовия филм "Да обичаш на инат" във великолепното партньорство с големия Велко Кънев.
Само 10 дни преди да почине от рак е все още на сцената. "С Леда Тасева, Бог да я прости, играехме "Няма да платим, няма да платим" в Театър 199, а 10 дни след това тя почина от рак! Представяте ли си какво усилие й е струвало два часа да бъде на сцената и никой от публиката да не разбере, че ужасно я боли!", спомня си Славчо Пеев в интервю.
С Ваня Цветкова в "Разплатата" на Алфред дьо Вини, 1982 г.
Леда Тасева беше уникална, различна. Почитателите й я разпознаваха по характерния й глас, дори когато само я слушаха да чете стихове по радиото. А тя обичаше поезията и сама пишеше.
Предлагаме ви любовни стихове на култовата актриса:
"Когато си отивах сутринта към девет,
до твоята възглавница забравих
зелената си шапка.
Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница -
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.
Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се учудиш на кого ли беше,
когато я намериш,
върни ми я!
По някого.
Защото е студено.
...
Опитах всички приспивателни,
успокоителни и упоителни,
за да успея да забравя, скъпи,
реката,
шлепа,
твоята ръка на рамото ми,
мойте рамене под твоята ръка...
Щом всичко е изчезнало със тебе -
реката,
шлепа,
сладките ти пръсти,
и значи е настъпил края
на нещото, което е било живот,
любов,
безмълвна нежност в общите ни нощи,
тогава значи е настъпил края
на всичкото това...
Но как да убедя самотните си рамене
да понесат спокойно тежестта
на твоята изчезнала ръка?
...
Дете, не се опитвай да намериш погледи,
които да приличат на предишните.
Не се усмихвай повече от вчера.
Не ми измисляй смешни глупости.
Не се ядосвай на прозореца,
през който капе малко дъжд.
Той капеше и вчера.
И даже върху нас,
докато се целувахме.
Защото нямахме търпение да стигнем
до сухия килим.
Ти беше толкова нетърпелив
да вземеш моите ръце,
да скриеш всякаква следа
от слабост във очите ми,
от страх по хладната ми кожа,
от зли предчувствия на минали съдби.
Дете, не се опитвай да намериш думите.
Изпито ли е виното
и чашата е празна.
...
Не ми отнемай простите неща.
Не ми разказвай за успехите си,
не те разбирам.
Не мога да следя особените ходове,
с които трябва да постигнеш нещото,
което ти е нужно в тоз момент.
Объркват ме замислените сложно комбинации
на твоята програма.
Не ми харесва тази поговорка,
че между вълците се вие като вълк.
Това е философията на безсилните.
Какви са тези личности,
които трябва да поканим на вечеря?
Наистина ли са така заслужили?..
Жената на единия от тях не беше ли добра готвачка?
Какво да си говоря с тях,
като не знам рецепти?
И ако ти дадат това, което искаш,
значи ще заминеш.
А аз с кого да се целувам!
И кой ще гали моите коси?..
Нали обичаш да държиш ръката ми,
докато ти разказвам смешни приказки,
преди заспиване?
Защо не ме научиш утре вечер
как да пускам грамофона?
Или да поиграем табла!
Можеш да ме победиш,
не искаш ли да се опиташ?
Аз малко напоследък съм разсеяна,
не си ли забелязал?
А ако искаш мога да ти почета...
преди обичаше това.
И откога не сме играли карти!
Или пък просто ей така да си седиме в къщи.
Детето ще се радва.
Хайде, помисли до утре.
И моля те, не ми отнемай важните неща!"
С Наум Шопов в "Смуглата лейди от сонетите" от Бърнард Шоу, 1964 г.
...
На Павел
Кажете на съпругата на моя мъж,
че аз не съм ядосана от тяхната измяна.
И само глупостта на моето сърце,
което не се вслушва във добри съвети,
и никак не зачита мъдрия ми разум,
и не гледа с очите на моята умора,
и признава само своите закони,
обърка тъй нещата и не се разбрахме.
Кажете на жената на мъжа ми -
бих й подарила годежния си пръстен
и дрехата, с която се ожених,
украсите, които ми поднесе
нейния съпруг,
когато му родих красивото момиче
със поглед с цвят на липов лист.
Кажете моля - бих й подарила всичкото това,
ако го бях получила.
Но тъй като не притежавам нищо,
с което да докажа свойта благодарност,
кажете да намерят Жената -
приятеля на моите приятели,
а следователно и мой, -
да го намерят,
да му предадат поклон от мене
в знак на мойта обич
и нека той ги заведе във кръчмата
при гръцкия певец,
и там да им изпеят вместо мене
"Апалахтика апо есена".*
А после Жената да дойде в къщи
и да си поговорим на балкона.
...
Нали е щастие, все пак,
че сме родени всъщност заедно?
В едни години горе-долу -
по-рано аз, по-късно ти,
но все пак заедно!
Все пак сме заедно родени,
понеже сме се срещнали.
Понеже ни харесваше да бъдем двама -
при тебе аз, при мене ти.
Да няма нищо невъзможно,
фатално и непоправимо,
невероятно... от рода,
например, на това
да беше се родил един от нас
след... сто години.
О, Господи! Все пак сме се родили заедно!
Нали така?... Щом ти си ме целувал!...
Валерия КАЛЧЕВА
Какво четем:
🔴 Проверяват заведение в Харманли за сметка "нищо – 1 час"🔴 Каква бе линията КРАЛИ МАРКО, която стопираше турската армия
🔴 Педя човек-лакът брада,една от емблемите на БНТ през 80-те
Източник: Дир.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
