Добротата е жива и я има, а добрите хора са скромни и безшумни
Росица е емигрант в Гърция. Макар да има добър живот и да е завършила български
език и литература и руски език, тя гледа две стари жени в един от най-богатите
столични квартали – Полития. Ето какво разказва за трудният си път и как се справя
с новия живот зад граница…
Представете се пред нашите читатели…
Росица Анастасова Джикелова – Белидерова от гр. Смолян. Скоро ще стана на 59г. Вдовица съм от 1985 година, а от септември 2002 година живея в Гърция.
Какъв беше животът ви в България?
Лично аз не мога да се оплача – имах работа и добра заплата. Работих на обществени
места: десет години в Община Смолян, почти десет в голям завод – клон на ДЗУ –
Стара Загора и още толкова в техникум по транспорт – пак в Смолян. Не съм напускала
по лични причини. Работата ми бе свързана с много хора, включително и младежи и смея да кажа –
не ме е срам да гледам хората в очите. Занимавах се и малко с политика – но реших,
че не си заслужава. Може би не съм била готова и все още май не съм да дам мило
и драго за род и родина семейство. Не беше лесно с две малки деца, но не по трудно
от останалите хора в моето положение. Може би ми бе и по лесно, защото трудно
се отказвах от целите си да изгледам добре децата си – може би и малко прекалено
високо бях сложила летвата на живота.
Как се появи идеята за емиграция в Гърция?
Всичко стана случайно и много бързо. Нямах дългове в България, децата ми бяха
вече големи, сама бях и там и където и да е. Просто един ден се събудих на 49-я
ми рожден ден и с ужас разбрах, че времето сякаш е спряло за мен. Дори не знаех
какво да правя с живота ми – децата вече големи, и аз без ангажименти. Дойдох
по обява, но имах щастието да попадна на свястна българка, която макар че имаше
незаконна тогава графия – много се грижеше за нас – да е жива и здрава,не ни излъга
в нищо, даже даваше от себе си
В България никога не съм имала проблем с работата, но странното е, че и тук нямах
никакви проблеми нито с работата, макар че не знаех една дума от езика. Е, както
всички от време на време ставаше някоя комична ситуация – но не и проблем, а още
по странното е, че всичките ми бивши гръцки работодатели станаха и мои приятели,
а някои и много близки, а съм тук вече почти десет години – просто не ми се вярва
как минава времето.
Помните ли първият си работодател?
Разбира се, че ги помня – нямах проблем, когато приключвах с поредната работа – по различни причини – предишния работодател ми намираше следващата работа – а на тази съм от 2006 година. Всички бяха свестни хора, колкото и невярващо да звучи. Правили са за мен невероятни неща, които дори и на мен ми звучи странно, но е факт и е така. Условията бяха съвсем прилични – лична стая с баня, телевизор и храна, която винаги е добра. На фона на това, което чувам, ми се струва много. А още по важно за мен е, че винаги съм имала добро отношение от тяхна страна, а когато имах нужда от помощ, се оказаха невероятни. Доволна съм, че мога да помагам на семейството ми, но цената се знае от всички – липса на обществен живот, а тези, които са на вътрешна работа нямат възможност и за личен живот, лично пространство, но всяко нещо се заплаща, нали! Не ни молят като не ни харесва – тръгваме си и толкова. Не виждам причина да ги оплюваме като народ като манталитет като култура – дори да сме доволни, че са толкова мързеливи, за да ни има още дълго време, но ме боли, че в родината сме нещо, а тук – да не кажа почти нищо – слуги с една дума. Като извод – не са по лоши от който и да е български работодател, лошото е, че работата е специфична – слугинска демек, а повечето от нас са били нещо в родината, и сега ни е трудно, но изборът е един – или оставаме, или си тръгваме, но е наш избор и наша надежда, че работим за по добър живот.
Как се справяте с живота в Гърция?
Мисля, че почти навсякъде е едно и също – далеч от родина, роден дом, семейство, но тук е малко по трудно, защото Гърция има наистина по специфична култура, специфичен манталитет и на нас не ни е лесно да се впишем в техния живот, и да останем пак „ние“ – но това е наш, не техен проблем и затова ни е много трудно да се справим – поне на мен, уж сме балкански народи, но си имаме различни ценностни системи. Може би вината е в различното обществено положение – не мисля, че в България ще се държат по различно със слугите си… а особено като се има в предвид, че слуги си позволяват новобогаташите – с ниската им културна и ценностна система. Всеизвестно, колко невярващо им звучи на гърците, че слугинята им има висше образование, а дори и да няма – всички ние имаме изключително богата обща култура и познания и това им звучи невероятно на фона на техния консерватизъм и тесногръдие, както и тяхната мудност като национална черта на нас ни се вижда странна. В условия на криза навсякъде е трудно, но на нас още повече – защото и малките удоволствия, които си позволявахме по рано, днес много от икономическите емигранти вече не си ги позволяват – не можем да харчим в неделя по една минимална заплата, а децата и близките ни да гладуват, и това още повече ни затормозява. Нямам предвид работещите на нормална работа – те имат своите възможности, но и на тях им е по трудно, отколкото например в Англия или Америка, или Испания или друга част на света. Може би защото дълги години официална гръцка политика бе и е пълно информационно затъмнение за България, а да не кажа че и насаждане на омраза към България, а разбира се и към българския народ затова мисля, че тук е по трудно от всяка друга държава.
Лесно ли научихте гръцки език?
Харесва ли ви гръцката кухня, би ли споделила някоя интересна рецепта?
Както и в България, и тук всеки район, всеки дом има своя кухня – почти навсякъде нямаше голяма разлика от нашата, но например в тази къща, в която съм сега е много различна и не ми харесва. Харесват ми малките триъгълни банички от тесто крус-крус със сирене и яйце и малко джоджен – много са ароматни, а прословутото им пастицио не ми харесва. Хубаво е и бакалярос със бира и други, но всичко е до личен вкус. Много ми липсват нашите вкусни супи, нашите сърми с кисело зеле и пр. Ама рецепти по често аз им давам, макар че са много консервативни и дори капризни, но може би не във всички къщи е така – не ми харесва, че много набъркват сладко-солено не само в салати, но и в основни ястия – повече мед слагат, от колкото сол и се губи вкуса на основния продукт – било то месо или зелена салата или нещо друго.
Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта?
Лошото е, че дойдох без цел, а сега вече имам – дъщеря ми тъкмо си купи ново
жилище, и разбира се взе и заем – така че яка ми гърбина – на стари години трябва
да устискам, ако искам да и помогна, а трябва, защото няма кой друг да го направи,
а и за десетте години които съм тук фамилното ни жилище има нужда вече от генерален
ремонт, не основен – ама бог е милостив и ще ми даде сили вярвам, че ще успея,
защото в родината дори и надежда нямам да им помогна, ако се върна.
Как организирате свободното си време?
Преди време излизах с приятели, участвах и в хор „Родина“, имах и други обществени ангажименти, но вече не го правя по лични причини – не съм много добра компания вече, а обичам приятелите си и познатите и не искам да ги натоварвам с мои проблеми. Достатъчно търпение проявиха и без това – преди 3 години и седем месеца загубих едното си дете тук, в Гърция и вече ми трудно да бъда това, което бях, и без това достатъчно ми помогнаха всички, и винаги ще съм благодарна и признателна за това, което направиха за мен. А то не се забравя. Сега повече си стоя в стаята, а и тази работа е много трудна и уморителна, а аз не съм в първа младост и предпочитам малко да си почина. Е, децата правят каквото могат за мен. По тяхно настояване и ми изпратиха лаптопа, ама почти година не го ползвах както трябва – ама така е животът, всеки с неговото… Проблеми
Бъдещето ви е тук или в България?
Разбира се, че в родината – не че имам кой знае какво бъдеще и макар че тук сме чужди, и там също вече, но никога и през ум не ми е минавало да оставам завинаги тук – колкото и по добър да е тук или другаде живота – човек не трябва да забравя родния дом.
Вашето послание към многобройните ни читатели…
Моля ви, бъдете по добри – рано или късно доброто се връща, а и да не се върне
– пак бъдете добри! Добротата е жива и я има, просто лошото е силно и прави впечатление
– а добрите хора ги има много, но са скромни и безшумни и правят добрини.
Давайте обич – тогава ще бъдете по силни, защото ще получите обич – и тогава
ще бъдете по щастливи! Живот и добро здраве на всички ваши читатели!
Какво четем:
🔴 Роботизиран апарат лекува успешно рака на простатата🔴 Емблематичната теснолинейка Родопи потегли отново след 30 години
🔴 Село Лещен – изпий сутрешното си кафе, вдишвайки свеж планински въздух
Източник: http://newsbg.eu/archives/2602
Коментари
Последвайте ни във facebook!
