Помните ли войнишката клетва
Едно време да служиш в казармата, беше въпрос на чест. Помня как целувахме знамето и се подписвахме под войнишката клетва. В казармата момчетата заякваха и ставаха истински мъже. Вярно че беше тежко, но всеки знаеше, че трябва да отбие военния си дълг и ако се наложи, да защитава родината. Моралът беше друг.
Сега няма казарма, няма армия, всичко е съсипано.
Да си спомним и клетвата:
„Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.
Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се”.
Какво четем:
🔴 Добротата е жива и я има, а добрите хора са скромни и безшумни🔴 Роботизиран апарат лекува успешно рака на простатата
🔴 Емблематичната теснолинейка Родопи потегли отново след 30 години
Източник: Ретро