Златен амулет и златно мънисто на 5-6 000 г. намерени при разкопки в града на птиците край с.Юнаците


Малка златна глава- амулет е  открита при тазгодишните археологически разкопки на селищната могила край пазарджишкото село Юнаците. Кръглата златна апликация е с диаметър 2,8 см и е от типа на т. нар. антропоморфни златни амулети, познати от Варненския халколитен некропол. Датира се във втората половина на V хил. пр. Хр. Ценната находка допълва колекцията на родните археолози, водени от доц.д.р Явор Бояджиев, ръководител на експедицията, както и фонда на Регионалния исторически музей в Пазарджик. Миналото лято на праисторическата селищна могила бе открито и златно мънисто, датирано от каменно-бронзовата епоха или около 5000 години преди Христа. За него родните археолози смятат, че става въпрос за най-старото злато в Европа. Мънистото бе намерено близо до стената на едно от жилищата в могилата, където историците се бяха натъкнали и на  каменна брадва, както и 7 хромелни камъка за мелене на жито. „Градът на птиците“ отпреди 7 хилядолетия носи това име заради причудливите керамични фигурки, които непрекъснато намират археолозите на това място. Някога селището е било разположено на полуостров, обитаван от най-разнообразни птици, които хората са могли да наблюдават и да претворяват чрез изкуството си.Древните са боготворели силата на орела и са се прекланяли пред волността на неговия полет. При разкопки през октомври-ноември 2007 г. експедицията се натъква на масивна крепостна стена с ширина в основата є 5 м и височина над 5 метра. Целостта й е съществено разрушена.Такава масивна стена досега не е открита в Европа- подобни укрепления се срещат в Североизточна България, но те са с по-малки размери - между 80 и 120 см е максималната им дебелина. Въпросната крепостна стена огражда само най-високата точка, която оформя акропола (цитаделата). Извън нея остава протоградът. Тази структура е позната в Гърция, но Акрополът край Атина е много по-висок. По първоначални данни стената е използвана около 500-700 години и във вътрешността є постепенно се създава селището. Това е колосално съоръжение с ясна урбанизация, жилищни райони, улици, водещи към цитаделата.

Селищната могила Юнаците, наричана още Плоската могила, е  разположена в северозападната част на Горнотракийската низина, на 1,5 км, югозападно от с. Юнаците. През годините тук са разкрити 17 последователни селища, съществували и през трите етапа на ранната бронзова епоха, като последното е от каменно-медната епоха (халколит). Установена е двуделна структура на селищата - една част от тях е разположена върху издигнатия хълм, а другата представлява открито селище, намиращо се в полето западно от могилата. В  населеното място вероятно са живеели около 2000-2500 души. Заселената територия е била с приблизителни размери 300 на 500-600 метра. Става въпрос за огромно пространство-около 1000 дка, могилата заема 1/10 от общата територия на селището. Преди 70 години, когато Васил Миков е започнал тези разкопки, той всъщност е отворил България към света. Пред изследователите се разкриват свидетелства за трагичната съдба на неговите жители. Селището е опожарено, а хората стават жертва вероятно на вражеско нападение. Откритите скелети на мъже, жени и деца в повечето случаи лежат върху пода на жилищата сред разтрошени керамични съдове и домашен инвентар, затрупани с големи парчета горели стенни мазилки, овъглени греди и дъски от покривите на къщите. Позите, в които са открити, говорят, че те са паднали там, където смъртта ги е застигнала. Част от скелетите са обгорели от разразилия се жилищен пожар. За тяхната насилствена смърт говорят и антропологическите изследвания, които установяват, че един от черепите е пробит най-вероятно с бойна брадва. В пределите на селището са фиксирани и още няколко човешки скелета, положени в поза "хокер" - традиционен начин на погребване през този период.

Погребенията са извършени при необичайни обстоятелства, без гробно съоръжение и инвентар и без определено подреждане. Вероятно част от оцелелите жители са успели да погребат набързо част от загиналите свои съплеменници, нямайки възможност да извършат необходимия ритуал в некропола на селището, тълкуват историците. Така загиват последните къснохалколитни обитатели на Юнаците, а заедно с тях и високата им култура. Свидетелство за нея са проучените до момента 15 жилища, изградени с глинобитна техника. В една от къщите е открита стена, последователно измазвана с червена и бяла боя. Това лято пък „гвоздеят“ в разкопките е част от пещ с врязана украса, разказва доц.д-р Явор Бояджиев и допълва, че шарките са две спирали, които вървят успоредно. За съжаление, е запазена само една част в задната стена. Можете ли да се сетите колко познати имате, които да си изрисуват така печката? Находката е на 6600 г. и е направена най-вероятно с костен инструмент.  Археолозите се натъкнали и на фигурка, която изобразява жена-най-вероятно тяхната Богиня-майка. Тя е седнала на нещо като трон-с облегалка.т.е. обитателите на това селище са от високо развита цивилизация-те са имали мебели-масички, столове и др. Намерено е и медно шило, което е доказателство, че е вече е била развита и металургията, както и обработката на мед и на злато. Открити са кремъчни пластини, които най-вероятно идват от Северна България, районът на Разград-те пък показват добрите търговски връзки, които са имали местните жители, разказва доц.д-р Бояджиев. Археолозите през това лято са разкрили сграда, която е в западния край на могилата-дълга е 10 м и поне 6 м широка. Изключително интересна е тази сграда с няколко помещения-като трапезария с много съдове, вкопани един до друг. В тях и около тях имало много зърно- пшеница и просо. Има и подиум. Ръководителят на екипа доц.д.р Бояджиев е на мнение, че откритите на могилата златен амулет, златно мънисто и още 2 златни находки е много рядко явление. Все едно да тръгнем сега по „Руски“ в София и да намерим златна гривна и златен пръстен-никой не го оставя така да се търкалят. Това е доказателство, че е била развита златообработката в селището, както и обработката на мед. Правя едно сравнение с некропола в Дуранкулак-там има проучени 5 хоризонта последователни и е намерено едно златно мънисто във всичките тях и общо 10-11 медни предмета. В Юнаците сме проучили само една част и имаме 4 златни находки и 24 медни. Тук ако има некропол ще е нещо уникално и това селище превъзхожда тези, които ги знаем досега. Селище с такава концентрация на медни и златни находки просто няма, убеден е археологът. Тази година проучванията се финансират от Министерство на културата, от Регионалния исторически музей в Пазарджик, местната община и от фондация“ Балканско наследство“, която финансира участието на доброволци-чужденци, които работят на археологическия обект. 


Какво четем:

🔴 Бронзови накити пази Градът на мъртвите

🔴 Далията - царица на есенната градина

🔴 Антъни: Ще уча в САЩ и ще плувам за България

Източник: Монитор



Коментари



горе