Какво значи да живееш на село в 21-ви век?
Чувайки за хора, живеещи на село, много от тези, които нямат досег до селския живот днес си представят къртовски труд от ранни зори до късно вечер, представят си много животни, които ежедневно трябва да бъдат обгрижвани – кравите да се доят, овецете да се извеждат на паша, да се чисти обора и какво ли още не. С други думи представят си как хората живеят така, както живеят участниците във вече известния телевизионен формат „Фермата“.
Истината обаче днес, в 21-ви век е съвсем различна за много села и много „селяни“. В днешно време животът на село не е нещото, от което всички млади опитват всячески да се спасят, а напротив, то е нещо, за което мнозина мечтаят. В днешно време да бъдеш „селянин“ и да живееш на село се превръща във все по-голям лукс, който само ощастливените да бъдат родени на село могат да си позволят.
Не отричам, че дори днес в много села времето е спряло накъде далеч в миналото и всичко е застинало така, както е било по бабино време. Но смея да твърдя, че това са села, в които не кипи младежки живот. Това са села, застигнати много отдавна от участта жителите им да се изселят, а населението в тях да е предимно застаряващо.В селата обаче, където кипи младежка енергия, ситуацията е съвсем различна. Едва ли, посещавайки някое от родопските села, в които все още кипи живот и има действащи и пълни детски градини и училища ще намерите някой младеж, който да знае какво е да се сади или обратова тютюн, да се дои кравата или пък да се извеждат животните на паша.
В много от родопските села днес, жителите дори страдат от това, че не могат да намерят истинско мляко, току-що издоено от кравата, тъй като в много от селата броят на кравите не надвишава 5. Да не говорим, че има села, в които няма и нито 1.
Днес, в 21-ви век от картината, която изниква в съзнанието на човек, когато чуе за живот на село, почти не е останал и помен. От многото работа на нивата е останал само споменът. След една разходка из родопските села ще забележите, че пустеещите земи са все повече, а земеделските си умения родопчанинът усъвършенства само в малката градника в двора, където е посял по малко от всички видове зеленчуци, тъй като не желае да яде от тези, пълни с какви ли не торове, иначе продаващи се в близкия квартален магазин.
Картината по-горе, която предизвика фурор сред потребителите на социалната мрежа Фейсбук, до голяма степен отразява истината за селския живот. Животът на село днес е лукс, изразяващ се в това да имаш собствено жилище и то не някой малък, двустаен, панелен апартамент, а хубава къща с цветен двор, захранена с питейна вода, което спестява неудобството от мъкненето на тежки, 10-литрови туби с питейна вода по стълбите на градските блокове.
За децата пък да не говорим. За тях да живеят на село е равностойно на това да живеят в Рая. Няма ги постоянните забележки да не тропат, за да не притесняват съседите, тъй като на долния етаж най-вероятно живее баба, която няма нищо против да чува как внуците й играят. Няма я мама навсякъде с тях, защото тук мама спокойно може да пусне децата да играят сами на улицата със своите връстници. Няма го и вечерния час, тъй като на село родителите на подрастващите не се притесняват ако навън вече е тъмно, а детето им все още не е вкъщи, тъй като то най-вероятно играе под уличните лампи.
Накрая изглежда, че на село всички са щастливи, спокойни и доволни. Да бъдеш „селянин“ изглежда е истински лукс, а не проклятие или наказание. Да живееш на село в 21-ви век не означава, че не знаеш какво е смартфон и интернет. Напротив, днес в много родопски села дори бабите са със смартфони и свободно използват интернет и фейсбук, където спокойно следят как протича животът на внуците им в големия град или пък разменят рецепти за една от друга по-вкусни гозби. А къртовския труд на нивите за добро или зло отдавна се е превърнал в свиден спомен.
Какво четем:
🔴 Добра новина! Започват да възстановяват "Извора на Белоногата" в Харманли по инициативата на Светла Николова.🔴 Пловдив празнува на 6 септември! Концерти, изложби и заря под тепетата
🔴 До 700 г тежат доматите от новия сорт на Института "Марица"
Източник: Родопчани