Стефка Костадинова скочила 211 см, когато поставя световния си рекорд от 209


Стефка Костадинова преодолява перфектно височина от 211 см на 30 август 1987 година в Рим, когато поставя световния си рекорд, ненадминат вече повече от 30 години.

Това показват изследванията на лабораторията "Ню стъдис ин атлетикс", която работи в един от големите американски университети. Тя се специализира в биометричен анализ на най-добрите постижение в спорта.

При направения компютърен анализ и естраполиране на летвата става ясно, че едва на 212 см Костадинова прави виртуален неуспешен опит. Сантиметър по-ниско не закача нищо.

Според очевидци на невероятното състезание в италианската столица обаче има още по-добър опит на Костадинова в състезанието. Става въпрос за последния на 204 см, който е с поне 15, ако не с 20 сантиметра отгоре над летвата. В този момент обаче Костадинова е изправена до стената и трябва да преодолее височината, за да продължи битката с Тамара Бикова от СССР за първото място и златния медал.
Печели първото място с предоляването на 206 см от втория опит. Бикова прави два неуспешни опита на тази височина и в момент на отчаяние запазва последния си за 208. Българката пропуска тази височина и вече е златна медалистка. Така пред нея остава само историята. От втори опит и пред погледа на идола си Сара Симеони тя преодолява 209 см и взривява трибуните.

Това не е нещо ново за Костадинова. На 25 май 1986 година на стадион "Васил Левски" тя вече е изравнила световния рекорд на Людмила Жечева-Андонова от 207 см на националния стадион "Васил Левски". Той бе поставен на 20 юли 1984 година в Източен Берлин. След това отново на "Васил Левски" Костадинова довежда нещата до 208 см. Само шест дни след изравняването.

Рецептата на рекорда е проста. Конкуренция. Битката с Бикова е уникална, като се пренася на височини много близки до върховото постижение. Отделно е и вътрешната. В Рим българската атлетика записва рекордните три финалистки в една дисциплина. Освен Стефка във финала скачат и Светлана Исаева-Лесева, и Людмила Жечева-Андонова. Нещо, което няма да се повтори повече в историята на този спорт у нас. СССР има три скачачки - освен Бикова в сектора са още Лариса Косицина и Людмила Авдеенко, САЩ са с две - Луис Ритер и Колийн Сомър, а останалите са с по една - бронзовата медалистка Зузане Бейер от ГДР, Силвия Коста от Куба, Хайке Радецки-Хенкел от ФРГ и Натали Божендер от Франция.

От Рим самата тя лично е атакувала върховото си постижение от Рим 18 пъти. Безуспешно. Както и за останалите нейни съпернички, както и за наследничките им.
Интересното е, че Стефка никога не е скачала рекордни височини на тренировка. Така преценил нейният наставник Николай Петров. Най-високата летва, която е преодолявала по време на занимание е 207 см. Това става по време на аклиматизацията във Вашингтон за олимпийските игри в Атланта през 1996 г.

Това е може би най-драматичният период в кариерата на Костадинова. В САЩ е нейният последен шанс да спечели олимпийската титла, единственото отличие, което липсва в колекцията и. В Сеул идва шокиращата загуба от американката Луис Ритер в допълнителния опит на 203 см. В Барселона, след контузията, остава на четвърто място.
Няколко дни преди състезанието от БОК предупредиха всички журналисти на олимпиадата, че в България е станала невероятна трагедия. В автомобилна катастрофа е загинал националният ни рекордьор в скока на височина и близък приятел на Стефка Георги Дъков. Нейният баща пък е в болница в тежко състояние при същия инцидент. Лично Николай Петров през олимпийското ни аташе Румяна Динева моли никой да не говори със Стефка преди или след състезанието за това. И всички спазват омертата до последния момент. Костадинова разбира какво е станало в самолета за Монако, който кара най-добрите атлети на финалния турнир от сериите Гран при.

Рекордът на Стефка от Рим е уникален и с това, че е най-дълго запазилият се в дисциплината въобще в нейната история. А тя стартира на 20 май 1922 година в Синсбъри по време на световните атлетически игри за жени. Тогава американката Нанси Вурхис преодолява цели 146 см.

Преди появяването на Стефка в сектора за скок на височина, най-дългият период между световни рекорди е 10 години, 1 месец и 17 дни. Това е между невероятните 191 см, които скача румънката Йоланда Балаш на стадион "Васил Левски" на 16 юли 1961 година и 192 см на австрийката Илона Гусенбауер във Виена.

Балаш е и атлетката, която е правила 13 поправки на световния рекорд в скока на височина, като и веднъж е изравнявала най-доброто постижение на планетата. След нея е великата Розмари Вищас-Акерман от ГДР, която има само 5.

Акерман обаче е тази, която единствена успява да го подобри с цели 3 сантиметра и го прави от 197 на 200 см. След тази височина само Людмила Жечева-Андонова успява да го поправи с 2 см разлика - от 205 на Тамара Бикова до 207. Всички останали рекорди са само с 1 см разлика.

България има три спортистки, които са поставяли световен рекорд в скока на височина - Стефка, Йорданка Благоева и Людмила Андонова. По този показател пред нас са само САЩ и Великобритания. Те имат по пет. Последният на американките обаче е от 1 септември 1956 година, когато Милдред Макданиъл-Сингълтън преодолява 176 см. На Великобритания пък е малко преди това, когато на 5 май същата година Телма Хопкинс скача 174 см. Холандия и СССР имат по две световни рекордьорки, а Канада, Южна Африка, Швейцария, Румъния, Китай, Австрия, ФРГ, ГДР и Италия - по една.
Реално България е държавата, която държи най-стария рекорд в атлетиката, защото всички постижения преди този на Стефка в други дисциплини са от държави, които вече ги няма на картата. Германската демократична република държи тези на 400 метра жени чрез Марита Кох (47,60 сек на 6 октомври 1985 г.) и на диск при мъжете чрез Юрген Шулт (74,08 м на 6 юни 1986 г.), Съюзът на съветските социалистически републики - на гюле при жените чрез Наталия Лисовская (22,63 м на 7 юли 1987 г.) и на чук при мъжете чрез Юрий Седих (86,74 м от 30 август 1986 г.) и Чехословашката социалистическа република - най-старият въобще чрез Ярмила Кратохвилова на 800 метра (1:53,28 мин на 26 юли 1983 г.).

Сама е топ 10 на

вечната ранглиста

Стефка Костадинова си е сама по себе си топ 10 в скока на височина. В момента най-добрите постижения в дисциплината се затварят на 206 см. И през тази година Мария Кучина-Ласицкене записа 21-ото постижение над тази височина.

От тези 21 успешни опита точно 10 са на Стефка Костадинова, или доскоро точно половината от опитите. Бланка Власич, която наскоро прекрати кариерата си, е с 5. Всички останали, които са в ранглистата на открито, са с по 1. Там има още една българка - Людмила Жечева-Андонова.

Единствено в зала Власич има някакъв превес, защото сред най-силните 10 постижения има 4, а Стефка е с три. Но скоро едва ли ще се появи състезателка, която да постигне нейните невероятни 5 световни титли на закрито.

“Беше невероятна битка. И хиляди, милиони часове тренировка”, казва Стефка за състезанието, на което направи световния си рекорд.

“В Рим имах болки в кръста. С нас беше бай Георги, известен чакръкчия, който ме наместваше. Спомням си, че преди състезанието сънувах мътна вода. От старите хора знам, че това е на пари. То било на рекорд”, допълва президентът на БОК.

“Предния ден отидохме и до фонтана Треви, където хвърлих български стотинки. И това било на късмет. Но най-важното е работата”, казва още тя.

“В един момент, когато Бикова ме изпревари си помислих, че изпускам титлата, която си е моя. И почувствах страхотен прилив на адреналин. Само два пъти ми се е случвало в кариерата - в Рим и когато спечелих златния олимпийски медал в Атланта и се надскачахме с Ники Бакояни. Титлата трябваше да бъде моя. И така стана. В Рим може би помогна и болката, защото не мислех единствено за скоковете. Исках просто да стана първа и да се прибера в хотела, за да си почина. Друго нищо не ме интересуваше”, казва още Костадинова.

“Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности. Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта. Благодаря на Ники Петров, с когото още сме световен тандем. Той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб “Тракия”, на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно - това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите.

Тогава, на олимпийския стадион в Рим, не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см. Емоцията беше толкова силна. Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда - някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти. Много ми се иска - и ще бъде щастлива - ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект у останалите. Само така, като побеждаваш и си на върха, печелиш уважение и признание”, допълва грандамата на световната атлетика. Която 30 години не слиза от върха на света.

“Благодаря за многото поздравления и като отбелязваме годишнината от световния рекорд 209 см, пожелавам на всеки да намери своя личен път към върха”, казва още Костадинова. 

12 години, 8 месеца

и 29 дни над 2 метра

Стефка Костадинова притежава може би най-уникалното постижение в скока на височина, което едва ли ще бъде подобрено, дори, когато световният рекорд бъде подобрен от друга състезателка. Защото както тя самата признава, това ще се случи.
Между първото и последното състезание, в което българската прима в леката атлетика преодолява гросмайсторската норма от 2 метра са невероятните 12 години, 8 месеца и 29 дни. Една кариера която едва ли ще бъде по силите на някой друг. Днешните скачачи приключват доста бързо, като рядко могат да достигнат дори 10 години на топнивото в дисциплината. Заради това Николай Петров е прав, че Стефка е явление в скока на височина и нищо друго. Нещо, което трудно ще бъде повторено с рекорд или без него.

Първото състезание в което тя преодолява 2-та метра е в София на 25 август 1984 г. На стадион "Васил Левски". Тогава Стефка няма навършени 20 години. До момента няма друга толкова млада, която да е скачала над подобна летва.

Последното е на турнира в Каламата, Гърция, на 24 май 1997 г. Интересното е, че това е нейното единствено участие там и то в края на кариерата.

През този период в 126 старта тя прави невероятните 197 опита над гросмайсторската норма. Което означава подготовка и концентрация до максимум.

"Тя въобще не разбра, че Бен Джонсън е направил рекорд на 100 метра преди опита си в Рим. Толкова бе вглъбена в себе си. Тази концентрация бе нейния най-голям коз. Успяха да я разбият само веднъж в Сеул, когато не ни даваха да комуникираме. И се получи така, че разберът трябваше да почне от бетона. Това и струва още една олимпийска титла", категоричен е нейният треньор Николай Петров.

Единственото, което я е спряло на пистата е травмата и майчинството. Така единствената година през която няма състезание над 2 метра е 1990-а, когато претърпя операцията на петата на отскачащия крак, където има счупена кост. Първо се възстановява 60 дни в България, но болките продължават. Отива в Германия при лекаря на националния отбор по футбол Хес, който прави операция и намества всичко. И с гипса скача 145 см на Белмекен. За да направи невероятно силен сезон през 1992 г.
И следващата слаба е 1994-а, когато забременява със сина си Николай-младши. За да се върне само няколко месеца след раждането и отново да властва в дисциплината.
Внимателното преглеждане на статистиката показва и още нещо, което няма как да се случи в днешни дни. Имало е периоди в които Стефка е скачала над 2 метра на ризлични състезания в рамките на часове.

Първият подобен е през 1986 г. Тогава на 14 юни във Вьорщат скача 205 см, а само ден по-късно е във Фюрт, където прави 206. Към това трябва да се прибави и фактът, че разстоянието между двата града е точно 272 километра. По германските магистрали това ще отнеме 2 часа и половина път, но все пак е път. Днес подобно нещо просто няма как да се случи.

През тази година се вдигна много шум около рускинята Мария Кучина-Ласицкене, която направи невероятна серия от победи в скока на височина. Това превъзбуди леко нейните сънародници, като главният треньор в скоковете Антон Назаров изтърси след нейната 10-а поредна победа, че подобна серия не е правена в историята на спорта. "Това е потресаващо постижение. Може би Валерий Брумел е правил нещо подобно. Но в скока на височина при жените това не е било никога", заяви той с голяма гордост.
Лошото е, че отново не е познал. През 1985-а Стефка Костадинова записва 25 състезания. И ги печели всичките до едно. 2 години по-късно пък записва цели 23 старта с постижение от над 2 метра в зала и на открито, като това е най-успешният неин сезон.

Единствено Африка и Антарктида от континентите не са виждали скок на Костадинова над 2 метра. На Антарктида е нормално, защото все още няма състезания там, освен за снегомобили. А в Африка направиха първото си световно първенство и то за младежи чак тази година. Преди това там липсваха и международни турнири.

Българската атлетика има световни рекорди в още три дисциплини и единствено при жените освен тези в скока на височина.

Първият в историята ни е на Светла Златева. Тя бяга 800 метра за 1:57,48 мин или официално за 1:57,5 мин на 24 август 1974 г. в Атина. Тогава всички времена са закръгляни до десета в тези бягания. Така тя подобрява с 97 стотни, или официално със секунда, върховото постижение на Хилдегард Фалк от ФРГ, което е поставено на 11 юли 1971 г. Този рекорд се задържа близо 3 години, преди да бъде подобрен от Валентина Герасимова от СССР, която в Киев дава време от 1:56,0 мин на 12 юни 1976 г., или точно преди олимпиадата в Монреал.

След това идва ред и на Иванка Христова, първата българка със златен олимпийски медал в историята. Всичко се развива доста главоломно около игрите в Канада. На 3 юли на високопланинската база в Белмекен, която делим със спортистите на ГДР, Иванка Христова тласка гюлето на 21,87 м. Това е с 20 сантиметра повече от рекорда на Мариане Адам точно от ГДР, поставен на 30 май същата година в Карлмарксщат, днес Кемниц. Само ден по-късно Христова добавя още 2 см на същото място към рекорда. На олимпиадата българката печели злато с 21,16 м. Втора остава Надежда Чижова от СССР с 20,86 м, а трета е Хелена Фибингерова от Чехословакия с 20,67. Адам е чак на четвърто място. Но на 26 септември същата година в Опава Фибингерова отнема рекорда на Христова с 21,99 м.

След това идва феноменът в копието Антоанета Тодорова-Селенска. На 15 август 1981 г. в Загреб тя хвърля уреда на 71,88 м. Това е с 80 см повече от рекорда на Татаня Бирюлина от СССР, поставен на 12 юли предната година в Подолск. Само 12 дни по-късно от състезанието в Загреб в Хелзинки Тина Лилак от Финландия праща копието на 72,40 м.

Най-много рекорди са на 100 метра с препятствия при жените. Йорданка Донкова е изумителна през 1986 г., като прави четири върхови постижения. На 13 август тя изравнява рекорда на Гражина Рабщин (Полша) от 13 юни 1980 г. от 12,36 сек. След това в Кьолн на 17 август прави две бягания под него - 12,35 и 12,29 сек. И завършва на 7 септември в Любляна с 12,26 сек.

На 8 август следващата година в Драма (Гърция) Гинка Загорчева сваля още една стотна от световния рекорд. И на 20 август 1988 година в Стара Загора Донкова си връща постижението с невероятните 12,21 сек.

Този рекорд също бе сред най-старите в атлетиката, но миналата година в Лондон на 22 юли американката Кендра Харисън успя да го подобри с 1 стотна.


Какво четем:

🔴 Близо до природата за щастлив живот (СНИМКИ И ВИДЕО)

🔴 Каква е ползата от плодовете на бъза?

🔴 "Кукери" в Калифорния

Източник: 24 часа



Коментари



горе