Всеки трябва да приема това, което му подари съдбата


Росица и Димитър се запознали, докато играели волейбол – и двамата обичат много тази игра.

А къде се случило? Ами – в Русенския университет. Всъщност тази среща можела и да не се случи, първо защото Росица дълго време живяла в Казанлък. Но родом е от Русе и като дошло време да се запише в университета, се върнала там.

Втората причина, поради която е можело да не се срещнат, е че той е кинезитерапевт, а тя е завършила бизнес администрация. Но волейболното игрище си свършило работата и събрало тези двама души, които вече няколко години са заедно.

В началото на тяхната връзка, когато установили, че всичко е достатъчно сериозно и ще живеят заедно, решили да си наемат квартира. Тогава тя живеела в една гарсониера с баба си – щяло да е твърде притеснено да се съберат всички там. Трябвало да се отделят.

Живели под наем три години и когато през 2013-а се оженили, вече започнали да гледат по друг начин и на семейното жилище. Замислили се за неудобствата на живота на квартира: че всеки месец  плащали едни пари, които отивали едва ли не на вятъра – за нещо, което не е тяхно.

– И в един момент ти писва всичко и си казваш, че така или иначе даваш едни пари на месец, по-добре е да си купиш нещо, което накрая, след известен период, ще остане за теб.

„Просто си търсехме нашето местенце“

Така обясняват днес факта, че две години са търсили настоящия си дом. Имали нормални критерии като да има топла вода, да не е първи или последен етаж, да не е краен (в смисъл – външен апартамент, за да не е студено), да има тераса. Но най-важното нещо било да усетят жилището като свое. Когато попаднали на апартамента, в който живеят днес, той бил в отчайващо състояние, но още като излезли от там, си казали: това е нашето жилище. И започнали веднага да си представят кое как ще направят. Сега смятат, че това е едно от най-сладките неща, които са им се случвали в живота като  семейство – да си представят как ще бъде всяка стая, какво и как ще наместят и променят, кое къде ще сложат – така, както искат.

Ремонтът на апартамента е половин развод?

Така се шегувал майсторът, когото наели за ремонта. Всъщност само който не е преживял ремонт, и то толкова тежък като техния (със събаряне на стени, с много къртене и генерални промени), само той не знае, че изникват наистина неприятни ситуации и предизвикателства. Те не чакали някой да им свърши всичко, а сами се включили и с идеи, и с работа – боядисвали, правили проекти, пренареждали нещата. В процеса на ремонта успели да се сработят и с комшиите, които имат малки дечица, пък шумът наистина бил много. Но – някак са се справили с помощта на взаимни компромиси и на майстора, от когото са много доволни.

– Благодарение на него, всичко мина по мед и масло, защото той, освен че е майстор, е и човек с мислене занапред – кое ще е добре, кое няма да е добре... Съветваше ни. И мога да кажа, че ремонтът мина почти без нерви – казва Росица. Ремонтът приключил за половин година – сега са останали някакви по-дребни неща, които те определено ще свършат. А и очевидно и от това са успели да извлекат добрите ефекти...

– Всяко добро и лошо нещо в съвместния живот на семейството обогатява, изгражда характерите ни и ни сплотява. Мисля, че в момента сме по-сплотени.

Когато нямаш златно кюлче в задния двор

Да – би било твърде лесно, ако златни кюлчета се изкопаваха като картофи от градината. Но – не е така в живота.

– Тъй като нито аз, нито мъжът ми – казва Росица, – имаме златно кюлче в задния двор, се наложи да потърсим помощ от родителите, от близки, познати. И въпреки това парите пак нямаше как да стигнат, затова се наложи да потърсим съдействието на банка.

– Около два месеца обикаляли от банка на банка, разгледали всякакви оферти и условия. Накрая се спрели на Fibank... Защо?

– Защото предложи най-добри условия в сравнение с всички други. Освен това почувствах самия консултант като близък – като човек, който наистина иска да ни помогне. Той беше така любезен да ни обясни абсолютно всичко.

– Бил отзивчив, любезен, за всичко, което е имала като съмнение и въпроси, винаги й отговарял, и то безкрайно изчерпателно. Така че нещата се получили и успели да вземат кредит, за да се сдобият с желания дом.

– За мен тази банка сбъдна нашата мечта. Всъщност и друга мечта била сбъдната с новодомското парти, кое то им се паднало като новодомци, финансирани от банката: рамо до рамо с Ути, на партито готвила приятелката на Росица – Ина, която дори се екипирала като истински готвач и заедно с Ути сготвили любопитна салата с нахут, говежди сърца и магданоз, заешка супа, а и основното – паста със заешко и сос със домати и кестени. Трудоемко меню, та не им останало време за десерт. Но всъщност домакините успели да изненадат Ути – в хладилника чакала приготвена предварително торта, сътворена от Ина.

Роси оставила приятелката си да се наслади на тази възможност, пък и самата тя обича да се вихри в други неща, не толкова в кулинарията. Нейна страст е ръчното изработване на всякакви неща – картички, пликове, покани, украса за собствената си сватба също направила...

Обича и да гравира разни неща... Въобще – сръчна е, има вдъхновение и идеи и все нещо майстори в детската стая, която засега е нейна работилничка. Пък, като му дойде времето, в детската стая ще се намести и тяхното общо творение с Димитър, което се очертава да живее изключително щастливо в уютния дом на това симпатично семейство.  

"Всеки трябва да приема това, което му подари съдбата" - така коментират късмета си героите на тази история – Росица и Димитър Шумарови, на които се паднало новодомско парти по проекта „Животът е вкусен с Ути Бъчваров и Fibank“. Този факт се превърнал в повода, който ги накарал да извлекат за себе си такава житейска философия.

Така става в живота – трупаме различни впечатления, случват ни се най-различни неща, но сякаш невинаги осъзнаваме какво ни дава и взима съдбата. Човек може да се пусне по течението на оплакването, а може и да лови всеки малък момент, който по някакъв начин прави живота му по-добър, и да го приема като поредната хубава брънка в ежедневието.

Картината на живота се оформя именно с тези малки неща, които се появяват като случайни цветни петна върху платното на собствената ни съдба – уж малко хаотично, но в някакъв момент се превръщат в шедьоври, в които не искаме да променяме нищо.



Какво четем:

🔴 Сериозно поскъпват наемите на жилища в София

🔴 Шестгодишно дете простреля смъртоносно мъж

🔴 10 съвета как да победите хъркането

Източник: Розали



Коментари



горе