Супермодерна ДНК лаборатория заработи в Александровска болница


Докато някои лекари са добри в спасяването на животи, други в поставянето на диференциална диагноза, а трети – в окончателната диагноза, то доц. Александър Апостолов е медикът, който дава най-точните отговори на въпросите: „Кой е бащата?“ и „Кой е убиецът?“. Той е началник на Клиниката по съдебна медицина и деонтология в УМБАЛ „Александровска”.

„В момента сме най-оборудваното звено в България и покриваме всички стандарти за извършване на съдебно-медицинска дейност. Новата ни лаборатория разполага със супермодерна техника за извършването на съдебно-медицински ДНК изследвания – лазарен секвенатор, капилярна електрофореза, както и апарат, който позволява етапно да бъде проверено количеството и качеството на добитата ДНК проба“, разказва доц. Александър Апостолов. По думите му важна част от дейността на Клиниката са ДНК тестовете за доказване на родителство. С натривка от устната кухина и за няколко часа резултатите са готови. И те могат да бъдат само два – или категорично се изключва бащинство или се

потвърждава с точност от 99,99 %

Анализ може да бъде направен и по желание, а не само при съдебен процес. За целта обаче е нужно писменото съгласие на майката, както и на посочения за баща на детето. ДНК тестът струва 250 лева или общо 750 лева за анализите на пробите на родителите и детето. За всички детайли, хората могат да се свържат с Клиниката на телефон 02/ 9230 412.

„Гамата от изследвания, които правим, е много широка. Част от нея е изследване на веществени доказателства. Всяка биологична материя или небиологичен материал, върху който има отложена биологична материя може да бъде обект на ДНК анализ. А ние умеем да търсим и да намираме на правилните места този биологичен материал“, казва началникът на Клиниката по съдебна медицина на УМБАЛ „Александровска“.

Друга част от работата е освидетелстване при побой, изнасилване, огледи на местопроизшествия. Денят му често започва преди началото на работното време и никой не знае кога ще свърши. „Не само хирурзите ги будят през нощта за спешна операция“, казва съдебният медик, който е участвал в аутопсиите на почти всички знаково разстреляни „герои“ от подземния свят. Предпочита обаче да не говори за мутренските времена. В Клиниката по съдебна медицина и деонтология в Александровска болница работят по всякакви случаи – убийства, самоубийства, нещастни случаи, пътнотранспортни произшествия, падания от високо, удавяния, внезапно починали на улицата или в дома си хора, ако полицията прецени, че е необходимо да се установи точната причина за смъртта им.

„Въпроси си задавам непрекъснато – при всеки един случай, при всяка аутопсия. И не, не съм свикнал със смъртта“, обяснява доц. Апостолов. Ядосва се на

отношението на обществото ни към починалите

„Оставяме си мъртъвците – бащи, майки… Отлежават при нас с месеци и години, а това е недопустимо. Оправдания съм чувал всякакви, но що за човек трябва да си, за да дойдеш в Клиниката, да си осигуриш смъртния акт, да прибереш парите или имота, останали след починалия ти роднина и да изоставиш „излишното” му тяло остава в нашата камера. Колкото и хладилни камери да имаме, никога няма да са достатъчно. А по закон болницата дори няма право да погребе „забравените“ мъртви“, коментира той.

По думите му в света няма звено по съдебна медицина, което да е печелившо. Навсякъде държавата дотира тази дейност. „А у нас болниците са оставени сами да се оправят, всички разходи остават за сметка на лечебното заведение. Затова и в много областни болници работи само по един колега“, добавя доц. Апостолов, който е и председател на Българското дружество по съдебна медицина. Твърди, че трудът им е недооценен, а младите доктори не намират финансов смисъл да се занимават с тази специалност. Съдебните медици са под 100 в цялата страна, много от тях са в пенсионна възраст. „Нашата работа е стресова, но не заради труповете и миризмата. Както казваше моят ментор покойният проф. Стойчо Раданов – не от мъртвите, от живите трябва да те е страх. И това е точно така. Ние сме постоянно между чука и наковалнята.  В едно разследване, в едно престъпление, винаги има две страни – пострадали и извършители. Когато се даде определено заключение, винаги една от страните е недоволна. И ние попадаме под пресата на двете противоположни тези. Неминуемо това създава голям стрес, но е и истинско предизвикателство“, категоричен е доц. Апостолов.


Какво четем:

🔴 "Тоника Домини" с общо 80 г. на сцената

🔴 Защо Иван Вазов написа "Под игото", а не "Под присъствието"

🔴 КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА ТРАКИЙСКИТЕ ГЕНИ ПРИ БЪЛГАРИТЕ?

Източник: skener



Коментари



горе