Кеца на 67 - съвършенство за напреднали
Едно момче обикаля да търси плочки в центъра на Плевен. Годината е 84-та, а негови гидове из магазините за битови потреби са един от най-оборотните сервитьори в града и жена му. Какво, ще попитате, е впечатляващото в историята дотук? Момчето е Васил Найденов, който същата вечер има концерт в Летния театър в парк Кайлъка. Придружителите му са моите родители. Майка ми взела златните пръстени на сестра си, за да направи по-тежко първо впечатление на звездата, но почти моментално ги свалила. Васко дошъл по къси гащи на флорални мотиви и с прословутите си кецове, с които така умело се плъзгал по сцената още преди Майкъл Джексън да вкара в световния фолклор на хореографията понятия като „лунната походка“. Напазарували нужните материали за гарсониерата на леля му, а после се събрали в гримьорната на театъра, за да си разделят пакетче семки и бутилка коняк. Найденов отвял всички с вокална мощ и харизма, а на финала, докато по-голямата част от жените в публиката се чудели дали да бършат сълзите си с карамфили, или да ги наръфат частично от вълнение, майка ми и баща ми си тръгнали с усещане за безсмъртие. Все пак, кой друг може да се похвали с привилегията да види Кеца съвършен в несъвършенството си, със сърце и чувство за хумор, по-големи от едно „Междучасие“? От въпросната случка са минали почти четири десетилетия, но у дома все още всички спират да дишат и си наливат по едно малко, когато Васко запее. Преди броени дни човекът, наложил соул естетиката в БГ попа, стана на 67 и казано честно всичко му е наред. Пожелава си само здраве. Мечтае тенденцията на смаляването в заобикалящата го среда да спре, особено когато иде реч за състояние на духа и добър вкус.
Празникът
По традиция през последните няколко лета Найденов посреща рождения си ден в Анталия. Собственикът на петзвездния хотел, изселник от България, дори му връчи златен ключ за 65-ата годишнина. Врата, покрита с китайски рози, и флорална декорация по фън шуй очакваха певеца в апартамента му, а на достойната за везир вечеря той получи от приятелите си предимно бутикови бижута с любимия си камък – диамант. Две години по-късно изпълнителят на „Телефонна любов“ вдигна тост на официална вечеря с кмета на Димитровград Иво Димов. На третата минута на трети септември, след двучасов лайв и седем биса за празника на града на пръскащия се по шевовете площад, музикантът бе изненадан с торта с неговия лик в местно заведение.
Купонът продължил в тесен приятелски кръг в София. „Бяхме само с роднини и приятели, без известни лица. Подариха му много саксийни цветя, които той обожава и обгрижва на балкона си с любовта на родител към малко дете. Васко получи и огромен гоблен, много красив, който вече краси едната стена в дома му“, сподели за „Монитор“ мениджърът на звездата Ивайло Манолов.
В момента любимецът на две поколения българи работи върху две нови песни и почти не излиза от студиото. В края на ноември той ще погъделичка слуха на българската диаспора в Париж и Лондон, а напролет го чака мащабно турне в САЩ.
Уютът в мен
Освен с глас, който стапя айсберги от разстояние, Васил Найденов би могъл да се издържа и като интериорен дизайнер. Слабостта му към красивите мебели и детайла в изработката на всяка вещ е пословична. Мечтата си да живее в царски апартамент, който дядо му навремето обитавал на ул.“Юрий Венелин“, певецът пренася в собственото си жилище. То се намира в типичен блок от соцстроителството в столичния център, но прекрачиш ли прага му, започваш да живееш като на кино заради бароковия разкош, характерен за дворците от времето на Людвиг XVI. Музикантът проектира помещението по свой вкус, а ремонтът му отнема 12 години. Сам позлатява декоративни орнаменти, крои гипсови пана и внася от Букурещ огледала за стените. Паркетът му пък е в две тоналности и във формата на ромбоиди – досущ като в дядовия дом. В началото на годината Васко закупи съседния апартамент и на практика се разшири с цял етаж. Ремонтите на помещенията продължават и досега, но Найденов вече се е сдобил със 100-годишен френски гардероб и малка италианска масичка, която реставрира собственоръчно. Да връща винтидж вещи към живот, за Кеца е истинска медитация и удоволствие, като последната му придобивка е пеещ стенен часовник. Любовта към интериорния дизайн е на път да измести дори грижата за растенията и масивния алпинеум, който поддържа с красиви камъчета от пътуванията си в различни точки на света. „Човек колкото повече знания има в най-различни посоки, толкова повече се самоусъвършенства. Когато нещо е направено с любов и вкус – не само музикалният материал, говоря за различни хобита, публиката винаги ще усети, ще го оцени. Ето, с преустройствата и осветлението у нас като дойде човек и ахва! Нищо ново не съм измислил, въпросът е да намериш пропорция в една стена от порядъка на 2,60-3 метра, да я декорираш така, че да има естетика”, сподели в едно от последните си интервюта за „Монитор” Найденов.
Професионални принципи
Перфекционист до най-малкия детайл, Васко е вманиачен на тема качествен звук и държи да чува всяка емоционална рокада в гласа си, независимо дали става въпрос за телефонно интервю, запис на телевизионна програма или новогодишен лайв на „Батенберг“ при минус 20 градуса. „Много от нашите по-млади колеги ни обвиняват, че това, което пеем, е демоде. Правил към компромиси и съм пял песни, по които не мога да кажа, че съм припадал. Но част от тях са минавали през мен, не съм ги оставил във „фабричен” вид и те са оставали във времето. Много е важно не само какво пееш, а какво пулсира отдолу, под мелодията. В този смисъл много харесвам ФСБ, които бяха изключително иновативна група и направиха аранжиментите на първия ми албум. Те звучат актуални и днес. Една песен като „Пясъчен часовник” никога не е била шлагер, но 30 години след създаването й продължава да звучи съвременно“, казва Найденов. Големият композитор и негов приятел Тончо Русев е казал „Не е хубаво всички да те обичат, защото това е началото на края”. Но кога най-силно Васко е усещал любовта на публиката? „Много ободряващо е това с любовта народна, но наистина, когато всички започват да те хвалят, става съмнителна работата. Аз съм програмиран да бъда критичен към себе си, защото човек се учи цял живот. Колкото и дълго да работиш една професия, ако не можеш да се погледнеш отстрани, значи нищо не си постигнал. Ако човек Х от нашите географски ширини е решил, че е станал много голям певец или композитор, то нека си пусне Jazz FM, да чуе хората как аранжират, как фразират. Да пуснат една Арета Франклин или един Стиви Уондър, та да ги върне в първи клас! Младите с по един-два хита – силно казано хитове, едни хартиени песни, с изсмукани от пръстите електроники, стерилни – не знаят много какви ги вършат. Обаче имат самочувствие на много успели. Гледах наскоро интервю на Райна Кабаиванска, жена безупречна като интелект и изпълнител, и тя каза, че музиката по света и у нас в момента е адски бутафорна. Съгласен съм с всяка нейна дума. Тук има хора, които се опитват да бъдат ту рападжии, ту уейваджии... Няма лошо да пробват, човек като е млад мисли, че всичко, дето лети се яде – но това е музика, лишена от всякаква атмосфера и радиата я въртят. И то без финансова причина, защото печалбарството все пак е навсякъде. Ето, за Spice Girls например не е нужно да си Рей Чарлз, за да знаеш, че тези момичета не могат да пеят, но зад гърба им имаше страхотни продуценти и в рамките на едни пет години от тях се изкараха страхотни пари. И всеки музикант, независимо дали живее в Монголия или в Ню Йорк, ще преживее некадърността на тези певици, защото те са проект със срок. Това и аз го оправдавам. Но не мога да оправдая тази псевдомузика, дето като си пуснеш радиото, те натоварва. Нали това е идеята на изкуството – като идеш на концерт, да изживееш поне едни три минути абсолютно щастие, да ти олекнат краката и като излезеш, еуфорията още да те държи? Пускам си джаз после и се чудя тези хора чували ли са каква музика се прави по света. Учат ли ги да импровизират в Консерваторията, учи ли ги някой как да правят песни?“, пита риторично звездата.
Какво четем:
🔴 МИСТЕРИОЗЕН ТРАКИЙСКИ ЗЛАТEH ПРЪСТЕН🔴 Витамин С има противоракови свойства
🔴 Мишкова нива - ако не си посветен, не влизай
Източник: Монитор
Коментари
Последвайте ни във facebook!
