Ела със мен…


Ела със мен. Да продължим нататък
към есенната прелест на годините.
Банкетът е по принцип твърде кратък
и твърде бързо е изпито виното.

Ела със мен. Донякъде. Докрая.
Дарявам те с безбрежност от илюзии.
Не вярвам всеки сън, че е нетраен
и само миг – усмивката на музите.

Ела със мен. Ще ти измисля празник.
Защо ли пееха среднощ камбаните?
Не беше сън. Не бе дори напразно
и вятърът разнасяше поканите.

Ела със мен. Към бялата ни есен.
Не съществува остров на блажените.
Но чувам нощем тази звездна песен
в нестихващия плач на неродените.

 

Ради Радев


Какво четем:

🔴 Лъжата за българската история се повтаря от 100 години. И това не е случайно – част II

🔴 Кръвни групи и съвместими храни

🔴 Лъжата за българската история се повтаря от 100 години. И това не е случайно

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе