Любиша Самарджич: Не плачете много за мен. Аз отивам при скъпия си син (Снимки)

Нашата улица ще осъмне без слънце.

Човек ще изпрати жената

и дълго ще остане сам на вятъра.

Все някога всеки поема по пътя на живота.

На раздяла само сърцето прошепва:

Ще се върна!

Гледам непознати лица...

всеки от тях може да съм аз.

Гледам как се целуват и плачат.

На път тръгват с надежда.

Аз заминавам сам.

В очите на малчугана детството изплува

под угасналите лампи на перона.

Ех, пуста младост, каква си!

Гледам да запомня всичко.

Небето, камъка, полета на птица.

Гледам и очи притварям

отнасям спомена там, надалече.

Гледам полети безкрайни

и те поздравявам, земьо!

Земьо моя!

Ти ще ме чакаш.

Едничка ти!

Припев:

Да си вземем сбогом! (2)

И кой знае накъде...

И кой знае докога...(2)

(Превод: Владимир Гюров)

Ето тази и до ден днешен популярна у нас песен заедно с главната му роля в много смешния сериал “Горещ вятър” направиха Любиша Самарджич толкова известен и обичан.

Филмът беше излъчен в началото на 80-те години на миналия век по българската телевизия. Тогава тя беше една и невинаги пускаше интересни филми. Но точно този успяваше да опразни улиците и да накара цялото българско население да седне пред телевизора. Затова сега онези поколения знаят толкова добре мелодията на “А сад адио”.

Любиша Самарджич почина в Белград. През декември миналата година той

претърпява мозъчна

операция, след която

обаче не успява

да се възстанови

Според сръбските медии на 80-годишния тогава актьор бил отстранен мозъчен тумор и актьорът се разминал на косъм със смъртта. Операцията преминава успешно и в началото възстановяването му е с бързи темпове. Дори лекарският екип е изненадан, че толкова скоро се е изправил на крака.

През март обаче здравето му започва отново да се влошава. Семейството отказва да говори за заболяването на Самарджич, а самият той не иска да занимава приятелите си с проблемите си.

До него обаче през цялото време е съпругата му Мира, с която са неразделни от 50 години.

“Струва ми се, че годините преминаха като миг. Като погледна назад, преживяхме много щастливи мигове, но и огромна трагедия, когато загубихме нашия син Драган. Ако не беше Мира, мисля, че днес и мен нямаше да ме има”, разказва актьорът.

След бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г. Самарджич прави филма “Небесна кука”. Вдъхновен е от съседите си, които играели баскетбол, докато в Белград вият сирени и падат бомби. Така актьорът осъжда политиката и на Милошевич, и на Запада. Спечелените от филма пари влага за лечението на болния си син Гага (галеното му име).

“Тогава имах пари и ги дадох. Моят Гага се лекува в Англия и се излекува. Дойде си в Белград и болестта се върна. С жена ми видяхме, че няма да го спасим. От депресията след смъртта му ме измъкна само тя. Тогава разбрах, че всички сме преходни тук, просто минаваме, но човек трябва да живее почтено”, казва Любиша Самарджич.

Когато той самият вече е много болен, за него се грижат съпругата му Мира, дъщеря му Йована и внуците Сара, Стефан и Марта. Инес все още е твърде малка, за да стои при него в болницата.

Самарджич е роден на 19 ноември 1936 г. в Скопие в миньорско семейство. Учи право, а след това се прехвърля в Академията за театър, кино, радио и телевизия в Белград.

Дебютира в киното в началото на 60-те години на миналия век и много бързо придобива популярност в бивша Югославия.

В началото на кариерата си снима предимно партизански филми. Преломът настъпва с “Горещ вятър” - това е сериалът, който го изстрелва на върха.

По-късно актьорът става и режисьор. През 1967 година получава наградата “Купа Волпи” за най-добър актьор от фестивала във Венеция. Носител е на седем сръбски награди “Златна Арена”.

Самарджич е идвал няколко пъти в България, но за първи път пристига, за

да се снима в

новогодишната

програма за

новата 1984 г.

Това е онази програма, в която сръбският актьор запява “Дай рибу, рибу дай”. Кани го Хачо Бояджиев, режисьор на програмата, точно защото Самарджич вече е голяма звезда заради “Горещ вятър”.

След години сам разказва какво научил в онези времена от посланика на Югославия в София - как когато дават сериите, цялата българска столица опустява, а дори Тодор Живков прекъсвал работата си, за да го гледа.

“Хачо Бояджпиев, който беше директор на телевизията тогава, ми предложи да бъда централната фигура в това шоу. Когато се появих на сцената, настана фурор. Изпях любимите си песни - едната от “Горещ вятър”, а другата - “Дай рибу”, дойде спонтанно. Тогава никой не знаеше какво значи това. “Рибу” на сръбски жаргон означава мацка и полов орган на жена”, разказва години по-късно самият Самарджич.

Наричат актьора “ветеран на сръбското и югославското кино”. Изиграл е над 130 роли на големия и малкия екран. Освен главната роля в “Горещ вятър” е играл още в сериалите “Полицаят от Петльово бърдо”, “Връщането на отписаните”, “Черни коне” и много други.

Последната му роля е в сериала “Мирис на дъжд на Балканите” през 2011 г.

Режисирал е няколко филма.

Известен е с прякора Смоки, получен от едноименния му герой във филма “Пясъчен град” от 1963 г.

Какво четем:

Коментари