Кризата не ме плаши, но е жалко за моето поколение, че не успя да живее спокойно


Светлана Каролис е от София. Разведена и живее със сина си в Солун. Дълги години се занимава с танци и спорт, но тук в Гърция живота изисква своите жертви. С баща грък, след трудностите в България логично търси решение на икономическите проблеми в Гърция. Дали това е добро решение и на къде вижда своя път, Светлана споделя специално за в-к „Български новини“…

Какъв беше животът ви в България?

Идват много спомени в главата ми. На кратко мога да кажа, че съм завършила Полиграфическият техникум, но истината е, че, влязох, там искайки да се занимавам със спортна фотография, което не постигнах и завърших без желание.

Защо искахте да се занимавате със спортна фотография? От къде се появи този интерес у вас?

Израснах в семейство на учители. Баща ми беше учител по физкултура и хореограф. Запознават се с майка ми в един танцов състав и от малки ние трите им деца танцуваме, спортуваме активно. Заспивахме по репетициите, по състезанията. Животът ни беше изпълнен с лагери, пътувания и много, много радост. В ученическите ми години нямаше състезание на училището, на което да не участвам. В последствие завърших курс към НСА в специалност Хореография, аеробика и др. И до ден днешен моята страст са спортът и танците.

Вие сте човек с толкова много интереси. Нямахте ли шанс за развитие в България?

Баща ми е от гръцките емигранти, но след края на Втората световна война. Гърция винаги е била в мен и когато се връщаме от пътувания от там – винаги ме болеше. Не бях готова дълго време за тази крачка, да се преместя в Гърция, но когато положението в България се влоши много и поради грешният ми избор в личния живот, нещата за мен бяха непосилно трудни – се реших.

В България преподавах танци към фирмата на сестра ми, която имаше и модерен балет, но нещата вървяха трудно. Родителите с мъка плащаха месечните такси, както е и в момента в Гърция. Аз първа дойдох тук в Гърция, напълно сама с един сак дрехи. Трябваше да хвана каквато и да е работа, да се издържам. В гимнастическите салони не предлагаха нищо стабилно. Истината е, че още в България ми бяха предложили да работя в една телевизия в Атина като гимнастичка, но аз и тогава направих грешен избор и предпочетох „любовта“ пред кариерата, оставайки в Драма при приятеля ми, който ме помоли за това. В Драма, нещата бяха трудни, както във всички малки градове. Животът е прекрасен, но няма работа. Аз съм и доста горда и не исках никой да каже: „дойде от България и се лепна за парите на гърка“, което и чух един път. Затова хванах първата възможна работа.

От баща си ли научихте гръцки език? Да дойдете сама сигурно е струвало много. Нямате ли роднини, които да ви окажат помощ?

От баща ми се научих да чета, да броя, да пея на гръцки. Учи ме на правилно произношение, но нямаше време много за езика. Родителите ми се разведоха, когато бях на 11г. После го виждахме само по репетициите. Когато дойдох в Гърция бях с гръцко име и документи, без да мога да говоря. Една година слушах и сама от книги, телевизия, приятели, се научих да говоря. Много ми помогна тогавашният ми приятел, който е от Драма и който беше завършил ВИФ в София. Той ме заведе в Драма и се влюбих в това градче. Ако имаше работа там, за нищо на света нямаше да напусна Драма. Прекрасно градче, много зелено, с паркове, езера и планината е близо, морето също е много китно и чисто.

Баща ми е от едно село близко до Орестиада. Роднините ми са разпръснати из цяла Гърция, но общо взето всеки се оправя сам. Сега рядко се виждаме. Наистина ми беше много трудно в началото. Няма да забравя една седмица през зимата, в която нямах отопление. Имах един килограм картофи, за да изкарам седмицата, но никой не го разбира…Това стана докато търсих работа в Драма и бях платила първите ми наеми и бях взела на изплащане телевизор, печка и хладилник. В началото разбира се, преди да отида в Драма, работех на Тасос, за да събера пари. Знаеш че сезонните работи са с храна и спане.

Как се справяте с живота в Гърция днес? В условията на криза животът е труден, как това се отразява на вашия живот?

Работа наистина няма и за съжаление хората са започнали да говорят само за проблемите си, колкото и да го отбягват – разговора стига до там. Защото колкото и да не искаме, всичко е свързано с пари. Проблемите се увеличават. За нас, които сме дошли от България това не е нищо ново и дори все още гърците не са видели нищо /дано разбира се, да не се стига до положението, което ние видяхме в България/, но боли мисълта, че цял живот работиш и не можеш да се насладиш на един добър живот. Винаги съм си казвала: «имам две ръце, ще работя, няма нищо страшно», но умората, от постоянното старание да направиш нещо и да не постигнеш нищо, те съсипва психически и все по – трудно се смеем. Аз разбира се не искам много, но се старая да дам нещо хубаво на синът ми, а днес една разходка в планината излиза скъпо и всички сме се ограничили.

Животът ме завъртя и всичките тези години в Гърция, работя различни работи, които не са били никога може желание, а само за оцеляване. Разбира се, опитвам се винаги да намирам хубавото в това, което правя, за да се радвам доколкото мога.

В момента работя в периптер на мои приятели, в центъра на Солун. Аз се грижа за всичко, работата върви добре за сега. Харесва ми контакта с хората и обичам работата си, но разбира се не е това, което съм мечтала.

Сестра ми, след много трудности и различни работи през тези години, успя най-накрая да направи свое училище по танци. Когато отивам там, душата ми се пълни от различни чувства, най-вече силна радост. Няма нищо по-красиво за мен! За сега върви трудно, но да се надяваме, че всичко ще бъде все по-добре. Племенничките ми станаха два пъти първи в Гърция, по хип-хоп. Страхотни са!

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците, а и имате години живот в България. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Колкото и странно да звучи за мен българите имат по-богати интереси, по широк поглед за нещата, по културни са и с повече знания. Българите са по-упорити, по трудолюбиви и целенасочени. Иначе като цяло двата народа си приличат – имат си балкански манталитет, който си има разбира се и хубави страни и по-добрите качества на българите, според мен с въз основа на старата система и школа, която има още своите основи н България и дава по-добро развитие на човека. Изобщо гръцката държавна система не подкрепя никъде хората и в нищо като се започне от училищата, болниците, транспорта, голямата бюрокрация, много по-голяма от тази в България. И в резултат на това, гърците са по затворени като хора, нищо че цял свят знае, гръцкият начин на веселие. Хората тук трудно признават неща, които не са гръцки, нямат поглед извън себе си.

Усещали ли сте някога не добро отношение в България, заради това, че сте наполовина гъркиня и съответно в Гърция, пред вид това, че сте на половина българка?

В България никога не съм изпитала не добро отношение заради гръцките ми корени, напротив уважение и интерес. За съжаление не мога да кажа същото за гърците, които се отнасят с пренебрежение към всички чужденци в основата на характера са си расисти, без да мисля, че преувеличавам с това. Особено лошо отношение имат към дошлите от източните страни и Балканите, и това се забелязва повече след възрастните – още по-закрепостени гърци.

Разбира се през последните години имаше положителна промяна и се опитват вече да гледат човека в чужденеца, но пак от дистанция. Много малко са тези гърци, които имат висок интелект и широко виждане. И не мисля, че това е в резултат на някогашните войни, говоря конкретно за българи-гърци, в случая, нито от много български цигани, които просят по улиците – превърнали са го в бизнес, нито от многото жени, които след промените, идвайки тук, са си изкарвали хляба по всякакви начини. То си е в характера на гърка, не признава лесно нищо, което не е гръцко.

Но въпреки трудностите сте избрали да живеете в Гърция. Ако кризата се задълбочи има ли път назад към България?

Кризата не ме плаши, просто е жалко за моето поколение, че не успя да живее спокойно. Така или иначе в България се чувствам по-щастлива, по изпълнена, повече ми приляга. Това го разбрах с течение на годините. Много пъти съм се замисляла да се върна и единственото, което ме спира е, че доведох и синът ми тук и не искам да обърквам живота му. Ако се преместим в България ще трябва да повтаря два класа в училище.

Като че за едно дете е по-лесно да се приспособи към нова обстановка, език, нрави…

За едно малко дете да, но за децата, които идват големи е трудно и трудно ги приемат. Синът ми е на 15г. и дойде преди две години. Въпреки че идваше през празниците и ваканциите, трудно взе решение да започне училище тук. На такава възраст децата вече са си оформили компаниите и трудно допускат някой нов, още повече ако е от чужбина.

В каква посока виждате своето бъдеще – тук в България или някъде другаде?

В този момент нямам идея. Обичам и двете страни, но не виждам за момента някакво определено бъдеще в тях. Никой не знае, дано да се изненадаме приятно всички и българи и гърци. А кой знае, може мечтата на синът ми да отиде в Англия, да се осъществи. Той, като кавалер ми казва: „Ще ти взема една къщичка там, с цветя и няма да се притесняваш за нищо мамо, аз ще се грижа за теб!“


Какво четем:

🔴 Българка в Топ 20 на Maxim

🔴 Орлови скали – неразгаданото тракийско светилище в Родопите

🔴 "Аз съм на принципа всеки да си върши работата добре"

Източник: newsbg



Коментари



горе