Иван Славков-Батето е част от най-великата победа на българската водна топка преди 50 г.


За купата на европейските шампиони в София “Септември” бие 6:5 “Партизан” (Белград)

Макар и клубна, тази победа е наистина забележителна. Защото е равносилна на футболна днес на “Лудогорец” срещу “Реал” или “Барселона” или в онова време на ЦСКА срещу срещу “Сантос” на Пеле.

А точно като на “Реал”, “Барселона” или “Сантос”, при това и до днес, е статусът на ватерполистите от “Партизан” (Белград), които, неформално, бяха и са най-силният клубен отбор в света! Както бивша Югославия и днешните Сърбия и Хърватия бяха и са призната световна сила.

Въпреки това величието “Партизан” бе победено през 1967 г. в София с 6:5 от отбора на скромничкия в другите спортове “Септември”.

Той е домакин на 1/4-финален турнир за КЕШ (купа на европейските шампиони, тогава купа на Европа). Участват и шампионите на Югославия - 3-кратният носител на купата “Партизан”, Полша - “Аркония” (Шчечин), Чехословакия - “Кошице”, и Румъния - “Динамо” (Букурещ).

Треньорът Иван Динев включва в състава Янко Чакалов-Чико (на вратата), Никола Златев-Колича, Людмил Хаджисотиров-Бонзо, Кирил Божков, Валентин Гинев, Тома Томов, Кръстьо Бекяров, Иван Славков-Батето, Симеон Бонев и Янаки Рафаилов-Цури.

Нашите започват с 10:8 срещу “Кошице”, но после отстъпват с 4:8 пред “Динамо”. След нова победа - 7:4 над “Аркония”, “Септември” си осигурява полуфинал в турнира (класират се първите 3).

Българите започват последния си мач като

равен с равен

срещу световния

хегемон

“Партизан” и след първата част - 2:2 с голове на Бонев и Томов. След втората четвърт сърбите водят 2:3, както е и след третата част. Престижният успех за клубната ни водна топка е постигнат в последната четвъртина. Славков, Бонзо и Цури вкарват още 3 гола срещу 2 ответни и – 5:5! Равенството е факт дори и по-малко от минута до края на мача. Той и така да завърши, пак ще е исторически спортен подвиг за нашите. Защото те не свиха знамената пред шампиона на страната, всепризната със спортна си политика за най-високо и равностойно развитие на колективните спортове (без хокея на лед). Освен за водната топка да си припомним за старата им футболна школа, за баскетбола, волейбола, хандбала. Нещо, което последваха и в другите ни балкански съседи, но не и ние… Е, това е друга тема.

Да се върнем към “Септември” - “Партизан” 5:5 секунди преди края. Топката е у сърбите, а Перишич тактически греши непростимо за големите. Вместо да задържи топката, той стреля, но вратарят ни Чико спасява и я хваща. В нашата контраатака рязко се откъсва Златев, а Чико с дълъг пас успява да го намери близо до сръбската врата. Златев е майстор на хитрата парабола и я прави. Всичко е точно… но почти. Защото топката описва дъга и прехвърля вратаря, но се удря в напречната греда и пада точно под нея. През тези секунди Бонев също бясно е спринтирал и е на метър-два от вратата, където са се върнали всички сърби. Въпреки това той успява да довкара топката и - сирена, “Септември” - “Партизан” 6:5!

После сърбите грубо се карат на сбъркалия Перишич и дори го псуват (на техния език си е нормално). Така “Динамо”, “Партизан” и “Септември” с еднакъв актив продължават в полуфиналната фаза.

Заедно с това е справедливо да си припомним и други значими успехи на клубната ни водна топка. В Неапол през 1964 г. “Партизан” не можа да победи шампиона ни ЦСКА (2:2) в първия турнир за тази купа. Във Варна през 1969 г. на шампионата на СКДА (военните отбори от бившите соцстрани със световните сили унгарци и руснаци),

ЦСКА (Сф) -

ЦСКА (М) 6:3,

а българите са 2-и след “Хонвед” (Ун) и пред ЦСКА (Москва). В Цюрих през 1971 г. пак за КЕШ ЦСКА е 4-и след медалистите МГУ (Москва), “Партизан” и “Про Реко” (Ит).

Върхът на националите е 8-ото място на световното в Западен Берлин през 1978 г. И още 3 пъти са 8-и: за Световната купа в Белград (1979) и в Лонг Бийч (САЩ, 1981), както и на европейското в Страсбург (1987). 11-и сме на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., а 10-и - на европейския шампионат в Швеция (1977).

Да уважим и несъгласните за осмо място да се дава висока оценка. Напомняме, че плуването - половината от водната топка, е от триадата основни спортове с леката атлетика и гимнастиката. Още древните са казвали, че не се уважа този, който не може да чете и да плува. Корифеи в икономиката включват и спортните басейни в жизнения стандарт. Известно е, че няма спортен басейн в света, който да се самоиздържа, дори и в Санта Клара (САЩ) - плувната Мека!

Националите на басейна “Диана” ден преди отпътуването им за световното в Западен Берлин (1978 г., 8-о място). От дясно на ляво: Тома Томов-треньор, Васил Нанов и седнали: Матей Попов, Кирил Киряков, Цветан Неделчев (от разширения състав), Володя Сираков, Георги Гаджев-Геш, Боян Брайков, Бисер Георгиев и Никола Райков. Прави: Васил Томов, Стефан Чакъров (съюзен треньор в БФВТ), Валентин Тодоров, Андрей Андреев и Емил Мачев (от разширения състав).

А сега всички да си отговорим колко от петте басейна за европейското първенство в София (1985) останаха и в колко от тях се тренира? Тогава ще се види, че не е за подценяване, че България е била между първите десетина страни в Европа и света. В кои от колективните спортове сме били там? Е, това също е друга тема.


Какво четем:

🔴 5 вкусни рецепти в гювечета

🔴 Голям извор – кръстопът на история и природата

🔴 В Дунавци венчават без пари

Източник: 24 часа



Коментари



горе