Рада Капралова: Гърция ми дава не само хляб и подслон, тя е и една школа, в която душата може да израсне, но може и да се затрие
Има хора,които винаги остават унас незабравими,хора,които ако не творят загубват
себе си в действителноста,хора,отдали се изцяло на творчеството си,което се изразява
под всякаква форма.За тях е като храна да седнат да пишат,да рисуват,да извайват
даже и върху камъчетата,това което ги въодушовява.С най-голямо удоволствие искам
да ви представя твореца Рада Капралова,родена в гр.Айтос.Рада е завършила икономика,педагогика
и журналистика.Понастоящем живее работи и твори в Атина,активно участва в клуба
на българските дейци на културата ,,Нов живец” в Атина,публикува и материали за
български вестици,издавани в чужбина.Има издадени няколко книги,както и участия
в изложби не само тук в Гърция,но и в други страни.
Рада, първо искам да ти благодаря за това интервю, вярвам че това ще е една възможност повече български читатели тук и в България да се запознаят с теб и твоето творчество.
Първият ми въпрос към теб е свързан с твоето детство, какво дете беше Рада, играеше ли на кукли или от малка опознаваше света, какви бяха детските ти мечти и сбъдна ли поне една от тях?
Обичах куклите и до късно играх с тях, казват, че е признак за силен майчински инстинкт. Разбира се, за мен те бяха живи същества и актьори в театъра на моя въображаем живот. Една от мечтите ми беше да имам три деца – тази мечта я сбъднах. Имам двама сина и една дъщеря и тя, най-малката, вече ми подари две прекрасни внучета.
Така, между куклите, се научих да чета, още преди да тръгна на училище. Обичах много книгите и дял за това има и примерът на по-големия ми брат, Стоян Капралов, който беше изключително интелигентно и любознателно момче и който днес е професор и доктор на математическите науки. Неговите възпитаници от националния отбор по информатика заслужено се наредиха сред първите в света.
Другата, голямата ми мечта, сътворена от прочетеното, е да живея в един по-справедлив свят, в който мерило ще е любовта. Още на десет години издирих в градската библиотека и прочетох на един дъх „Утопия“ от Томас Мор и „Градът на слънцето“ от Томазо Кампанела. Година по-късно бях омагьосана от „Клетниците“ на Виктор Юго и изчетох многотомните му издания, които успях да намеря… За голямата си мечта, с помощта на перото и четката, се боря все още…
Разкажи ми един случай от твоето детство, който се е запаметила в съзнанието
си и никога няма да забравиш?
Дълго време не бях от разговорливите. Дори учителките в детската градина се притеснили за моето развитие и посъветвали родителите ми всяка вечер да ми задават въпроси, например какво ядохте на закуска, обяд, следобедна закуска… Е, питаха ме. Отговорът беше един и същ, най-краткият – боб. Не че това беше менюто, просто никога не съм обичала празните приказки.
Затова и за мен беше изненада, когато на шест години започвах да разказвам на децата от предучилищната група разни небивали истории – имаше страшни неразгадани тайни, невидими хора и какво ли не. Децата ме наобикаляха в беседката в двора на училището и чакаха продължение. И аз самата не го знаех, но то някак само се появяваше в съзнанието ми, трябваше само да го облека в думи. Може би това са били моите първи незаписани разкази…
Има ли “съвет”, който са ти дали твоите родители и ти ще го следваш до края на живота си?
Спомням си един от бащините съвети: „Не вярвай на всекиго!“. Щеше да ми спести много неприятности, ако го спазвах. Но съвсем съзнателно избрах да гласувам доверие на човек в началото, като в същото време не подценявам това, което ми подсказва интуицията. Не искам заради деветдесет и девет фалшиви хора да пропусна да повярвам на стотния, истинския. Случвало се е логиката да ме заблуди и да вземе временно надмощие, но в края на краищата винаги побеждава интуицията.
Кога за първи път изпита необходимост да пишеш и седна пред белия лист, кое беше
първото твое произведение?
В трети клас започнах да записвам първите си стихове. Помня с какво нетърпение очаквах родителите си да се върнат от училище, за да им прочета новото стихотворение. Родителите ми бяха учители в родния ми град Айтос – майка ми по български език и литература, а баща ми по математика и много ме подкрепяха да творя. Едно от първите ми стихотворения се казваше „Звездни братя“ и беше посветено на космонавтите от два кораба, които се скачиха в космоса. Изпратих стихотворението на в. „Септемврийче“ и очаквах с трепет отговора. Писмото, което получих, ме попари. Беше подписано от мастит за времето поет, чието име днес никой не помни. Съветваше ме да не изпращам стихотворения, написани от родителите ми, да пиша за пчеличките и тревичките, тоест за това, което, според него, трябваше да ме вълнува! Затова избрах напълно съзнателно, както в ежедневното си общуване, така и по-късно като журналистка, никога да не подхождам с предубеждение към хората, защото то е плод на мой негативен опит или мои предположения за другия, които може да не са верни.
Какво те вдъхновява и мотивира да седнеш да пишеш или да рисуваш?
Всичко може да бъде извор на вдъхновение, като се почне от водната капка и се свърши с Вселената и нейните закони. Нещо красиво, обект на съзерцание, или грозното и пошлото в живота, които нерядко осмивам. Може да ме вдъхнови идея, която искам да направя разбираема чрез мерената реч – за всичко може да се пише… Виж, в рисуването давам израз най-вече на носталгията си по родната природа, когато правя опити в пейзажа. Абстрактното изкуство ми допада, защото ми позволява да предам моите истини, до които съм достигнала по пътя.
Навярно имаш любими автори и книги, коя е твоята любима книга и автор?
Понякога сама си задавам въпроса, ако се готвя за дълъг път и имам право да взема в багажа си една единствена книга – коя ще е тя? Който е чел тази книга, ще ме разбере: „Пророкът“ от Халил Джубран.
В една от твоите книги ,,Завръщане на Пенелопа” долавям в стиховете ти, че си имала муза, която много те е вдъхновявала, но ти умело и майсторски прикриваш, така ли е наистина или всичко в книгата ти е плод на твоите въображения?
В посвещението на книгата и на едноименното стихотворение ясно е казано: „На Дочакалия“. Макар че описва одисеята на българската жена, напуснала роден дом и принудена да работи в чужбина, за да помага на семейството си, това не е книга за страданията на емигранта. Това е книга за дъгата, която изгрява в човешката душа, едва след като е имало сълзи в очите. Това е книга за онази любов, дълбоката и търпеливата, приемащата и прощаващата, въпреки зиг-загите по житейските друми, въпреки пребродените морета на страстите… Любов – крайна цел и смисъл на пътя и самият път, любов, превърната в Итака.
Имала ли си случаи, когато нещо те е вдъхновило и искаш на момента да го опишеш
или нарисуваш?
Основата на сатиричната книжка „Емигрантски декамерон“ написах за десетина дни, после добавих още няколко глави и за по-малко от месец, тя беше готова за печат. Когато стиховете „забръмчат“ в главата, аз не просто искам, аз съм принудена да ги запиша веднага, защото отложа ли – ще отлетят. Писала съм върху салфетка, върху гърба на билетче, писала съм в автобуса, на плажа, в кафенето и дори в леглото през нощта на тъмно…
С рисуването е по-сложно, иска повече материали и специални условия. Мечтая си, като се върна в родината, да си направя малко ателие, в което да творя на спокойствие!
А има ли неща, които могат да те демотивират и кои са те, ако има такива?
Има неща, които ми пречат, правят условията трудни, но нищо не може да ме демотивира да творя. Творчеството е начин за оцеляване, начин на живот за мен.
Какво ти е мнението за сегашните времена, когато повечето хора сядат пред компютрите,
а по-малко хора вземат книгата в ръцете си, въобще чете ли повече българинът сега,
или предпочита виртуалния свят?
Четящите, т.нар. Гутенбергов тип хора, вече са малцинство в сравнение с хората на новите технологии. Аз, лично, предпочитам да разлиствам книга от хартия, вместо да чета от екрана на компютъра, но и този медал има две страни, особено от гледна точка на екологията. Много по-важна за мен е екологията на душата и тук предпочитанието ми категорично е на страната на добрата книга.
Има и нещо друго, виртуалното общуване не е пълноценен заместител на онова, което Екзюпери нарече единствения разкош за човека. Това го разбрах в Гърция, едва когато бях поставена при условия, които ограничават живия контакт с хората.
Защо и как реши да дойдеш тук в Гърция, а не в някоя друга държава например?
Нашият безкраен преход ме накара да се чувствам като емигрант в собствената си страна. Предлагах духовни продукти на хора, превърнали Златния телец в свой кумир.
Избрах Гърция, защото по една „случайност“ бях започнала да изучавам гръцки език в Българо-гръцко сдружение за приятелство в Бургас.
Какво ти дава Елада, за което си й благодарна и какво ти отнема?
Гърция ми дава не само хляб и подслон, тя е и една школа, сурова школа, в която душата може да израсне, но може и да се затрие. Наблюдавам и двете явления, особено у нашите сънародници. Всичко е личен избор.
Живеем в трудни времена, какво ти помага да преодоляваш трудностите и да вървиш напред?
Осмислянето на житейския опит ми помогна да осъзная, че нищо не е случайно и че всяко зло е за добро. Това ме кара да търся урока във всяка ситуация и да се опитвам да го науча по-бързо, за да не се озова отново в подобно положение.
Простила ли си всичко, или има неща, които още не си готова да простиш, както
на себе си, така и на хората около теб?
От една източна притча разбрах, че да се уча да прощавам е като да се боря със симптомите на болестта, а не с причинителя. Затова се уча да не се обиждам и да изхвърля старите обиди като ненужен товар.
Какво за теб е било най-сложно да преживееш?
Преди страдах от несправедливо отношение към мен, от недооценяването на някакви мои усилия. Сега наблюдавам как, ако не получа някакво заслужено признание и приема това смирено, без реакция на егото, буквално на следващия ден получавам награда от по-високо място! Колкото повече смалим егото, толкова по-добре за нас!
Кой период от живота ти е съхранил най-топли спомени у теб?
В детството ми имаше мигове на пълно единение с природата, това ме правеше щастлива.
Има ли ,,черта” в характера ти, която цениш и друга, с която трябва да се бориш?
Ценя умението си у всекиго да търся нещо добро. Трябва да се боря с разочарованието си, ако не го открия веднага. Разочарованието е следствие на нереалистични очаквания, а те са си мой проблем. Зная, че съм отговорна за всичките си емоции, но понякога ми е трудно да приложа знанието на практика.
Мислиш ли, че това, което ни се случва е наш избор и желание или всичко е ,,пръст” на съдбата?
Всичко е избор на душата, просто за някои възлови събития в живота тя се е съгласила още преди поредното прераждане, всичко останало е избор, който правим тук и сега. Сами сме творци на съдбата, но след това се налага да живеем с резултатите. От своя страна, те ни моделират като характер, така че сме същевременно творение на своето творение, т.е на съдбата, кармата, драснатото отгоре…
И понеже знам, че се интересуваш от невидимите неща в живота, в този ред на мисли искам да те попитам в какъв свят живеем днес, съществува ли друга паралелна реалност или животът е тук и сега?
Съществуват много паралелни реалности и филмът „Матрицата“ дава много добра представа за това. А в която и реалност да сме будни, трябва да живеем тук и сега. Времето е илюзия, човешка направа, тоест няма минало и бъдеще…
Ако от теб зависеше, какъв свят би сътворила, каква иновация би създала и какво
би отхвърлила, за да тръгне човечеството към по-добра посока?
Бих извела хората от големите градове, тези грозни уродливи бетонни паметници на човешкото безумие. Бих им създала условия за живот сред природата, в екологични къщи сред много зеленина. Бих пречистила земята от отровите…
Към края на нашето интервю искам да те попитам, на какво се радва Рада Капралова и кое я натъжава?
Радвам се на всеки кълн на любовта и ме натъжава всяка проява на страх, защото обратното на любовта не е омразата, а страхът. На това посветих поетичните си книги досега, точно това се опитвам да направя с творбите си – да изтръгна жилото на страха от човешката душа.
Какво искаш да кажеш на нашите читатели и какво ще им пожелаеш?
Обичайте да се учите и се учете да обичате!
Автор:
Какво четем:
🔴 Идва Кръстовден, Бог чува молбите ни и стават чудеса🔴 Проверете дали имейл адреса ви е в този списък
🔴 Драстична промяна за 3 зодии до края на годината
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
