Да поскитаме заедно до Червената стена и назад


За пореден път се убедих колко необятна планина са Родопите. Толкова близо до Пловдив, тя е любимата ми дестинация за почивните дни, а не спира да ме изненадва. Този уикенд реших да отделя време на връх Червената стена. Времето беше облачно, дремещо и сиво и очакванията ми за красиви цветни снимки все повече намаляваха.   

И така, метнах се на колата с раница и фотоапарат и поех към Асеновград. В края на село Червен отбивам за Три могили и Белинташ, а от планината започват да се стелят мъгли. В Орешец вече потъвам в тях и след като се отбивам за село Добростан, мъглата става толкова гъста, че едва следвам тесния път, а моите гемии бавно потъват.

Табелата на село Добростан неочаквано проблясва и само няколко метра нагоре селото изниква от мъглата, опънало се на припек. Продължавам по пътя за хижа „Марциганица“ и малко след параклиса „Свети Илия“ отбивам край пътя и спирам.

Пред мен се разкриват обширни поляни и меки била, а мъглата синее в подножията. Поемам вдясно по широк коларски път, който се вие край върховете и постепенно ме изкачва до връх Червената стена. По пътя цари изобилие от гъби и шипки. Слънцето приятно напича и след час и половина неусетно стигам предупредителната табела за пропаст на върха. Той е отвесно отсечен от запад и при залез розово обагрените му скали сякаш пламтят, оттам идва името му.  

За съжаление, се оказвам само няколко метра над мъглата и гледките са потънали в белота. Обзема ме чувство на безтегловност. Следобедното слънце натежава и мъглата започва да се издига, та по обратния път често потъвах в нея.

Исках да отскоча и до пещерата Добростански бисер, за която чух, че се облагородява и даже имало построен пункт за продажба на билети. За да спестя време, реших да продължа с колата по пътя до хижа „Марциганица“ и оттам за 20-ина минути да стигна до пещерата, но хижата се оказа частна собственост и пътят до нея беше блокиран. Развали ми се настроението, защото трябваше да прегазя шубраците, за да стигна до изходната точка за пещерата, и се отказах.  

Тръгнах си, а мъглата отново ме пресрещна. Беше стигнала до параклиса и загадъчно го обгръщаше, та отново ме накара да спра да го снимам. Следваше пълно потапяне в мъглата и тежката сивота на града... 

Източник: gergana-popova.blogspot.com


Четете още:

🔴 Всеки от нас пази врата, през която може да влезе злото!

🔴 Гореща класация: Това са 10-те най-красиви жени в България, усмивките им хипнотизират (СНИМКИ)

🔴 Търсите работа и искате над хилядарка на месец? Прочетете това





Източник: Марица





Коментари

горе