Учителко любима


Никога не съм придавала особена тежест на Първия учебен ден,  а като се замисля повечето дори не си ги спомням.

Вчера, обаче, дочух един разговор в метрото, който някак не ме остави безразлична.

Две момиченца на видима възраст по-малка от тази на Сузанита, но вече очевидно имащи се за големи момичета, коментираха училището и в частност своята учителка. Слушайки разговора и обидите към тяхната ''даскалица'', се върнах в спомените от моите ученически години, които впрочем не са и толкова отдавна.

Не помня 15-ти септември, но ще ви разкажа за най-добрата учителка, която имах и знам, че тези от вас, които ще прочетат тази статия са имали поне един такъв учител в живота си, на когото дължат много.

Моята класна (в трети и четвърти клас) преподаваше в кварталната гимназия. Беше различна, респектираща, изискваща.

Помня, че в началото това не ни се нравеше никак. Но пък до ден днешен помня всички стихотворения, които ни е карала да учим наизуст. До ден днешен получавам гърч като чуя някой да слага ''ме'' на глоголите -''правиме'', ''ходиме''.

Помня и че само нашият клас беше изпитван буквално всеки ден, имахме допълнителни страници в бележниците за оценки, а мястото в дневниците не стигаше.

Пазя и една тетрадка по ''Писмени работи'', където съм си писала есета по най-различни теми, а отдолу госпожата ми пишеше още десет реда рецензия и препоръки.

Но най-вече помня отношението на тази учителка към всеки един от нас. Ние бяхме като нейни деца. Живееше с проблемите ни, с изискванията, които имаше всеки родител към ''своето'', с нашите разкази, със сълзите и с радостта ни.

Даваше ни съвети и говереше с нас като с възрастни хора.

Мотивираше ни да вярваме в целите си.

Възпитаваше у нас състезателен дух.

Винаги ни поощряваше, правеше ни подаръци, измисляше игри...  

Водеше ни на страхотни зелени училища. С нея за толкова кратко време успяхме да обиколим едни от най-важните за България исторически обекти.

Възпита ни да уважаваме и обичаме историята. Да си служим с българския език.

Възпита ни да си търсим правата и знам колко беше горда с нас.

И въпреки че бяхме отличници, извън училището бяхме най-дивите деца и ни се носеше ''славата'', но тя винаги ни защитаваше.

Моята учителка заслужава едно голямо благодаря и поклон, че направи от нас хора, което, повярвайте, не беше лесно.

Знам, че и тази година със същата любов и ентусиазъм ще работи със своя нов клас. Знам колко трудно ще й бъде това, гледайки новото поколение.

Но искрено се надявам един ден и те да й целунат ръката и да й кажат ''Благодаря''.

Сигурна съм, че всеки от вас помни своя любим учител.

Предполагам, че днес е добър повод  да им благодарите, или поне да намерите начин да ги поздравите. Ще се учудите, но въпреки времето, те не са Ви забравили.

Честит първи учебен ден.

И благодаря, г-жо Найденова.


Какво четем:

🔴 Завръщане: Денислав Иванов стана европейски шампион по джудо след операция на сърцето

🔴 Денят на отворените врати е единственият начин в НС да влязат морални хора!

🔴 Борисов към Слави Трифонов: Успех

Източник: Lentata



Коментари



горе