Мария Николова - момичето, което улови свободата да тича
"Свободата, Санчо, е едно най-ценните блага", казва Дон Кихот... А да откриеш пътя към свободата е безценно.
Мария Николова е последвала своя път на свободата и той я е отвел към природата. Състезателката в планинското бягане е намерила щастието в това да е сред природата, да предизвиква себе си и да открива нови хоризонти пред себе си.
Трикратната победителка в Обиколката на Витоша разказа пред "Дневник" за връзката си с планината и за зареждащата ѝ сила. И за това как сама - без треньор и екип, успява да се подготвя и да постига силни резултати.
Първите стъпки
Първият досег на Николова със спорта е на лекоатлетическата писта. Тя търси себе си в различни дисциплини - многобой, бягане на 800 и 1500 метра, а за последно се състезава и в скока на височина. След 15 години в леката атлетика Николова решава да се откаже заради нуждата от ново предизвикателство.
"Приключих да се занимавам с лека атлетика през 2010 г., след което реших, че искам да си почина. Прецених, че вече не ми доставя удоволствие", разказва Николова пред "Дневник".
Интересът й към планинското бягане се запалва през 2011 г., когато работи като личен и кондиционен треньор във фитнес зала. Любопитството ѝ е грабнато от неин колега, който носи тениска с логото на Обиколката на Витоша - състезанието, което се провежда всяка година през лятото, като дължината на планинския маршрут е 100 км.
"Той беше участвал с колело и ми стана любопитно. Идея нямах, че има такива състезания и толкова дълго бягане. Така се роди идеята като предизвикателство и ме накара да се върна към бягането. Започнах да се подготвям, участвах и завърших първата Обиколка на Витоша", каза Николова.
Тя вече е най-титулуваната жена в Обиколката на Витоша за последните десет години.
Николова е печелила състезанието три пъти от седем участия, включително и
"Понякога е много трудно да се накараш да излезеш и да тичаш. Аз също го изпитвам. Понякога човек го мързи, но пък ако се накара да излезе да потича дори и за малко, след това се чувства положително зареден. Колкото и да ти е било трудно, след това се чувстваш по-добре", споделя Николова.
Любовта към бягането
"Единствената цел (в началото) беше да преборя себе си. Исках да видя докъде могат да стигнат моите възможности и да продължа, когато си мисля, че не мога. Установих, че всичко е в главата и нагласата ти спрямо това, което правиш".
"Харесва ми да съм сред природата. Отивам в планината, за да се разтоваря психически и да се заредя. Тя има много изчистващо действие върху човека. Отделно ходя на много красиви места, което за мен е почивка", продължи Николова.
Подготовката ѝ зависи изцяло от моментното физическо състояние, като е съобразена със свободното време, с което разполага. "Подготвям се сама, в зависимост от това, колко свободно време имам през деня. Графикът ми е доста плаващ и нямам фиксирано работно време. Импровизирам, в зависимост и от времето навън. Не следвам някакъв конкретен тренировъчен план. В зависимост от това как се чувствам и дали съм изморена, си правя съответния маршрут", каза бегачката, която ползва и опита си от тренировките в леката атлетика.
Изпитанието "Монблан"
Обиколката на Монблан е определяна от някои за най-трудното и изискващо състезание
по планинско бягане с дължина 170 км. Теренът е насечен, като общата денивелация,
която преминават бегачите, е 10 хиляди метра. Те се изкачват до 2500 метра над
морското равнище, където трябва да се борят с ледени ветрове, силен сняг и минусови
температури.
Николова разказва, че тази година Обиколката на Монблан е била изключително трудна заради лошите метеорологични условия, което е довело до скъсяване на трасето. Тя успява да постигне целта си да слезе под 30 часа, като изминава маршрута за 29.04 часа. Българката става девета в общото класиране и пета в категорията до 39 години.
"Най-трудно беше на 2500 метра, защото тогава имаше много силен леден вятър. Отделно ни валеше сняг, подобен на суграшица с топчета, които ни биеха в лицето. Имаше кал, мъгли и това, че си доста мокър. Аз съм доста зиморничава и не вярвах, че ще оцелея при тези условия", разказва Николова.
Разказва, че ръцете ѝ често са студени, което я принуждава да носи вълнени ръкавици и специална мембрана върху тях. Лошите условия изтощават допълнително мускулите й, като зимната екипировка не е достатъчна, за да ги загрее до оптимална температура.
"Имах такива моменти, в които излизайки от пункта, ми е много трудно да започна да бягам. Първите пет-десет минути се насилвам да тичам, въпреки че ми е трудно и след това се вработвам и спира да ме боли всичко."
За нея незабравимо остава първото ѝ участие през 2013 г. "Когато стигнах 77-ия километър, ме болеше всичко. Не си позволявах да си мисля, че това дори не е и половината на състезанието, а ми остава повече. Другото нещо, с което преодолявах болката е, че докато не започна да куцам или получа някаква травма, която да ме накара да не мога да тичам, няма да се откажа."
В крак с времето в планината
Лошото време застига Николова и в Обиколката на Витоша през тази година. Тя завърши първа, като измина последните 40 километра от 100-километровата дистанция под проливен дъжд, кал и ниски температури.
"Всички знаеха, че времето ще се влоши и ще ни вали дъжд. Въпросът беше кога ще завали. След като финиширах, разбрах, че голяма част от хората са се отказали заради лошото време. Но голяма част не са били подготвени, което за мен е необяснимо, при положение, че всички знаехме прогнозата."
Според Николова лошото време поставя ново предизвикателство пред състезателите - да завършат надпреварата за сметка на гоненето на бързи времена. Тя разказва за екстремното си участие на състезание в Сърбия с дължина 108 км, седмица преди Обиколката на Витоша.
"Тази година всичките ми състезания са в двете крайности – или ще е много горещо, или ще е студ. На това състезание в Сърбия ни валя проливен дъжд с градушка. Пътеките бяха реки, отвсякъде се сипеше вода. Бях много измръзнала и бях решила, че ще се откажа на 60-ия километър. Треперех от студ, започнах да се прозявам и знаех, че съм в хипотермия. Положението беше много зле и отделно не спираше да вали", разказва Николова.
Тя била принудена да продължи заради невъзможността да бъде прибрана на безопасно място. "Стигнах до един пункт и ми казаха: "Тук не можеш да се откажеш, да си мислила на предния", а аз не си чувствах ръцете и не можех да си закопчая дори якето. Казах им: "Добре, поне ми закопчайте якето". Въобще не проявиха грам съжаление към моето треперене и как се тресях. Продължих с идеята да се движа, за да не замръзвам съвсем", споделя Николова, която продължава и... печели състезанието.
Нестандартните фенове в планината
Срещите с животни са неизменна част от състезанията в планината. Николова обаче има особено отношение заради страха си.
"Сега на Обиколката на Монблан имаше много пасящи крави през нощта. Нашата пътека минаваше покрай едно стадо. Имаше един бик, който явно се раздразни от челника. Минавайки покрай този бик, той скочи към мен някак си игриво и в този момент се обърнах назад към друг състезател. Минах с него, но започнах да крещя как този бик иска да ме нападне", спомня си с усмивка Николова за случката.
Тя имала подобно преживяване на състезанието "Крали Марко" в Македония. Този път на пътя ѝ било куче. "Тичам, тичам напред и като видя кучето, се връщам назад. Така изпреварвам един състезател и след малко се връщам при него и му казвам, че трябва да мина с него покрай кучетата. Два-три пъти се връщах назад и на края, когато финиширах състезанието, той се смееше и каза, че ако ми пуснат едно куче отзад, ще направя рекорд", споделя Николова.
В Хонконг останала изумена от това, че маршрутът в планината не минава по горски пътеки, а почти навсякъде е по бетон или асфалт. В добавка се включват агресивни и любопитни маймуни.
"През живота си толкова стълби не бях пробягала, колкото на това състезание. Не можех да повярвам, че се катерим или по излети стълби или че камъните са наредени като стъпала. Ти се качваш горе на върха по стъпалата, поглеждаш и виждаш, че трябва да слезеш по стълби и след това отсреща да качиш следващия връх пак по стълби".
"През нощта маймуните се дразнеха от челниците и чуваш как крещят в гората. Дори една се беше спуснала към нас, но тогава се придвижвах с една китайка или японка и с австралиец. Момичето изкрещя на маймуната и съответно се прибра. Това беше едно от най-странните състезания, в които съм участвала", казва Николова.
Според нея единственият начин да преодолееш страховете си - независимо какви са - е да им се отдадеш. Николова има страх от височини и често излиза извън комфортната си зона, за да превъзмогне страха.
"Скачала съм с бънджи, парапланер и парашут. Правя го, за да си излекувам страха от високото, иначе не се лекува. Не трябва човек да бъде роб на страха си. Преодолявайки страха си, става по-силен. Дори в ежедневието си да е по-уверен в себе си."
За хората от една порода
Тя е въодушевена от увеличаващия се интерес към планинското бягане в България,
като посочва, че броят на състезанията нараства непрестанно, като дори се случва
провеждането на някои от тях да съвпадне. Николова споделя мнението на
"При първото ми участие в Обиколката на Витоша имаше много по-малко хора, отколкото сега. В социалните мрежи се появиха много групи. Последните няколко години има бум на хората да тичат по-дълги дистанции." Според нея хората са водени от тръпката, а не от желанието за парична награда, каквато липсва в голяма част от състезанията. "Основната идея е, че ти го правиш заради любовта към бягането и природата. Не си воден от някакви други стимули. Хората търсят преживяване", каза Николова.
В нейните очи една от най-ценните награди от бягането в планината е запознанството с нови хора със сходни интереси. "Покрай бяганията се запознах с много хора и имам много приятели. Правим различни неща като тренировки в планината. Някой измисли нещо и винаги знае, че ще се намери друг луд, който да му се върже и да тръгнат заедно", заяви бегачката.
Отвъд Атлантика
Николова е била на състезания в Европа и Хонконг, като следващата ѝ цел са тези в САЩ. Тя е насочила поглед към един от най-трудните триатлони в света - Ironman. Състезанието включва 2.4 мили (3.86 км) плуване, 112 мили (180.25 км) колоездене, 26.22 мили (42.2 км) бягане, които се изпълняват последователно без почивка. Българката не бърза да се впуска в предизвикателството и казва шеговито, че първо трябва да се научи да плува.
"Когато тренирах лека атлетика, много исках някой ден да завърша Ironman. Трябва доста свободно време, за да тренираш за триатлон. Все пак са три различни дисциплини – плуване, колоездене и бягане. Това ми е било винаги голяма мечта и желание да финиширам Ironman, но първо трябва да се науча да плувам."
Какво четем:
🔴 Чудно приказна родопска красота на 67 километра от Пловдив🔴 Пророкът дядо Влайчо надминава Ванга по предсказания
🔴 Христо Фотев бил любовник и кум на втората си тъща
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
