НАЙ-ДРЕВНИЯТ TОЧЕН КАЛЕНДАР Е ТОЗИ ОТ ЗЕМИТЕ НИ

колона I (с 3 оцветени полета) отговаря на периода януари-март (зимата), колона III (с 5 оцветени полета) – на времето от април до август (от сеитба до жътва), а колона V (с 4 оцветени полета) отговаря на времето от септември до декември.

Дерменджиев представя и виждането и на Васил Николов, който свързва предмета «със земеделската дейност и менструалния цикъл на жената». Той посочва за начало на годината, в този календар, пролетното равноденствие. При такова начало месеците се групират както следва: първите 3 отговарят на периода от април до юни (= усилен труд в очакване на новата реколта), вторите 5 на периода от юли до ноември (= жътва, събиране на реколтата и подготовка за зимата), а третите 4 – на периода от декември до март (= зима, непродуктивен сезон).

Николай Дерменждиев смята, “че това разпределение е по-вероятно, не само защото разделя годината на 3 характерни “сезона”, според видовете земеделска активност, но и поради феноменалното му съвпадение с египетските “сезони”, които също са три.

Цитирайки Стефан Чохаджиев и Тодор Стойчев, Дерменджиев споменава, че тези учени считат петте (спираловидни) знака пред отвора на пеща за нужни да отбелязват необходимите 5 денонощия допълващи календарната година от 360 до 365 дни – така наречените епагомени.

Не са случайни и единадесетте наклонени чертички намиращи се под петте спираловидни знака. Дерменждиев уточнява, че те са от голяма важност и се явават обозначение на разликата между слънчевата и лунната година. Геният на създателите на календара от Слатино проличава и от факта, че те са били в състояние да отбележат и високосния ден, вмъкван един път на четири години. Този ден е представен с особен, наклонен надясно V образен знак, който e поставен в четвъртия спираловиден знак.

Дерменджиев акцентува върху фактa, че “ базовото множество дни в схемата е 360 денонощия (= 12 х 30). Това число е пряко свързано с опитите на човека да изравни “лунната година” със слънчевата. Защото 360, освен градусите в кръга, е средноаритметичното (закръглено до денонощие!) число, равно на сбора от точните астрономически стойности на “лунната” и слънчевата година.”

Според автора, “най-важното съвпадение с египетския календар е самата схема, която намира най-точен паралел в египетския граждански календар, съставен от 12 месеца по 30 дни + 5 денонощия, наречени епагомени.”

Приликата с египетския календар е интересна, но по-важно е нещо друго – Николай Дерменджиев е убеден, че нашия е по-стар: “Нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар. Затова именно древната датировка е по-приемлива. Моделът от Слатино е дело на една традиция, или по-скоро конгломерат от традиции, които са генерирали създаването на древния египетски календар. И в това няма нищо преувеличено. Защото дори сезоните в нашият календар съвпадат с египетските. “

Въз основа на приликите, а и на факта, че нашия календар от Слатино предхожда египетския с повече от осем века, може да се каже, че появата на ранния египетски календар се дължи на идване на преселници от Балканите. В научните среди се знае добре, че най-древната благородническа прослойка на страната на пирамидите не е от местен произход.

Става дума за едри хора с кестенява и рижа коса, а и доста по-светла кожа от тази на северноафриканското население. Поне до края на Трета Династия, тези хора са представителите на благородническата прослойка. Какъв е произхода им личи не само по техните европеидни черти и светла коса, но и по особената, нямаща развитие в Египет керамика, а и знаците по нея. 

Около 30 от знаците по египетската керамика от преддинастичния период и първите няколко династии показват ясна връзка с доста по-старите знаци от древните артефакти намерени в Градешница, Караново, Търтария, Винча, Хотница, Рибен и т.н. Връзката с Балканите е пределно ясна, но не пасва на общоприетите теории и поради това неудобните факти не се популяризират. 

Темата за влиянието на дедите ни в оформянето на древноегипетския календар е интересна и поради факта, че през Iв.пр. Христа, след като Гай Юлий Цезар завладява страната на пирамидите, египетския календар бива използван за основа за Юлианския календар, който е ползван не само по време на Античността, но и в ново време. Едва през 1968 година, под влияние на чужди сили, у нас бива наложен Грегорианския календар.

Иронията е, че това, което сме считали за чужд календар - Юлианския, традиция имаща египетски корени, наложена благодарение на римляните, се оказва древно творение на предците ни, които несъмнено са били забележителни хора. 

Преди 7000 години те са имали такива напреднали знания, че са успели да създадат прецизен календар доста преди други народи да направят това. За да се сътвори подобно нещо са нужни знания, дългогодишни наблюдения на небесните тела. Наблюденията трябва да се извършат от определени места, които позволяват да се фиксират важни моменти като равноденствие и т.н.

В работата си г-н Дерменджиев съобщава за доста локации: Баланташ (Белинташ), Кози Камък, Татул, Харман Кая, Татикев Камен, Квачката, Хлябово, Зайчи Връх, Шиварово, Яйлата, Халката при с.Глушник и т.н. 

За древните обзерватории на дедите ни, Дерменджиев уточнява, че някои са от Каменно-медната епоха, други са от Бронзовата епоха, а има и такива, които са от края на Римския период у нас, т.е. в земите ни се съществува хилядолетна, непрекъсната традиция на астрономически наблюдения. Щом календара от Слатино е на 7000 години, то подготовката за създаването му е от доста по-ранна епоха – от преди 8000-9000 години, навярно от времето, през което дедите ни усвояват организираното земеделие?

Реално погледнато, календарът е нужен най-вече на хора занимаващи се със земеделие, защото то изисква да бъдат фиксирани определени моменти от годината като времето за сеитба на различните растения. В Европа, най-рано организираното земеделие се наблюдава на Балканите.

Обикновено се смята, че по време на Неолита, знанията са донесени у нас от пришълци, обитаващи Мала Азия племена. Това няма как да е истина защото в случай, че житото, пшеницата, овеса, лимеца и т.н. бяха дадени на дедите ни от други хора, то названията на тези полезни растения в никакъв случай не биха били обясними на български език. 

Реално обаче имената са наши. Наши са и основните земеделски термини: ора, орало, брана, бранувам, копач, копая, кърпел, палешник, мотика, косер, сея, жъна, плевя, кося, меля, брашно, трици, хромел, сърп. Дори няма слаби индикации, че някои от тези думи са дадени на предците ни от някой от народите на Ориента.

“Загадката” е лесна за обясенние, ако приемем, че още по времето на Неолита, нашите предци са обитавали не само Балканите, но и значителни части от Мала Азия и дори Левант – територията на днешните Сирия, Израел, Йордания и т.н. Присъствието на далечните ни предци във въпросния регион дава и друго обяснение – появата на европеиди с едър ръст и светла кожа в Египет. Става ясно и това защо възникналият по-късно египетски календар показва такива силни прилики с този от земите на България. Става ясно и защо определени основни староегипетски думи показват близост с нашите. Kратък списък може да се намери на следния линк:

http://sparotok.blogspot.nl/2015/06/blog-post.html

Във връзка с календара, най-интересни са паралелите между египетските РК-време, КЕНТ-започвам, начало, КЕНТ-край и старобългарските рокъ-време, конець-начало, край. Не само названията на важни понятия като време, начало и край показват, че древнобалкански преселници са ги въвели в страната на пирамидите. Има и други неща, които заслужават внимание. Касае се за три символа срещащи се в календара от Слатино – спираловидния знак, наклонените чертички, а и V образния знак.

Както отбелязва Дерменджиев, тези особени символи се явават числа – петте епагомени, единадесетте дни разлика между слънчевата и лунната година, а също така и високосния ден, който бива добавян веднъж на четири години.Всички тези знаци се срещат в староегипетската числителна система, в която биват използвани в продължение на няколко хилядолетия. Прототипите обаче са създадени на Балканите и то преди повече от 7000 години.

Осъзнавам добре, че тези твърдения ще бъдат посрещнати със съмнение от доста хора, но аз не съм единственият, който смята, че част от дедите ни наречени в далечното минало траки, са се заселили в Египет и са повлияли местното население. За присъствието на хора от различна раса в страната на пирамидите е писано отдавна. Британският учен Д.Дери споделя следното:

“It is also very suggestive of the presence of a dominant race, perhaps relatively few in numbers but greatly exceeding the original inhabitants in intelligence; a race which brought into Egypt the knowledge of building in stone, of sculpture, painting, reliefs, and above all writing; hence the enormous jump from the primitive Predynastic Egyptian to the advanced civilization of the Old Empire.”

Нито Дери, нито писалите по същия въпрос Енгелбах и Емъри уточняват откъде са дошли хората дали знания на старите египтяни, но в последно време се намериха учени, които да посочат връзката с Балканите. Роберт Бовал направи сензацинно изказване, което удиви както специалистите, така и обикновените хора:

 “В България ние се натъкнахме на най-интересните преисторически праисторически постройки, които сме видели в Европа до този момент. Те притежават специфични астрономически особености, които наподобяват на други от подобни праисторически места в Египет.

Интересното и, че някои от българските места са датирани в период който е значително по-стар от тези на египетската цивилизация. Може да се окаже, че посоката на културното влияние е от земите на България към Египет, а не обратното. “ – “In Bulgaria we came across the most interesting prehistoric sites we have seen so far in Europe. They have specific astronomical features that resemble the features of similar sites in Egypt. Interestingly, some of these Bulgarian sites are dated back to an age that greatly precedes the age traditionally assigned to the Egyptian civilization. It may actually turn out that cultural influence ‘traveled’ from the Bulgarian lands to Egypt – that is, from Europe to Africa – and not the other way around.”

Навярно някои се питат дали календарната система от Слатино има връзка с така наречения прабългарски календар? Аз лично смятам, че няма никаква връзка, касае се за две различни творения. В нашите земи са създавани и други календари като този от с. Долнослав. 

Възможно е северните траки, които са се занимавали със скотовъдство да са създали свой, регионален календар притежаващ 12 годишен цикъл, като всяка година да е била представяна с определено животно. Не изключено преселвайки се на изток, в Средна Азия дедите ни да са пренесли този каледар и да са запознали с него китайците и тюрките. Знае се отдавна, че хора от Източна Европа са достигнали до Сибир и Китай, като са се установили за постоянно в тези далечни земи. Генетичната близост на белите мумии от Такла Макан с източноевропейците е доказана убедително.

Темата са календара с 12 годишен цикъл е важна, но ще бъде представена в друга работа (а може би и в телевизионно предаване), за да не се утежнява настоящата.Тук и без това е представена твърде много нова информация. Най-важното е да разберем, че благодарение на гениалността на нашите предци, египтяните са получили точен календар, който пък става основа за Юлианския календар на римляните.

Ще пристъпя към епилога използвайки думите на Николай Дерменджиев за нашите древни деди:  “Cмятам, че ние завинаги трябва да се избавим от разбирането за праисторическите хора като за едни “неграмотни” и “примитивни” индивиди, обсебени изцяло от борбата за физическото си оцеляване. Това са били, без съмнение, едни любознателни и изобретателни хора, които буквално “от нищо” са направили “нещо”... Те са били добри математици, защото са използвали способът за умножения с крайни добавки, и добри астрономи, защото живо са се интересували от движението на Слънцето, Луната, планетите и звездите.”

Фактите са ясни, истината е проста, но е трудно да се намерят смели хора, които да се изправят срещу общоприетите теории, които не са нищо повече от съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил...както преди време каза един мъдър човек. Да защитиш своето обаче не е само въпрос на смелост, но и на дълг. Не може някой, който е избрал науката за свое поле на изява да се крие в сянката и да избира лесния път.

Учените са тези, които трябва да държат факлата, а не част от индивидите даващи мило и драго всеки лъч свелина огряващ истината за миналото ни да бъде потулен. Да, трябва да се внимава с новите данни, наложитено е един професионалист да е предпазлив и да провери всичко добре, но това, че ние сме потомци на най-древния цивиизован народ не е нова теория, нито пък доказателствата потвърждаващи това са оскъдни.

Напротив, има планини от свидетелства, а количеството продължава да расте все повече и повече. Също така все повече и повече сънародници осъзнават, че са наследници на велики хора, чийто талант е кодиран в гените ни. Това е радостно, защото пробудения човек е и свободен човек. Пробудения човек не унива, не губи смелост, не чака друг да го измъкне от калта. Вместо това, уверен в силата си действа така, че дори съдбата му прави поклон.

Използвана литература:

1.НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ, МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ, СОФИЯ, 2007;
2.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag, C.H.Beck, München, 2012;