Спомените на една баба за отминалите времена на оскъдица и нищета


​Срещата между млади и стари често буди спомени у възрастните за отминалите времена, за тяхната младост и дните, в които хората в Родопите живеели в оскъдица, хранейки се само с това, което сами произвеждали. Висчко останало било непосилно за бюджета на родопчанина, а в селските магазини стоката често се криела под рафтовете за по-близките на продавачите или собствениците на магазина. Били тежки времена. Немислими за нас, днешните родопчани, които сме свикнали в близкия магазин да намираме всичко необходимо и дори често да се мръщим и да хленчим, че „нямаме“.

Една такава среща с възрастна жена събуди нейните спомени за времето, когато били изпращани да събират тютюн в едно далечно село, чието име възрастната баба не успя да си спомни.

Било отдавна, когато в Родопите предимно отглеждали тютюн, а продавайки го родопчани прехранвали семействата си. Често събирали жени от селата и ги карали някъде да работят на нивите на някой по-заможен и виден родопчанин.

Такъв бил поводът и за това пътуване на днес вече възрастната и изнемощяла жена. Тръгнали цял рейс жени от селото да работят. Работата била за няколко дни. Тръгвайки от селото, някои от жените си взели провизии, като хляб, картофи и други неща, които им се намирали вкъщи. Когато другите жени разбрали, започнали да им се присмиват. Казвали, че отиват там, където има кюфтета, апък те си взели мляко и картофи от вкъщи, все неща, които ядат всеки ден.

Мислели си жените, че там, където отиват, стопанинът на нивите ще им осигурява блюда едно от друго по-вкусни, а нашите баби си взели от вкъщи. Пристигнали родопчанките на уреченото място. Започнали работа. Дошло време за обяд. Никой обаче не се показвал, никой не ги викал да се хранят. Гладът отнел силите на жените и всички те тичешком се събрали край жените, които си били сложили по нещо в торбата.

Седнали дружно жените, хапнали, каквото имало и отново заработили усърдно на нивата. Свечерило се, жените се прибрали в къщата, която била подсигурена за тях от стопанина на нивата и отново зачакали някой да дойде да ги викне за вечеря.

Минало-не минало много време разбрали родопчанките, че и този път никой няма да ги викне да се хранят. Тези, които имали повечко пари тръгнали по селото, взели си кюфтета и се нахранили. Да, но те били доста скъпи – по спомените на бабата 2 лв. за брой, затова тези, които не разполагали с много средства отново се събрали край жените, носещи си по нещо от вкъщи и отново дружно хапнали, каквото Бог дал.

Тези спомени, днес предизвикваха у възрастната жена смях, но от тогава нататък тя никога не тръгвала, където и да е, без да вземе поне малко хляб със себе си. Тези спомени за недоимъка също така будеха у нея размисли за това, какво е било и какво е днес. Какви били хората преди и какви са сега. Размисли за това, колко неблагодарни сме днес, когато имаме всичко и колко скромни са били възможностите им едно време, че да не могат да си позволят да седнат в някое заведение да се нахранят.

Възрастните родопчани са едно от най-големите богатства на Родопите. Често зад изнемощелия им вид се крие потресаваща история, достойна за книга. Поученията и съветите, които старите родопчани се чувстват длъжни да дават на по-младите са един безценен капитал, от който всички ние бихме могли да черпим безпределно.

Следващия път, когато се отправите на пътешествие из селата на Родопите не пропускайте да поседнете с някой възрастен родопчанин и да послушате неговите разкази, в които неминуемо ще се впусне. Почерпете от опита им и се възползвайте от житейските уроци, които ще ви дадат. А ние ще се радваме да споделите с нас разказите на тези родопчани и  по този начин те да достигнат до възможно повече хора.


Какво четем:

🔴 Рупите: Място на древна енергия и легенди

🔴 Легенда за превземането на Крънското деспотство

🔴 Цял клас си смени училището заради учителка по математика

Източник: Родопчани



Коментари



горе