Нов храм отваря врати в София


Ще бъде осветен от патриарх Неофит на 21 септември

Почти 10 години след първата му копка храмът, намиращ се срещу хотел “Маринела” в квартал “Лозенец”, отваря врати. Главен принос за този успех имат собствениците на хотела - семейство Арабаджиеви, решили да финансират реконструкцията му.

Освещаването на храма ще бъде на 21 септември - седмица след големия християнски празник Кръстовден, наричан още Въздвижение на Светия Кръст Господен. Именно така е кръстен и новият храм. Планирано е откриване, на което се очават да дойдат куп официални лица, сред които и премиерът Бойко Борисов. А литургията ще води лично патриарх Неофит.

Още близо 30 духовници ще присъстват на освещаването, а то ще се извърши от 10 епископи. Всички жители на квартал “Лозенец” са добре дошли. За да могат повече хора да разберат за хубавото събитие, в околността са разлепени плакати, приканващи хората да се присъединят към празника. Той ще започне с литургия в 7 ч сутринта, а официалната част ще бъде от 10 ч.

Храмът е наречен “Въздвижение на Светия Кръст Господен” неслучайно. Името му

носи своята

символика и крие

изключително

интересна история заради мястото, където е разположено зданието. Самата местност носи името Кръста, защото от древни времена от поколение на поколение се предавало, че тук, на това място император Константин Велики е видял в небето кръстното знамение и чул глас Господен, който му казал, че с този знак ще победи враговете.

Много години по-късно краеведката Спасена Хисърлъшка пише журналистическа статия, в която описва спомените си и преданията за мястото от края на ХIX в. Те гласят, че през 1878 г., когато генерал Гурко влиза в София и освобождава града, който в противен случай е щял да бъде изцяло опожарен от турците, в знак на благодарност към генерала софиянци решават да ознаменуват това паметно събитие с някакъв символ.

Най-естественото нещо за тогавашното време е този символ да бъде кръст, защото именно вярата е тази, която е поддържала духа на хората и е спасила народа ни от това да се пречупи под турския ятаган. Бързо се сформира инициативен комитет от интелектуалци, който събира средства и ръководи изграждането на каменния кръст. Тази дейност се извършва с благословията на Екзарх Йосиф.

Този кръст е първият за София и един от първите за България изобщо мемориален паметник след Освобождението. Народът решава да побие кръста именно на мястото, където днес се намира храмът, защото тогава е било най-високата точка в София. Наричано е Лозенските възвишения. Местността е била красива, с изглед към Витоша, любима дестинация за разходки и почивки. Привличала е с овощни градини, лозя и вековни дървета. Освен това оттам е минавал един от най-натоварените и важни за времето си пътища - София-Драгалевци. Но това, което може би е допринесло най-много за избора на софиянци, е, че на Лозенските възвишения е имало турски конак. Поставянето на кръст на негово място е било символ на окончателната победа над турците. И не само - отец Василий, предстоятел на храма, казва, че символиката на кръста е

победа над злото,

демоните, страстите,

над самите нас и слава за ангелите.

Кръстът също не е обикновен. Той е комбинация от два - единият е този, който познаваме, православният. В него е вграден друг, по-малък, като второ ниво. Така е създадено своеобразно единство между традиционните български православни с разширени рамене и т. нар. двураменни опълченски кръстове. Негов аналог не е намерен досега в България.

Има каталози с какви ли не символични, оброчни кръстове, но

никъде няма

дори подобие

на този

Такъв присъства единствено в австрийския герб. Затова се стига до убеждението, че в неговото изграждане има западно влияние. Възможно е майсторът му да е бил със западно възпитание или дори да е бил австриец. Все пак София е проектирана именно от австрийски архитект.

Официално кръстът е осветен на Спасовден, 40 дни след Великден, през 1878 г. Това е само около два-три месеца след Освобождението. Оттогава е създадена традиция всяка година на Спасовден на мястото да се провежда църковна служба, а след това и събор, на който са се събирали и веселили софиянци и жители на околните села. Тези тържества продължавали някъде до началото на 60-те години на ХХ век, когато строителството и изграждането на инфраструктурата се засилват.

През годините каменният кръст заедно с каменния престол пред него и с големия каменен блок зад него са били местени три пъти – два пъти в североизточна посока и един път на запад, за да бъдат запазени от увреждания. През 2005 г. той е деклариран като исторически паметник на културата. През 2011 г. е преместен за временно съхранение в двора на храм “Преображение Господне” с благословението на Софийската митрополия и с помощта на държавните институции, отговорни за опазване на културното ни наследство.

Там той е реставриран и е върнат в двора на “Въздвижение на Светия Кръст Господен” – възможно най-близо до първоначалното му място, там, където е бил осветен като мемориален паметник. Грижа за него в последните години полага лично отец Василий и е изключтелно горд, че новият храм носи това име. “Не може в София да няма храм в името на Светия кръст, след като той е бил причината за всичко. Нямаше да я има Ццрквата, ако го нямаше кръстът, на който беше прикован Христос. Той

стана символът

на цялата църква

Той е центърът на всичко. В България няма нито един друг голям, централен храм в някой от градовете, именуван по този начин”, казва отецът.

Строежът на храма започва още през 1998 г. Той е иницииран от тогавашната алтернативна църква. Тя се заражда вследствие на посткомунистическите настроения в държавата, а и в самата църква като институция. Някои от духовните лица тогава се отделят от нея и създават алтернативна, като се опитват да я наложат като официална. Те заклеймяват старата, а служителите обявяват за червени.

Алтернативният синод слага ръка на много вече съществуващи храмове и манастири в България, започва да строи и нови. Един от тях е и храмът в местността Кръста, тогава наречен “Великомъченик Мина”. През 2002 г. обаче строежът му се прекратява и оттогава сградата седи незавършена, отвътре е празна и постепенно започва да се разграбва, както се случва с повечето нестопанисвани здания. Понеже в миналото алтернативната църква сама обявява себе си за истинския Свети синод на Българската православна църква, издадените от държавата документи приписват собствеността на тогавашните храмове на нея. Случаят с храма в “Лозенец” също е такъв. През 2004 г. обаче Законът за вероизповеданията се променя и уточнява коя всъщност е авторитетната институция, която трябва да представлява православния ред в България. Тогава Софийската митрополия назначава за предстоятел свой свещеник, който да отговаря за довършването на храма. През 2012 г. обаче се оказва, че предстоятелят на този храм трябва да е същият свещеник, който е предстоятел на църковното настоятелство на другия храм в кв. “Лозенец” - “Преображение Господне”. Това е отец Василий. Затова митрополията освобождава другия свещеник и назначава него.

От този момент нещата изведнъж потръгват. Точно тогава с отец Василий се свързва и семейство Арабаджиеви, собтвениците на хотел “Маринела”, с предложение да помогнат с финализирането на строежа. През есента на 2015 г. издигането на храма започва наново и сега, две години по-късно, той вече е готов. Работата отнема много време и средства, тъй като първоначалният архитектурен план на сградата не отговаря на храмовото строителство и каноничните изисквания. Затова е трябвало да се преконструира, много голяма част е бутната и изградена наново.

Сега вече храмът е в каноничен вид, стенописите отвътре са готови,

от тавана се спуска

внушителен полилей

Отец Василий взискателно следи всяка стъпка от процеса на реконструкцията и няма търпение храмът да се освети и всичко вече да е готово. Вълнението му е разбираемо, имайки предвид малкия брой църкви, които се откриват през последните години. Храм “Въздвижение на Светия кръст Господен” е едва четвъртият или петият, който се открива в София от 1990 година насам. Факторите за това са няколко – необходими са много средства, а невинаги се намират хора, които имат желание да помогнат. Държавата също не взима отношение, рядко отрежда терени за храм, а понеже църквата няма собствена земя, трябва да ползва общинска или частна. “Преди всичко, което се е градяло, е било благодарение на хората, които са били богати. Ако не бяха братята Георгиеви, нямаше да имаме университет. Всичките манастири и храмове са били построени или от дарителствата на чорбаджии или с труд на хората в селото. И ако тръгнете по България и поразгледате, ще видите, че има села, в които къщите са в безобразно състояние, но в центъра има огромен храм, какъвто дори рядко в София може да се види. Едно време хората са строили първо храма и после са решавали, че тряба да живеят в нещо. Но храмът е бил величествен. А сега е абсолютно обратното”, обяснява отец Василий и допълва, че е огорчен от съвременния начин на живот, който ни кара да се отчуждаваме.

Въпреки това отчето е категоричен, че

вярващите днес

не са по-малко

отпреди

“Не съм съгласен, че все по-малко хора се обръщат към църквата, има много и стават все повече. А аз съм свещеник от 20 години. Не мога да кажа, че намаляват, напротив. Не мога да преценя в другите енории как е в ежедневието, но при нас има много хора, предимно млади семейства с деца”. А изграждането на нови храмове е важно не само за поддържането и съхранението на тази вяра, а и на вярата в хората, убеден е отец Василий. “Когато се събираме на божествена служба в църковната институция, това показва на Господа нашата обич помежду ни като хора. Всеки може да стои вкъщи сам и да се моли на иконата, но въпросът е да се съберем заедно. Защото когато в храма се съберат 20-30 човека, това значи, че те се обичат. Защото ако не се обичат, те няма да са заедно”.


Какво четем:

🔴 Гърци дават по 300 евро за литър… магарешко мляко

🔴 Ето коя е най-обичаната зодия

🔴 МВР забрани рока, бил опасен за ромите

Източник: 24 часа



Коментари



горе