Откриха край Варна кораб на 2500 г. - като нов, с изправена мачта

 Божидар Димитров: Уникални находки! Сероводородът в морето ги консервира

Един от най-старите и най-добре запазени потънали кораби в света е открит южно от Варна при уникална експедиция по подводна археология, в която са участвали учени от цял свят, включително и българи.

Археолозите са достигнали до древногръцкия плавателен съд чрез специални роботизирани устройства на 2000 м дълбочина. Корабът датира от IV-V в. пр.н.е., обяви проф. Джон Адамс от Университета в Саутхемптън. Той е ръководител на Black Sea MAP, един от най-големите проекти за морска археология.

“Корабът беше с изправена мачта, сякаш за не бе претърпял почти никаква промяна. Ако по-рано ми бяха казали, че ще видя такова нещо, нямаше да повярвам”, каза проф. Адамс.

За три сезона теренни проучвания с 81 дни в морето и 30 дни под вода в Черно море са разкрити 60 невероятно добре запазени останки от корабокрушения, те са

един от

най-добрите

подводни музеи

на мореплаването в света изобщо, допълни проф. Адамс.

“Откритията са революционни, те помагат да се напише историята на традициите в мореплаването за период, който обхваща почти 2500 г.”, допълни Крум Бъчваров, преподавател по подводна археология в Университета в Кънектикът.

“Уникални находки! Черно море е основен източник за снабдяването с храни и провизии за Атина, Рим, Константинопол, Генуа, Венеция. Плавали са над 500 кораба дневно, част от тях са били потопявани”, разказва директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Той е и първи директор на Центъра за подводна археология, създаден през 80-те години на ХХ в.

“Това са били корабчета с 6-9 души екипаж - търговски, не военни, на платна. Загиват при бури, защото тук нямат естествени заливи да се укриват, разказва Димитров. Най-опасно е било да пътуват от Никулден до март. Запазени са идеално, защото в Черно море има сероводород. Консервира ги.

На 19 септември корабът Havila Subsea, с който плават учените, акостира на Морска гара в Бургас. Той е снабден с модерна технология и подводна апаратура за дълбоководни археологически проучвания. Роботизирани машини сканират морското дъно, картографират го и откриват заровени под него артефакти.

Подводните апарати имат монтирани камери, прожектори и манипуларотир. Управляват се дистанционно и благодарение на тях впоследствие се създават триизмерни модели, обясниха учените. Те показаха част от тези модели, които пресъздават вида на корабите, потопени при корабокрушения, както и половин дузина амфори и керамични съдове.

Кметът на Бургас Димитър Николов и министърът на културата Боил Банов поздравиха участниците в уникалната експедиция и разгледаха кораба и артефактите.

“Подобни експедиции трябва да имат бъдеще. Сред приоритетите ни е

изграждането на

морски музей в

Созопол

Той ще бъде в базата на бившето поделение на остров Свети Кирик”, каза министър Банов.

“Този проект е невероятен тласък за българската подводна археология. Възнамеряваме още следващата година да продължим с подводните проучвания”, сподели директорът на НАИМ към БАН Людмил Вагалински. “Само

преди два дни

попаднахме на

поредното

откритие

- римски кораб от около 5 в., на който имаше амфори”, обяви проф. Адамс. Останките били на 60-70 м навътре в морето, на около 2000 м дълбочина.

“Документирали сме над 50 корабокрушения. Едната група се намира по трасето на непостроения “Южен поток”, а останалите са по Южното ни крайбрежие. Те са много навътре, извън териториални води, в изключителната икономическа зона на България”, уточни д-р Калин Димитров, директор на Центъра по подводна археология в Созопол.

Той обясни, че Черно море има изключителни условия за съхранение на дървени корабни останки, тъй като на дълбочина под 150 м няма кислород и процеси на гниене, водата е силно отровна и всичко, което попадне там, се запазва и консервира.

Проф. Джон Адамс: Черно море е гробница на кораби от римския, византийския и османския период

Поставихме си няколко цели чрез проекта Black Sea MAP и първата бе да пресъздадем древните пейзажи на българския шелф. Втората цел беше да картографираме и запишем всякакви свидетелства за праисторическа и човешка дейност в древността.

Друга наша цел беше да открием различни останки, които да показват каква е била морската дейност и свързаността на различните морета от световния окен.

През 2015 г. излязохме в открито море и сканирахме площ от 1000 кв. км. Имаме системи, които сканират морското дъно, и такива, които откриват какво е заровено под него.

Съвкупността от останки, на които попаднахме по време на тригодишната експедиция в Черно море, представлява един от най-добрите подводни музеи на корабите и мореплаването в света изобщо.

Състоянието на тези останки от корабокрушение под седимента на морското дъно е зашеметяващо. Структурният дървен материал изглежда толкова добре, сякаш е нов.

По време на археологическите проучвания попаднахме на две и половина хилядолетия мореплаване. Бяха открити кораби от римския, византийския и османския период. Може да се каже, че Черно море представлява гробница на кораби. Откритията ни представят един непрекъснат модел на търговия и обмен, война и общуване, датиращ от праисторията до наши дни.

Бойко Борисов: Находките са по-ценни и от тези в Турция и Гърция

Премиерът покани капитана на кораба и съпругата му догодина да гостуват на Черно море

“Голямо благодаря за инвестицията и труда”, заяви премиерът Бойко Борисов, който специално пристигна в Бургас за награждаването на участниците в уникалната експедиция. Той изяви желание тя да продължи и догодина и обеща находките от нея да бъдат изложени в голям морски музей.

“Невероятно впечатлен съм и от българските учени и археолози и трябва да се гордеем много с тях”, заяви премиерът. Той каза, че България имала уникалния шанс да се сдобие с много ценни експонати, тъй като под 200 м дълбочина кислородът в Черно море свършва и така артефактите се запазили в много добро състояние.

“Находките са по-ценни и от тези в Турция и Гърция”, заяви Борисов. И покани капитана на кораба кап. Карлсон да му гостува догодина в България заедно със съпругата си, тъй като той му споделил, че е много впечатлен от страната ни и нашето Черноморие.

“Ето че имаме нови приятели от Острова - от Дейвид Камерън, който е първият британски премиер, посетил България, до учените от тази експедиция, които положиха невероятни усилия и труд, за да я приключат успешно”, заяви премиерът.

Археологът Людмил Вагалински заяви, че България е имала конкуренция от друга черноморска страна да ѝ вземе проекта. Българските власти обаче начело с премиера Бойко Борисов оказали голямо съдействие на учените, които накрая избрали Българското Черноморие за мисията си.

“Трябва да благодарим на премиера за издаването на лиценза за експедицията”, заяви кметът на Бургас Димитър Николов. И добави, че с този проект Българското Черноморие излиза солидно на световната карта “не само с хубави плажове, слънце и качествена храна”.

Членовете на екипажа бяханаградени с държавни отличия като огърлицата и печата на цар Симеон и плакета компас на Бургас.

Какво четем:

Коментари