Независимостта - куражът на елита ни отпреди век


С един замах преди 109 г. България обявява независимостта си от Османската империя. 30 години след Освобождението.  

Съгласно решенията на Берлинския конгрес Северна България заедно със Софийски окръг се обособява в Княжество България. Южна, под името Източна Румелия, макар и с пълна административна автономия, остава под политическата и военната власт на султана. Македония, Беломорска Тракия и Одринско са върнати в пределите на Османската империя. През 1885 г. след блестящо подготвена и осъществена с мирни средства акция Северна и Южна България се обединяват. Страната обаче си остава княжество, васално на Османската империя.

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд изчита манифеста, с който обявява Независимостта на България, а себе си - за цар на страната. Така страната ни вече може да сключва самостоятелно международни договори и да води външна политика. 

Всъщност, след Съединението през 1885 година България започва да се развива с темпове, които удивяват целия свят. Западни анализатори започват да наричат страната ни Япония на Балканите. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. София се превръща в една от първите европейски столици, по чиито улици се движат трамваи. Само до 1909 година България успява да изгради железопътна мрежа с дължина над 300 километра. Целият този възход ярко контрастира с факта, че международния статут на държавата е княжество, васално на Османската империя. Така постепенно, 30 години след Освобождението на България, извоюването на независимостта се превръща в една от основните цели на политическия елит на държавата.

През 1908 година международната обстановка показва, че решителният момент е настъпил. Така, получил конфиденциалното съгласие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. И направо от Никополското пристанище на Дунав се отправя към Търново с влак, където на следващия ден – 22 септември - изчита писания заедно с премиера Александър Малинов манифест, с който България е обявена за царство, а самият Фердиднад получава титлата цар на българите.

Ето и спомените от този ден на Моско Москов (1862-1947) - български писател, драматург, преводач, публицист,, литературен историк и фолклорист:

22 септември (5 октомври) 1908. Провъзгласяване на независимостта ни. Сутринта отидох на училището, ученици и учители по улиците. Иде съобщение от управителя да отидат учителите на гарата да срещнем княза. Отиваме и чакаме на гарата до 11 часа. Там беше окр. управител М. Радославов, кметът Вителов, комендантът и др. официални лица. Дойде една само машина (локомотив) и съобщи, че князът чака на спирката в Долна махала. Тутакси всички тръгнаха, кой пеши, кой с файтон. В това време князът слезнал на спирката и с адютанта си отишли пеша до черковата „Св. Четиридесет" и се разходили из двора, и дори седнал на двора.


Пристигнали сетне министрите и управителят, и кметът. Той навярно мислел сам какво ще стане. Влизат в черкова „Св. Четиридесет" и след като..., той (Фердинанд) от трона си прочете манифеста... Малинов доста развълнувано каза да се именува (князът) „светлий цар".


Сетне отидоха в черковата митрополитска "Се. Петър и Павел". След това цар Фердинанд и министрите дойдоха на Хисаря (Царевец)..., гдето имаше една малка построена барака, окичена със зеленина. Влезна Фердинанд и министрите.


След това Малинов прочете пред народа манифеста. Вителов, кметът, каза, че е велик акта и царят ще намери подкрепа у народа. Князът стъпи на стола и каза, че благодари на търновчани за всичко и че обичта на търновци му е много скъпа. След това се отместиха по дуварите към изток и местният фотограф ги сне.



Какво четем:

🔴 Как Евгений Дайнов се освободи от ЕРП-тата

🔴 Средновековен храм, наскоро открит в Родопите, пазел гроба на патриарх Евтимий над 600 години?

🔴 Виктор Хинов: Моята българска мечта

Източник: Кмета



Коментари



горе