Най-големите митове за автомат "Калашников"
В настоящия материал ще ви запознаем с най-големите митове и заблуди, относно
АК-47 и неговите разновидности.
Руснаците са изкопирали АК-47 от немския Stg44
Визуалната прилика между StG44 и АК дава плод на множество конспиративни теории
свързващи тези два автомата. Трябва да се отбележи, че конструктивно двете оръжия
са коренно различни. Най-съществената разлика е в дългия газово-възвратен механизъм,
който прави автомата толкова надежден. Калашников сам признава, че е взаимствал
идеята от американската пушка М1 Гаранд. Всъщност StG44 е с директен газов механизъм,
който прави пушката по ненадеждна при лоши условия. Същия механизъм по-късно е
използван и от М-16. Още преди началото на конкурса, руснаците са решили автоматичната
им пушка да е здрава и надеждна, като картечния пистолет ППС-43 на Алексей Судаев.
Що се отнася до дизайна, то АК-47 има повече общи черти с този на самозарядната
пушка СКС, която е създадена през 1943 година и приета на въоръжение през 1945
г. Калибърът пък е взаимстван от обикновената пушка "Мосин-Наган".
АК-47 е по-неточен от М-16
Факт е, че откатът на АК-47 е по-голям от този на М-16, което прави воденето на
изцяло автоматична стрелба малко по-неудачен избор. Но подобна е и ситуацията
с М-16. Що се отнася до точността, то резултатите са следните. На 300 метра далечина
АК-47 улучва мишените в 94% от случаите, а М-16 в 100%. На по-дълги разстояния
предимството на М-16 нараства още малко. Истината обаче е, че АК-47 не е най-масовия
"Калашников". Много по-използвани са модификациите АКМ и АК-74, които имат намален
откат, а точността им е абсолютно равностойна с тази на М-16 и по-модерните й
версии.
АК-47 се появява през 1947 година
Номерирането на автомата е свързано с годината, от която е финалният прототип
на автомата, вече одобрен за производство. В случая това е 1947 година, но първите
бройки от щурмовата карабина попадат в руската армия през 1949 г.
АК-74 е забранен като нехуманен
Този мит се разпространява, заради особеностите на използвания от АК-74 патрон
с калибър 5.45 х 39 мм. Този малък калибър е избран предимно поради лекотата и
скоростта си, 5.45 мм куршум удължава обхватът от 300 до повече от 500 метра,
и намалява откатът (на дулото на автомата е сложен и огнекомпенсатор). И макар
АК-74 да не е забранен, като нехуманно оръжие, то има една доста неприятна особеност.
Поради своята балистика, куршумът прави по-голямо разкъсване при влизане в целта,
а след това треакторията му е доста нестабилна. Има случаи, на жертва, простреляна
в крака, а куршума излиза през главата, това се дължи на голямата кинетична енергия,
като прави множество разкъсвания на тъканта.
Всички соц страни са били въоръжени с "калашници"
Това логично на пръв поглед твърдение е грешно. Като основният виновник за това
е чешкия автомат vz. 58. Карабината се произвежда от Česká zbrojovka и на външен
вид е почти идентична с АК-47. Истината обаче е, че двете оръжия не споделят дори
и 1 обща част, като вътршената конструкция е доста различна - vz. 58 използва
къс, а не дълъг газово-възвратен механизъм. Щурмувата карабина жертва малко от
своята издръжливост, за почти два пъти по-голяма далекобойност, повече точност
и намалено тегло. Освен всичко друго, vz. 58 е поредното доказателство, че две
сходни на външен вид оръжия може да нямат нищо общо по между си.
АК-47 дупчи релси
Този мит е доста разпространен в България, но истината е, че нито АК-47, нито
АК-74 или АКМ не може да продупчи влакови релси. Мита се базира на факта, че автомат
"Калашников" с лекота дупчи стоманени листове с дебелина от сантиметър. Експерименти
обаче показват, че АК не може да се справи с влаковите релси. За сметка на това
обаче, една от версиите на снайперската винтовка СВД "Драгунов" продупчва с лекота
релсите - при това от не малка дистанция.
Какво четем:
🔴 Как възмездието настигна Палача на Батак🔴 Крушунските водопади - място, което завинаги ще пазите в сърцето си
🔴 Милен заряза кариерата в Австрия и се върна за да прави бизнес с ракия. Kазанджийницата му е една от...
Източник: Дир.БГ
Коментари
