Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев: Много обидчиви са станали политиците. Преди само Жорж Ганчев се цупеше


- Защо бяхте в последните топли дни от лятото в Созопол с камера, господа? Какво снимахте за “Шоуто на Канала”?

Камен и Тончо снимат шоуто заедно с Георги Мамалев и Мартина Вачкова.

Камен Воденичаров: Искахме първото издание на “Шоуто на Канала”, което се пада на 23 септември, да бъде на тема “Отива си лятото, идва есента”. Решихме, че ще бъде много хубаво да кажем чао на моренцето. Затова Тончо направи тази организация, заминахме и снимахме негов нов видеоклип с една страхотна песен, която са направили с Еделина Кънева.

Тончо Токмакчиев изпълнява “Очи чорние” заедно с Еделина Кънева в Летния театър в Бургас.

Тончо Токмакчиев: Момчил Колев е авторът на музиката.

Двамата актьори заедно с дъщерята на Тончо - Таня СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

- Балада ли е?

Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев са в ролята на старите каубои.

Тончо: Да, негова нежна песен. Винаги е хубаво да започнеш сезона с някакъв импулс, а морето винаги е било настройка. А и сме установили, че когато сме извън София, в екипа се раждат доста добри и нестандартни идеи. Още повече че последният ни брой за миналия сезон завършва с лятото, морето, Созопол. За зрителя все едно почваме оттам, където свършихме.

- Кой сезон започва “Шоуто на Канала”?

Тончо: Дванадесети.

Камен: Това е за “Шоуто на Канала”. А преди това “Каналето”, а ако добавим и “Ку-Ку”...

Тончо:

Въобще сме малко

като костенурките

Но няма нищо лошо, защото смея да твърдя, че сме запазили най-хубавото - настроението си, чувството си за хумор, духа. А пък с Камен сме от 1986 г. заедно.

- Защо оттогава?

Двамата в един глас: Защото сме състуденти от ВИТИЗ.

Тончо: На мен не ми е омръзнало, надявам се и на публиката да не ѝ омръзва. Понякога човек се насища, не може да яде само пържоли, иска и боб от време на време.

- Какво ново ще има тогава в 12-ия сезон?

Камен: На сценарно ниво ще привлечем повече хора, които да пишат, защото става все по-трудно да се прави хумор. Тези времена на политическа коректност - да не кажеш това, да не обидиш някого, непрекъснато има недоволни.

Тончо: Абе много обидчиви станаха всички. Едно време нямаше такова нещо, даже им беше кеф. Най-много се цупеше навремето Жорж Ганчев. Иначе другите...

Камен:... държаха.

Тончо: А, и Иван Костов. Не ми казваше добър ден, заедно плувахме в басейна на Правителствена болница. Но сега станаха много обидчиви. То страшна работа. Да не кажеш нещо, те като ощипани моми.

- Искате да кажете, че има натиск и върху сатиричните предавания?

Тончо: В интерес на истината нас не са ни натискали. Камен може да разкаже, че най-сложно беше в годините на “Ку-Ку”.

Камен: Благодарение на социалните мрежи, на това, че повече споделяме, че повече хора си казват мнението, винаги отвсякъде има някакви недоволни. Скоро Тончо ми показа писмо от един господин, който е председател на организация на вегетарианците. Бяхме направили много забавен скеч за веганите и той изписа тонове. Прави впечатление, че има много голяма поляризация на мненията.

- Това дали е белег на по-развито гражданско общество?

Камен: Възможно е да е и това.

- Хейтърството е другата възможна причина.

Камен: Аз съм много учуден колко много омраза и жлъч се изливат. Четем коментарите под всяка публикация и виждаме, че там има болестно състояние сред някои хора.

Тончо:

Дори хейтваха за това,

че съм станал дядо

Нали имам внучка и пишеха неща като: “Да е тъпа като дядо си”.

- Как преживявате подобни писания?

Камен: Когато си убеден в това, което правиш и всичко е в хармония с ценностната ти система, това може да те натъжи, но не може да те събори или разклати. Още повече, че ако вярваме на пийпълметричните данни, нашето шоу в събота вече се гледа от 250 000 до 500 000 зрители. Т.е. ние каквото решим да кажем, го казваме на половин милион. Във фейсбук имам 5000 приятели и примерно 200 хейтъри.

Тончо: Аз не съм участник в нито една от социалните мрежи.

- Защо?

Тончо: Не искам и това да си причинявам.

Камен: Аз си го докарах и виж, отслабнах с 5 кг.

Тончо: Ако ще е така, да взема и аз да го направя, малко да посваля. (Смях.) Навремето единственият начин е да ти пратят писмо до телевизията или някой да те види на улицата. Сега има хиляда начина, много канали. Накрая се оказа, че не са само актьорите ексхибиционисти, както много хора си мислят. Всички са ексхибиционисти. Всички искат да пишат, да казват мнение, да им се виждат снимките, да гледаме кой кога къде готви, уф.

Камен: Ние поне в анализите си отделяме повече време на положителните емоции, на онези близо половин милион зрители, които ни пишат и които, когато се срещаме с публиката си очи в очи, ни казват какво усещат.

Тончо: Идват хора, благодарят ти, говорят, че са израснали с нас. (Голям смях и от двамата.)

Камен: “Аз ви гледам от малка, много ви харесвам.” И това се случва все по-често, защото това е ходът на времето.

- Какво промени зрелостта ви в “Шоуто на Канала”?

Камен: Като си по-млад, някак си си по-безотговорен, народът го е казал: “Морето е до колене”. Докато сега имаш повече опит, по-широк хоризонт на погледа, преминаваш по-дълъг мисловен процес, защото оглеждаш нещата от всички гледни точки.

Тончо: Сега снимаме по друг начин, много по-бързо. Имаше един скеч в “Ку-Ку” - голям хит беше навремето: “Аз бягам с “Адидас Торшън”, помниш ли го? Сега, като го гледаме колко е протяжен, не можем да повярваме.

Камен: Другото, което и двамата с Тончо имаме, е тази широка скроеност към нашите колеги и липсата на ревност към успеха на другите. Затова този сезон привличаме колеги артисти, които да играят в шоуто - от малко по-голямото поколение от нас, ние и две поколения след нас. Набелязали сме си няколко артисти, наскоро завършили НАТФИЗ, както и колеги от театралните ни проекти. Ще сме като открита сцена.

Тончо: Ще идват и колеги, от които сме се учили - Георги Мамалев, Антон Радичев, Мария Статулова, доайените.

За разлика отпреди години, когато бяхме фиксирани само върху предаването, бяхме като секта още от времето на “Ку-Ку”, сега с Камен работим много неща. Аз имам по 12-13 представления, Камен също започна да играе много активно, снимаме филми, документалистика. Малко по-труден е процесът, защото всеки има спектакъл, пътувания, участия във фестивали, но не се оплакваме.

- Защо напоследък Слави Трифонов непрекъснато се закача с Тончо?

Тончо: Много хора ми казаха за това, макар че аз рядко гледам, защото все съм зает. Но го приемам с чувство за хумор.

Камен: Ние също се закачаме понякога със Слави и колегите, но

човек се закача с нещо

значимо, с нещо, което

е фактор

Тончо: Както казваше баща ми, гръм на трън не пада.

- При живата връзка в театъра как реагирате, когато видите неодобрение в очите на зрителите?

Камен: Стараем се да няма неодобрение. Факт е, че реакциите ги виждаш веднага. Йежи Гротовски (полски режисьор, теоретик на театъра - б.а.) казва, че театърът е връзката между актьора и публиката. Ако няма връзка, значи няма театър. Реакцията на публиката е лакмус, най-добрият индикатор.

Тончо: Ето, Камен участва в един проект заедно с Александра Сърчаджиева, Милица Гладнишка, Митко Живков. И някой ще каже - е, те, щото са известни от телевизията. Не е така, участват, защото са много добри.

Камен: Имам много весела случка по повод отношението на хората към работата на актьора. Бях с приятелско семейство в едно божествено село. Излязъл съм отвън с лопата и ножици, режа едни храсти, почистваме оградата. Спира една кола, вътре семейство и бащата вика: “А, г-н Воденичаров!

Браво бе, Каменчо,

да те видя и тебе един

път да работиш, бе”

Има си хора, за които това нашето по телевизията и театъра не е работа.

Тончо: Ако говорим за национално изкуство, което българите харесват, това е театърът. Операта е на Италия, на Германия е музиката, у нас е театърът. Има едно представление, което го играем вече 7-8 години - “Маршрутка” на Елин Рахнев, в което участват Катето Евро, Мария Статулова, Дидо Мачев, аз, Кирил Ефремов, Богдан Казанджиев, Стефан Денолюбов. Гледаш как хората идват, защото вътре са много звезди. Правим една импровизация, в която аз се обръщам и казвам: “Вий помните ли какво кино имахме? Ама си разбихме Киноцентъра”. Катето казва: “Гледали ли сте “Оркестър без име”, какви актриси имаше!”. И тук публиката вече истеризира. При което Мария, която играе рускиня, казва: “Вий кво ме гледате, бе? “Дами канят” гледали ли сте?” Става чудо в залата. Това показва любовта на хората.

Много пъти казваме, че българинът не обичал известните хора. Не е вярно. Ценят, обичат, но има вродено национално хейтърство с този виц: “Кой, бе, този ли, аз съм спал със сестра му.”

Камен: Любимата ни смешка напоследък е разказ на Любо Киров и Мария Илиева, които излизат от концерт. Някакъв зевзек ги среща и казва: “Кво праите вий? Нищо не праите. Кво пеити? Нищо не пеити.” Това е оценка, бърза, ясна и точна.

Но когато има добри неща, направени истински и искрени, те се усещат. Публиката винаги разбира, ако има фалш или прекален комерс.

- Кое е по-важното в театъра, киното, а и в телевизията - драматургията, сценарият или режисурата?

Камен: Всичко е важно. При тази специализация по режисура, която направих при изключителния акад. Людмил Стайков, той казва, че във филма имаш 10 компонента и всеки от тях, ако е направен 100%, ще стане работата. Може да имаш много добър режисьор, но не толкова добри актьори, сценарий, осветление. Тогава няма да се получи. Както театърът, така и киното са колективни изкуства. Не си художникът, който сам, когато му е гот, седи и си рисува.

- Защо записахте да учите кинорежисура?

Камен: Имах усещането, че трябва чисто теоретично да понатрупам и да науча неща, които съм знаел от практиката. От 90-те години правим предавания, малки форми, големи, всякакви. Но тази академичност трябва да се мине.

Тончо: Като говорим за колективното изкуство, тъкмо ме бяха приели във ВИТИЗ и баща ми (художникът Ненко Токмакчиев - б.а.), бог да го прости, казва: “Сега какво? Ще ставаш артист?”. Казвам: “Да”. А той: “Не е лошо, но колективно.” Той е завършил сценография при Иван Пенков. И ми казваше: “Аз, като завърших, бях по театрите. Абе, колективно. Сега сам си рисувам вкъщи.”

- Последният ви документален филм - “Майсторът на комедията”, е за проф. Александър Илиев? Защо за него?

Тончо: Той е наш преподавател от ВИТИЗ.

Камен: Това, което най-много ме привлече, беше, че един българин на много високо ниво преподава изкуство в САЩ.

Тончо: Учи племенницата на Копола. Само това е достатъчно.

Камен: Бате Сашо прави дипломния театрален спектакъл на най-гъзарския университет там - “Карнеги Мелон” в Питсбърг.

Тончо: 250 000 долара струват постановъчните за дипломния спектакъл.

Камен: Бил Гейтс, който е завършил този университет, прави мост, който да свърже двата кампуса - на математическия и инженерния факултет с хуманитарния. Не само физически, но и символистично прави връзка между математиката и визията, между точната наука и творчеството, защото отдавна е ясно, че симбиозата между тези неща ще даде развитието напред на човечеството.

- Ще излъчите ли филма по някоя телевизия?

Камен: Да, имаме договорка с БНТ, но преди това до Нова година ще отиде на няколко фестивала. Последно ще е в Пловдив на “Златният ритон” и след това в телевизията.

- Г-н Токмакчиев, вече сте и дядо, как ви се отразява това?

Тончо: Прекрасно. Толкова е хубаво, че няма накъде. Човек трябва да е позитивен, да се радва, че този ден е хубав, да намери причина да е така. Ще кажат: “На теб ти е лесно.” Да, не мога да се оплача от съдбата си. Както и Камен. Говорили сме си за това.

Камен: Щастливци сме. Но ме е яд, че

на нашето поколение

не ни стигнаха силите

да направим така, че България да бъде поне на нивото на Италия и Испания. Не можахме докрай да прекършим на змията главата.

Но пък ето, внучката на Тончо е дете на Европа. Майка българка, баща холандо-германец. Тя проговаря на испански, на български и на фламандски, на три езика едновременно. Това е бъдещето.

Тончо: Да, а тука правят черно-бели учебници за бедни. По този повод в предаването снимахме един скеч - семейство е на плажа и го питат какво е морето. Сиво, отговаря то. Какво е небето? Сиво. Флагът на плажа? Черен. Що така, бе? Ами това е почивка за бедни, черно-бяла.

 


Какво четем:

🔴 Кои продукти можете да замразявате

🔴 Кога ще почиваме през 2018 година

🔴 Спомен за майстора на българската четка

Източник: 24 часа



Коментари



горе