Отец Дончо - треньорът по бокс в расо, който пише стихове


Негови възпитаници са донесли над 20 медала от европейски и републикански първенства

Вече 35 г. животът на отец Андон Шавулев минава между службата в църквата и боксовите круши в спортната зала. Отец Дончо, както всички в Пиринския край го наричат, с мисионерски ентусиазъм възпитава подрастващи, учи на вяра, смирение, благочестив живот и... на някое здраво кроше, което да сломи противника на ринга.

Свещеникът е

сред най-успешните

треньори по бокс в

страната

на деца и юноши, а някои от младите му възпитаници вече са и републикански шампиони при мъжете.

След службите в благоевградския храм “Въведение Богородично” поема с 30-годишния си трабант към спортната зала, където денят му продължава с тренировките на 40-ина деца и юноши от боксов клуб “Пирин”. Част от тях са от дома за деца, лишени от родителска грижа, други са от семейства в неравностойно положение. Да поддържат форма, идват и много студенти от двата университета. Наскоро китайска студентка взе сребърен медал от държавното по бокс за жени.

Сред децата в клуба има и момченце на 9 г. от Варна. Родителите му се преместили да живеят в Благоевград преди 2 г., за да може детето им да тренира точно при поп Дончо.

“Спортът е

изключително

средство за борба

с агресията

сред подрастващите. Това е големият вълнолом, който спира вълните на бедоносните чувства на агресията. А те се трупат у подрастващите по много причини. Боксът е най-големият буфер при укротяването на агресията.” Това свое наблюдение изрази отец Андон на дискусията “Спорт, а не насилие в училищата”, която организира “24 часа”.

“Виждаш как детето след втората година се смирява, това е човешка душа и си трябва работа. И да не искаш да се смириш, спортът те смирява”, каза още отец Шавулев.

За децата и юношите в трудна възраст той е не само тренер, но и духовен настойник. С него споделят болките си, а той не пести сили, за да им помогне. Знае личната история на всеки свой възпитаник.

Най го боли за децата от дома за сираци. Те са донесли и голяма част от медалите от републикански и европейски първенства по бокс. Успява да изгради отлични състезатели, но някои от тях след напускане спират спортното си развитие.

“Тези деца нямат семейства, Домът е тяхното семейство и е тъжно, когато след 18 г. отиват на улицата”, с мъка споделя свещеникът.

Иска да създаде социален център, където да живеят сираците, след като завършат средно образование. Споделял е идеята си, а всички деца са категорични, че ще отидат да живеят “при него”. Нищо, че точно две момчета от дома преди години

задигнаха трабанта

на треньора си

Той е фен на култовите немски возила. Имал е 4-5, а сега две от тях са в движение и редовно ги кара. Откраднатата кола бе открита изоставена, а след дълъг разговор с отеца момчетата влязоха в правия път и след това донесоха куп златни медали.

Често се случва да помага на децата без родители не само със съвети и морална подкрепа, но и да заделя лични финанси, когато някой е изпаднал в тежка ситуация. Намира им работа, квартира, помага им в следването в университет или пък при преминаване в други боксови клубове.

Само за миналата година неговите възпитаници са донесли над 20 медала от републикански и европейски първенства. Втори са в страната отборно в групата до 16 г. Има медалисти от европейски първенства, а 20-годишен младеж вече е републикански шампион при мъжете.

Сред трениращите има и момичета, въпреки че самият той не е особен фен на женския бокс. “Нищо лошо обаче няма в това да се научат и момичетата на правила, дисциплина, как да се отбраняват”, казва отецът.

Дъщеря му Юлия,

която завърши

Американския

университет в

България, също е

тренирала при него

И двамата му синове - Георги и Васил, естествено, са на “ти” с бокса. 38-годишният Георги завърши богословие, защити докторат в Германия, а сега е и треньор в клуба на баща си.По-малкият пък е финансист и зарадва отеца с красива внучка Андреа.

Не са ли рингът и олтарът взаимнои зключващи се, е най-честият въпрос, който му задават. И едното, и другото са били негова мечта от най-ранна възраст.

Роден е в мелнишкото село Лозеница, а любовта му към бокса е още от гимназията в Станке Димитров. Не е пропускал църковна служба като дете, на която редовно го водели баба му, дядо му и родителите. Хем искал да тренира бокс, хем да учи в духовната академия, хем да стане моряк. След казармата

тръгва към Варна,

за да работи на кораб

и да пътува по света

Семейството му било неблагонадеждно и заради това ставал само за докер. Но започва тренировки в една от най-добрите боксови школи у нас по онова време - варненската. Записва се в “Спартак” и има щастието да тренира при един от най-добрите - Максим Тодоров. Сериозна контузия на рамото обаче само след по-малко от 2 г. го отказва от бокса.

Така през 1974 г. стига до духовната академия в София. След завършването се връща в Сандански и започва да тренира боксьори към спортен клуб “Вихрен”. Той е първият треньор на известния български боксьор Марин Чонгов, който после става претендент за световната титла по кикбокс. За 2 г. завършва треньорска школа във ВИФ, а през 1991 г. е ръкоположен за свещеник. Две години по-късно идва със семейството си в Благоевград и продължава да съвместява службата в храма с тренировките.

Не натрапва вярата в Бог на възпитаниците си. Казва, че е по-важно да ги научи да бъдат честни, борбени, трудолюбиви и да разчитат на себе си. Полага усилия да ги предпази от бича на съвремието - дрогата. “Болно ми е, когато разбирам след време, че мои бивши боксьори, напуснали града, са попаднали в лоша среда и са стигнали до наркотиците”, казва свещеникът.

Деликатно препоръчва на родители да водят поне веднъж седмично децата си на църква. “ Разбира се, и ролята на свещениците е много важна, но първо родителите трябва да въведат децата в храма”, категоричен е отецът.

На особена почит и уважение е в боксовата ни федерация. Боксовите ни звезди

Кубрат и Тервел

Пулеви са гостували

в дома за сираци

и в клуба му по бокс по личната покана на отеца. Той освети и новия им спортен център в София. Преди няколко месеца пък кръсти и малкия син на Тервел - Аспарух.

Преди година отец Дончо поднесе поредната приятна изненада на всички, които го обичат. Разкри душата си в стихосбирката “Акварел”. Дъщеря му намерила негови творби от младежките години. Тя и Румен Леонидов тайничко пуснали книгата за печат, а накрая му я поднесли като изненада.

Ще дойда като топъл южен вятър

след дълга и студена зима!

Ще бъда ласка, песен

недопята,

омайна и неповторима!

Тези лирични думи на пръв поглед са несъвместими със здравите юмруци на треньора, силният му и твърд характер, но се оказва, че зад строгата фасада се крие чувствителната душа на поет, съчетал спорта с вярата.


Какво четем:

🔴 Полк. Петко Йотов и първите му мъжки неща

🔴 Мел Гибсън снима филм за Ивайло край Варна

🔴 Волейболистките повалиха Турция - 3:2 в луд мач!

Източник: 24 часа



Коментари



горе