Предпочитам да съм сама, отколкото да слугувам на друг


Цели 18 години съм вдовица и, честно казано, преди да се появи Любен, не бях помисляла да променям живота си. Вярно, понякога ми беше самотно, но – слава Богу – имам две ръце и две очи – мога да чета, да плета, да шия, да гледам телевизия, да готвя, да посрещам приятелки, да ходя на гости. А и за толкова много неща не съм имала време, докато отглеждах децата си и после, когато се грижех за мъжа си. Когато ми ставаше тъжно и не ми се седеше у дома, излизах. Понякога с часове се разхождах, друг път, в хубавото време си вземах книгата и си сядах в градската градина. Имаше вечери, които прекарвах у една бивша колежка – тя гледаше малкото си внуче, а аз й правех компания. Така че не се бях замисляла за друг мъж – не ми трябваше нито приятел, нито нов съпруг.

С Любен се запознахме при един мой съсед, когото бях отишла да моля да ми поправи бравата, че ключът все заяждаше и се страхувах, че някоя вечер ще остана отвън. Заговорихме се, дойде комшията, с него пристигна и Любен. После се чувахме по телефона, ходехме си на гости. И той отдавна беше останал вдовец, дъщерите му се грижели за него, но всяка си имала дом и семейство, а той вечер се затварял все сам. От дума на дума, от ден на ден, накрая ме придума да се пренеса при него.

Имаше хубав апартамент, поддържан, личеше си, че е чист човек, който умее много неща и си поддържа дома. Разбрахме се и нещата в началото потръгнаха. Не мина много обаче, и Любен започна през ден да води ту децата на голямата дъщеря, ту децата на малката. Едните трябваше да се водят на училище и на тренировки, другите – на детска градина и на ясла. Стигнахме дотам, че в седмицата нямаше ден, в който да останем сами, да не ходим някъде под час и по график. В събота и неделя дежурството ни продължаваше, защото „момичетата са млади, излиза им се, сега им е времето да ходят…“

Да, ама на мен сега ми е времето да си почивам, да пътувам, да се виждам с хора. И му казах това с чиста съвест, децата си съм отгледала, внуците също. Не беше честно Любен да ми трапоса своите. Или да беше казал, че му трябва не жена за компания и раздумка, а детегледачка. Както се хванах на това хоро, така и се пуснах. От месец съм си у дома и ми е толкова хубаво, че носа не си подавам навън.

Ели


Какво четем:

🔴 Колко трае уиски, ракия, след като отвориш бутилката?

🔴 Защо да (не) изберете Холандия

🔴 Саркастична статия от 1933, която днес звучи стряскащо актуално

Източник: po-krasivi



Коментари



горе