Да си спомним за бащата на Патиланчо и Баба Цоцолана
131 години от рождението на един от най-обичаните български писатели отбелязваме на днешната дата. Истинското име на Ран Босилек е Генчо Станчев Негенцов. Известен най-вече с творбите си за деца, той е един от малкото автори, които умело съчетават лирика и проза в произведенията си. Освен увлекателните и забавни приказки, Ран Босилек е написал и любими български стихотворения като "Родна реч", "Я, кажи ми", "Родна стряха".
Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани народни приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасоов, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.
Да си припомним за обичания български писател с откъс от любимата на малки и големи книга - „Патиланци“.
Драги ми Смехурко,
Да ти се похваля. Нов занаят зная, със машинка стрижа. Никак се не мая. Докато си баба шапката премери, аз остригах мойте славни патиланци и черното яре на съседа Байо. Ти ще се почудиш, как съм се научил и, главно, машинка отде съм получил. Свидливичка пада баба Цоцолана. Тя веднъж ми рече: „Ти няма да ходиш в бръснарница вече, бръснар да те стриже! Много скъпо струва. Машинка ще купя. Аз бръснар ще стана.“ — И каквото каза, тозчас го направи баба Цоцолана. Тя мене острига. А мойта ръчица, щом машинка хвана, неостриган косъм нийде не остана.
Един път дойдоха бабините внучки, Гана, Дана, Мика. Те и трите бяха с плетени косички.
Най-малката още от прага завика:
— Бабо, бабо, знайш ли? Ще станем момчета! Днес ще ни острижат. Ще идем и трите.
— Къде? — пита баба.
— При бръснаря Яне.
— Туй няма да стане! Къде ще вървите? На наш’та машинка трябва да извадим по-скоро парите! Почвай, Патилане!
— Не, не щем! Не може!
— Нас ще ни острижат „а ла гарсон“, бабо. Патилан не знае! (а ла гарсон значи, драги ми Смехурко, когато бръснарят някое момиче кат’ момче залиже).
Но баба им викна:
— Вие какво знайте? От бръснар по-харно мой Патилан стриже! Хайде, Патилане!
И дорде усетят бабините внучки, до кожа им смъкнах меките косички. Патиланци същи и трите направих. Те една на друга взеха да се смеят. Пък аз се изпъчих и гордо добавих:
— Тъй, а, патиланки? Патилан не знае! „А ла гарсон“ що е при моята мода! Отсега нататък тя света ще смае! Навред ще се пръсне и вечно ще трае! Моми, момци, булки — всичките ще казват: „Я ме острижете а ла Патиланчо!“ И моето име вред ще се прослави!
— Стига, Патилане! Стига с твойта мода, че смях ни задави!
Не се мина дълго, друго чудо стана. Ти нали си знаеш баба Цоцолана? За младост и хубост душата си дава. Веднъж, без да искам, чух я да си казва: „С рязана косица човек по-млад става. Аз ще си я рязна, ала тая пуста съседка омразна, дето не помине, там няма да каже. Па нека си казва. Днес стригани ходят и по-стари даже. Но все пак не смея. Ех, да има някой, както съм заспала, тъй да ми я резне! Нека да се чуди, който ще тогава!“
„Става, бабо става“ — аз на ум си казах и още следобед своето изкуство пред баба показах.
Легна да подреме баба Цоцолана. Със коса си легна, а без коса стана. Ала не посмея майстор Патиланчо свойта нова мода точно да приложи, защото си зная, драги ми Смехурко, баба Цоцолана как ще ме наложи. И аз я подстригах ни тъй, нито инак. Казано купешко, а ла таралежко.
Но доволна беше баба Цоцолана, че както кроеше, тъкмо така стана.
Хайде стига вече. Поздрав най-сърдечен от мен и от мойте славни патиланки!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Какво четем:
🔴 Ексклузивно! Заек познава числата от тотото🔴 Съпруга на починал: От "Пирогов" ми отговориха "Че при нас ли да умре?"
🔴 Защо помагаме финансово на порасналите си деца
Източник: Кмета