Венета, достойната жена на Христо Ботев



Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме прочели публикации, според които след геройската смърт на Христо Ботев жена му живее и умира в пълна мизерия, което въобще не е истина, както и ако не се бяхме замислили каква ли е била идеята на авторите... Но да караме подред...

Венета Рашева се ражда в богато търновско семейство, а когато става на 17 години, родителите й я задомяват за заможен и „прибран човек”. И според тогавашните разбирания тя трябва да е доволна, но не става така, защото мъжът й се оказва човек с тежък характер, затворен, вечно недоволен и избухлив, а и гледа на жена си само като да има кой да върти къщата му, нищо повече.

Това не се променя дори когато се ражда малкият Димитър и Венета споделя с майка си, че не е щастлива, но майка й отсича, че такъв й бил късметът... Междувременно обаче вуйчото на Венета, българският владика (висше православно духовно лице) в Букурещ, вече няколко пъти е канил племенницата си на гости, но нейният мъж не й дава да се „шляе“, затова непокорната Венета как и кога решава, никой не може да каже, но в един удобен момент взима детето и само с личните си вещи се озовава в Букурещ... Всичко това се случва в края на 1868...

А кой е всъщност вуйчото? Братът на майката на Венета се образова в Търново, Букурещ, Атина и Париж, а Цариградската патриаршия го ръкополага в сан и под името Панарет го назначава за митрополит на Букурещката епархия (управител на църковен окръг). Той обаче става борец за независима българска църква и когато от Цариград настояват да го екстрадират, с намесата на единия от братя Георгиеви (тези на креслата пред Софийския университет) той си остава там, при това с доста „патриаршески“ пари. И като купува къщата, в която живее (половината сума дава той, другата половина – българите в Румъния), в нея намира място и за параклис, и за българско училище, години наред е и щедър благодетел, а до края на живота си и истински духовен учител на българската колония в Букурещ.

Та когато Венета пристига, вуйчото се размрънква, че е оставила мъжа си, но приема да остане - ще образоват детето, а тя ще се грижи за къщата... И нещата потръгват – в нея всеки ден гостуват духовници, знатни румънци и заможни български емигранти, а Венета готви, подрежда масата и сервира, но това не й тежи...

Така минават няколко години, когато по волята на владиката записват Димитър в румънско училище, но нали пък във владишкия дом има и българско училище, детето всеки ден си играе с децата... И през 1874 идва нов учител и скоро всички почват да говорят, че този човек не само ги учи, но и им разказва толкова интересни неща...

И Венета се запознава с новия учител Христо Ботев, но никой не знае кога и как се случва нещо между тях, защото едни хора споделят всичко за личния си живот, а други никога не правят това... В този момент Ботев преживява трудно и с учителстването временно спасява положението, защото взима някой лев и живее в къщата на владиката, докато приятелите му и покрив нямат над главата си... И Венета почва тайно да дава храна и някоя друга дреха на „лудите глави“, но владиката разбира и хич не е във възторг...

В 1875 Ботев става секретар на Българския революционен централен комитет (БРЦК), но Каравелов не иска вече да издава революционния вестник „Независимост“, затова Ботев трябва да почне да списва нов вестник и затова напуска училището... Венета обаче подължава да се среща с тайно с него и да помага на приятелите му, но вуйчото отново се научава и става страшен скандал, в който тя мълчи, за не се покаже неблагодарна... Разбрал това, Ботев й казва да вземе Димитър и да отива при него, което и става...

Двамата живеят като семейство (той не иска и да чуе за венчавка в църква) не повече от година, но какво значение има времето, Венета най – накрая е намерила мъжа на живота си... Ботев приема Димитър за свой син и го нарича по – често „синко“, отколкото по име, помага му да научи българския наравно с румънския, а когато децата играят на ашик (кокалено зарче), ловко цели кръга вместо Димитър, че синът му не я умеел много тази игра... Венета не държи сметка на мъжа си къде ходи, а той понякога се губи с дни, но не го и пита – може би знае, а може и причината да е, че както и да ги гледаме, и двамата са били хора, за които общоприетите норми не са важали...

Нататък се знае какво следва... На 13 април 1876 се ражда дъщеря им Иванка, а на 20 април в България избухва Априлското въстание. Ботев заминава за Русия за оръжие и пари, връща се на 1 май, за няколко дни организира чета, с която да мине Дунава, и на 13 май тръгва... На Венета казва, че няма да го има няколко дни, но тя цял живот помни как се връща и целува бебето втори път... А на кораба „Радецки” Ботев написва онова писмо, което започва с „Мила ми Венето, Димитре и Иванке“, в което обяснява, че заради голямата си любов към тях не им е казал къде отива и което завършва с думи само за Венета: „Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе...“

И когато Христо Ботев загива във Врачанския Балкан на 20 май 1876 (по стар стил), как й съобщават на Венета и какво следва, не ни се мисли, но в този момент тя остава сама, с едно дете на 11 години, с едно на 37 дни и без пукнат лев... Следващите дни и месеци трябва да са били кошмарни, после се създава Българското благотворително общество (организация на богатите български емигранти в Румъния), което няколко пъти я подпомага, но и да не е било достатъчно, Венета е била благодарна...

В края на 1877 животът обаче така я притиска, че тя пише на вуйчо си да й помогне да се върне в Търново. И той й праща по човек пари и няколко месеца след Освобождението Венета се връща, но само с Иванка, защото с пари на владиката и Благотворителното общество дванайсетгодишният Димитър е заминал да учи в Русия...

Търновци посрещат хладно Венета – освен че е напуснала мъжа си, има и дете от мъж, с когото не е венчана, но една учителка й протяга ръка, после поработва по чуждите къщи и изкарва някой лев, а и временните руски власти, докато не си заминават в 1879, й отпускат средства... Тогава търновецът Киро Тулешков, приятел на Ботев от емигрантските години и върнал се тук, купува от Венета печатарската машина на Ботев и тя пак закърпва положението...

В 1880 Народното събрание гласува Закон за поборнически пенсии за участниците в националноосвободителните борби и техните роднини и бая народ се урежда чрез фалшиви снимки с четнически униформи и разни такива, докато на карловските опълченци им дават да обрулят орехите на избягали турци, че да не умрат от глад... Та на Венета й отпускат пенсия 30 лв и като проверихме колко е струвал един хляб, установихме, че с тези пари е можело да се купят 75 хляба...

И в 1885 тя подава молба за увеличение на пенсията, но председателят на Народното събрание Стефан Стамболов не реагира, нищо че е близък приятел на Ботев (единствената му стихосбирка е в съавторство с него) и нищо че ако не е била Венета, в Букурещ той да е умрял от глад, както се казва, а един от следващите председатели Георги Живков пък се сопва на Захари Стоянов каква книга бил написал за Ботев, при положение че всички знаели какъв „вагабонтин“ бил... Да кажем обаче и че всички поборници, вече управляващи, си гласуват пенсии от по 500 – 1000 лв....

Но както се казва, когато една врата се затваря, друга се отваря... Точно когато на Венета отказват увеличението, вуйчото праща вест, че ѝ „прощава напълно” и да се връща с Иванка в Букурещ... И Венета с детето се връща, поема владишкия дом и грижите за вече грохналия си вуйчо, а скоро десетгодишната Иванка постъпва във френски пансион и доколкото може да се каже, че нещата се нареждат - нареждат се...

Две години по – късно обаче владиката Панарет си отива от този свят и понеже го погребват в Търново, Венета и Иванка не само се връщат, но и остават там. И се оказва, че в завещанието си вуйчото е оставил на племенницата си солидна сума (по разни причини „активират“ завещанието чак след 11 години), освен и че Венета получава на ръка доста наполеони и ценни книжа. И като купува къща в центъра на града и я надстроява, партерния етаж прави на два магазина и почва да ги дава под наем...

Може би тук е мястото да кажем, че никакви пари не могат да компенсират трагичната орисия на Венета Ботева и въпреки това да се твърди днес, че след смъртта на Христо Ботев тя живее в пълна мизерия, не е истина, не коментираме, че все пак съдбата й помага или нещо такова... Друго е важно - подобни твърдения унижават паметта на жената на Христо Ботев, защото тя нито тогава позволява, нито днес би позволила да бъде съжалявана...

Та тъкмо когато си стъпва на краката, а за нея това означава да има пари, за да образова децата си, и княз Фердинанд отпуска на порасналата вече Иванка стипендия и тя завършва гимназия в Женева, после една година е учителка по френски в Търново, а след това с държавна стипендия завършва и университет в Женева.

През това време брат й Димитър учи гимназия и Духовна семинария (по волята на дядо владика) в Русия, а после в Брюксел с отличие се дипломира и като доктор по политически и административни науки... И във всяко писмо майка му изисква от него да бъде усърден, за да стане полезен гражданин на Отечеството си. И Димитър никога не забравя, че когато Ботев се разделя с майка му, сестра му и с него, го вдига на ръце и му казва: „Тебе оставям за мой заместник” – така пише в известната книга „Внучката на Венета Ботева разказва“. И не се посрамва – учи със стипендия, а и майка му му праща някой лев, но от дванайсетгодишен се справя в чужбина съвсем сам и никога за нищо не се оплаква. И въпреки че когато тръгва към Русия, сестра му е на една годинка и те двамата фактически никога не живеят заедно, братската им любов е трогателна, защото Иванка отделя от личните си пари, давани й от майка й, и ги праща на брат си Димитър...

И когато в 1891 той окончателно се завръща в Бългрия, заживява с майка си и сестра си в Търново. Високообразован и с три чужди езика, той може да се „уреди“ където пожелае, но представите му за морал и нравственост се сблъскват с отвратителна среда и понеже нито той, нито майка му я одобряват, взимат общо решение, че не политиката, а народната просвета има нужда от хора като него. И макар да му предлагат съблазнителни служби, Димитър става учител и цял живот е учител, при това образец на български учител.

А през май 1894 Стамболов (най - накрая) е свален от власт и министър – председател става Константин Стоилов, но партията му печели изборите с машинации (дивотиите на Бай Ганьо в „Бай Ганьо прави избори“ на Алеко Константинов визират именно тези избори), така че политическите борби стават още по – ожесточени и по - нечистоплътни... Та в края на тая 1894 Венета пак подава молба за увеличение на пенсията, но отговор не идва...

В 1895 опозиционният вестник „Млада България“ публикува телеграма на Венета (в интерес на истината, била е изключително будна жена, но не е можела да пише), в която четем следното: „Чест имам да уведомя почитаемото народно представителство, че аз съм подала прошение не защото нямам средства за преживяване, а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпущало по 500—600 и даже 1000 лева месечно“, както и коментар на редакцията: „По-тежка и по-заслужена плесница от тая едва ли би могла да се даде на днешното Народно събрание.”

Та като прочетохме това, нещо ни смути. Те тези пенсии че не са ги давали справедливо, не са ги давали, но на Венета е нямало как да й увеличат пенсията, защото са изисквали справка за материалното положение, а то е било вече различно... И в такъв случай излиза, че някой й предлага да й напише молбата, а после и телеграмата с тежки думи към управляващите и може би не нарочно, но вкарва Венета в някаква политическа битка, която не е нейна, защото тя иска само да образова дъщеря си, за което са си трябвали пари...

Но както и да е, когато най – накрая отварят завещанието на покойния вуйчо, в него освен огромни суми за търновските училища той оставя на Венета много пари, така че тя вече може да е спокойна... Владиката завещава пари и на Димитър, но с условие да се посвети на църквата, но той предпочита да не получи наследство, но да се посвети на българската просвета и макар учителската му заплата да е скромна, напълно е удовлетворен от избора си...

И когато най - накрая Венета Ботева сбъдва майчината си мечта, да види децата си отлично образовани, съдбата й стоварва страшен удар, защото в 1906 Иванка внезапно умира... Не смеем и да си помислим какво й е било - когато губи мъжа си, Венета е едва на трийсет години, когато губи дъщеря си, дъщеря й е едва на трийсет...

И когато малко от малко се съвзема, тази брулена от живота жена дарява 1000 златни лв. на църквата „Константин и Елена“ в Търново и учредява фонд от 6000 златни лв, чиито ежегодни лихви да отиват за бедни и отлични ученици в търновското начално училище, именувано на вуйчо й... И сведения показват, че на децата са купували дрехи и обувки, а в 1948, когато по разбираеми причини закриват фонда, се оказва, че през годините са се натрупали 35 600 златни лв...

Някъде по това време Димитър се установява в София, с помощта на майка си купува една къща, жени се, раждат се деца и живее достойно и почтено, а след смъртта на сестра му взима майка си при себе си, но в крайна сметка тя пожелава да се прибере в родното Търново. И когато се поболява, до последния си ден на тази земя, който настъпва в 1919, Венета се тревожи единствено за съдбата на писмото от кораба „Радецки“, което отдавна знаела наизуст, но въпреки това цял живот го разгъвала стотици пъти, за да го „прочете“, макар че не можела да чете, а после стотици пъти го сгъвала...

Димитър грижливо пази писмото и след години му предлагат доста пари, за да го продаде, но това няма как да стане, защото в това писмо Ботев пише на жена си: „Знай, че после Отечеството си съм обичал най – много тебе...“ И като го държи цял живот и преодолява всички изпитания, Венета показва, че е достойна за любовта на своя Христо, а когато Димитър дарява писмото на Отечеството, идва ред на Отчеството да покаже дали Христо Ботев ненапразно е обичал най – много него, нищо че едно Отечество не може да ръзгъва и сгъва писма.


Какво четем:

🔴 Обект на световно наследство: Чипровските килими

🔴 Отчайващи мърлячи ремонтират "Дондуков". Общината пилее парите на софиянци (СНИМКИ)

🔴 Ето го "българския Лас Вегас"! Инвестират 1,5 милиарда евро

Източник: newme



Коментари



горе