Мощите на Св. Йоан Кръстител са чудотворни за всеки вярващ


Аз съм дунавско чадо, но последните 32 години ме свързват с морето

Проф. Попконстантинов твърди че е „дунавско чадо“, но последните 32 години е прекарал край морето. Проучванията му и разкопките на манастира, построен от цар Борис, и този на остров Свети Иван, завинаги го свързват с морския бряг. Не е намирал злато- само три монети и толкова. Но е намирал неща, много по-ценни от златото. Като например каменната библиотека в село Равна. Или пък скриптория в манастира в местността Караач теке.

Смята, че островите са наименовани на светци, за да може хората при природни бедствия да измолват закрила и защита. И е по-добре късчетата земя сред вълните да си стоят необитаеми – такива, каквито са от столетия.

– Проф. Попконстантинов, гръмна новината за нови археологически открития, на созополския остров Свети Иван. Какви са те?

– Откритията през тази година носят една нова нотка на проучванията ни, посветени на остров Свети Иван. Нашата цел беше да проучим южния сектор на манастира, който се намира там и е посветен на Св. Йоан Предтеча и Кръстител. Разкрихме основите на две сгради, които не бяха известни до този момент. Основите им са изградени от добре обработени камъни, солидна основа, вкопана на дълбочина 1,20 метра от съвременния терен.

Двете основи са с дебелина 85 сантиметра, което подсказва, че може би във височина сградата е била двуетажна. Малка, но важна подробност е, че двете основи са отдалечени една от друга на разстояние 1,20 метра. Наличието на това малко разстояние между тях предполага, че във височина сградата е била с две отделни крила или помещения в приземния етаж, а нагоре е била единна.

Тя е била почти в периферията на брега. Откритите керамика, фрагменти от амфори, гърнета, купи, подсказват жилищния й характер. Между двете открити от нас основи са оформени три стъпала. Върху едната основа, в процеса на проучването, открихме гроб, в който е бил погребан мъж, според антрополозите, до дясната му ръка имаше монета, която се датира от средата на 12 век.

Отдясно открихме и фрагмент от тухла, върху която е очертан кръст и между раменете му е изписано съкратено: Исус Христос побеждава (смъртта). В много от намерените от нас гробове има фрагменти от тухли или керемиди, върху които имаме или кръст, или изписана такава абревиатура, което подсказва една местна традиция при погребването на починалите. Явно, в случая сме попаднали на една от сградите от ранната история на манастира- края на 4 началото на 5 век.

– Какво друго открихте?

– Другото, на което се натъкнахме, е проучването на комуникацията, на връзките между отделните сгради с манастирския храм, който е от 13 век. Южно от него разкрихме 7 стъпала и широка каменна пътека, 3 метра, която свързва храма с жилището на игумена, трапезарията и южния официален вход от морето към манастира.

Новите открития са важни, защото така имаме възможност да проследим преустройствата в манастира, който е битувал в продължение на 13 века.

– Да се върнем години назад към сензацията- мощите на Свети Йоан, които бяха открити от вас и екипа ви на същия остров. Това ли е находката и откритието на живота ви?

– Трудно е да се каже дали това е находката, която може да бъде определена като апогей на моята близо 50-годишна археологическа практика. Имам доста интересни открития. Интересни и важни, както за археологията като цяло, така и за средновековната манастирска археология. Ще направя малко отклонение. За да стане все пак ясно на читателите, дори с цената да прозвучи като самохвалство, но когато фактите говорят, и Боговете мълчат, както се казва в поговорката.

Няма да изброявам всички, но само, които са важни. През 1970 година, когато бях по разпределение в музея в Търговище, имах шанса да проуча все още най- голямото открито тракийско светилище досега, посветено на бог Аполон, със 110 оброчни плочи. Върху основите на това светилище, в края на 4-ти началото на 5-и век, е построена 5-корабна базилика, която също е единствена до този момент, открита у нас.

През 1972 година, вървейки по стъпките на Карел Шкорпил (считан от всички за родоначалник на българската археология), благодарение на него, започнах проучването на скален манастир до село Крепча. От надписа, който проучвах, стана ясно че основателят на този скален манастир е святият отец Антони. Така успях да открия в манастирската църква най-ранно датираният старобългарски надпис в целия славянски свят. Той гласи: В лято 6430 (921 година) почина Божият раб Антони през месец октомври. Така стана ясно, че скалните манастири са съществували още през 10-и век и стана известен основателят на манастира, който е бил съвременник и вероятно предшественик на Свети Йоан Рилски.

През 90-те години имах възможност да проуча заедно с колегата Павел Георгиев Княжеския манастир при село Равна, Провадийско, който е бил посветен на Света Богородица и осветен през 889 година. Посветен е на Богородица, защото тя е патрон на Цар Борисовия род.

Именно в този манастир открихме близо 250 надписа, писани на 5 графични системи- латинско писмо, гръцко, кирилица, глаголица и руническо. И така достигаме последния манастир в местността Караач теке във Варна.

Ето това е пътят на откритията, направени през толкова години. И съвсем естествено, съпоставяйки ги, мога да кажа, че откриването на 28 юли 2010 година на реликвария с частици от мощи на Свети Йоан Предтеча, съпроводен с надпис върху капачето на кутийка, с която те са били пренесени на остров Свети Иван от Палестина, това откритие е с огромно значение за библейската и християнската археология, като цяло. Не само у нас, защото до този момент не са откривани частици от мощи на Свети Йоан в археологическа среда- непокътнати и съпроводени с надпис, от който узнаваме кога е осветен храмът- 24 юни, и името на приносителя- Тома.

– Чудотворни ли са мощите и ако е така- на какво се дължи това? Има ли разкази на хора за изцеления?

– Аз не се съмнявам в това, че мощите, които открихме, са чудотворни. Всеки може да ме обвини в предубеждение. Дали нещо се случва, когато човек се изправи пред тях, това си остава доста лично. Предполагам, че някои ще кажат „да“, други ще кажат: „това е много лично“, притеснявайки се, че ако споделят, може би няма да се получи нищо. Така че, всеки който е вярващ и пристъпи с вяра и убеждение, че молитвата му ще бъде чута и ще бъде подпомогнат, това е един личен акт.

Не съм чувал за изцелени, защото не съм проявявал любопитство и не бих дръзнал, защото това е навлизане в личното пространство.

– Преди броени дни стопанин на Шишмановата баня във Велико Търново стана Регионалният исторически музей. Как гледате на това?

– Основателен е въпросът, защото мнозина си го задават. Добре би било човек преди да си зададе този въпрос, да се опита чрез интернет да проследи или да провери колко паметници, било с национално и регионално значение има, и по силите ли е на едно Министерство на културата да се грижи за тях или не. Затова според мен е правилна политиката на Министерството на културата, стъпвайки на законовата база, да поверява паметници с национално значение на съответните РИМ, както и на общините.

Примерите са много, но грижата за паметниците във Велико Търново е на много високо ниво, на желаното ниво. Като пример давам и остров Света Анастасия. Той бе поверен на общината в Бургас и резултатът е явен. В Созопол отдавна кметът Панайот Рейзи отправя молби към министерството остров Свети Иван, по примера на Света Анастасия, да бъде предоставен на община Созопол, тя да се грижи за него.

– Може ли България да се нарече островна държава и защо всички острови носят имената на светци?

– Не съм се замислял, но в момента разсъждавам. Това е може би от силното желание на населените места, до които се намират. Островите да се наименоват на светци и да закрилят обитателите на тези места. По време на земетресения, наводнения- да измолват от светците тяхното застъпничество. Мисля, че това е може би тактика. Но докосвайки този въпрос, ще отбележа, че патриаршеският манастир на остров Свети Иван е единственият и най-древен в цялата Черноморска акватория.

– Трябва ли според вас те да станат обитаеми?

– Не, защо да стават обитаеми? Островите, които са не само по нашето крайбрежие, са били заселени още през 6-4 век преди Христа от гърците- колонизатори и те са били доста гъсто заселени, изграждали са там светилища на своите богове покровители. Сега дали биха могли да бъдат заселени – трудно.

Те са малки, най-голям е Свети Иван- 260 декара. При съвременните изисквания е много трудно, а конкретно Свети Иван е природен парк защитен от закона поради редки птици и обитатели зайци. По-добре да си стоят такива, каквито са от столетия. Не е необходимо да унищожим и последните оазиси в Черно море.

– Каква е личната ви връзка с морето и коя легенда на морските заливи, ви е вълнувала най-дълбоко?

– Аз съм Дунавско чадо, а не морско, но последните ми 22 години, ме свързват с морето, с проучването на най-големия  манастир, построен от Свети Цар Борис в края на 9 век, и-най значимият. И с остров Свети Иван – още 10 години.

Много трудно е да отговоря за легендите, но най ми е мила легендата, свързана с Калиакра- за девойките, които си вързали косите и са се хвърлили в морето, за да не бъдат потурчени

– Откривал ли сте злато и къде? Вярвате ли в легендите за съкровища, които се носят най-вече за островите и крепостите, когато бягайки, хората са криели ценностите си, с надеждата да се върнат един ден?

– На златни предмети не съм попадал. По време на разкопки сме открили в манастира във Варна три златни монети и това е всичко. Но за мен повече от злато, това е каменната библиотека от село Равна. Или пък скриптория в манастира в местността Караач теке, чието откриване още веднъж илюстрира личността на Свети Цар Борис не само като покръстител, но и като ограмотител и мисионер.

– Иманярството отживелица ли е, или в момента е по-разпространено и действащо отвсякога?

– То е нанасяло огромни щети както на науката, така и на древната ни история, защото това е едно оскверняване, заради изтръгването по най-варварски начин на онова, което ни е завещано и което земята дълго време е приютявала в себе си. Необходими са много по строги санкции срещу такива хора, така както е в съседна Турция и Гърция.

 

Нашият гост

Проф. Казимир Попконстантинов е роден в силистренското село Гарван на 17 септември 1942 г. в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1964-1968). Дългогодишен музеен работник, полеви археолог и преподавател с голям принос в областта на старобългарската епиграфика. През 2004 година е награден за принос в европейската култура с международната награда „Хердер“. По време на водени от него разкопки на созополския остров Свети Иван бяха открити мощите на Свети Йоан Кръстител.
Живее във Велико Търново и село Пчелище, Търновско. Съпругата му е доцент по археология. Имат тригодишни близнаци. Синът му е кръстен Йоан, по името на откритието, което е направил, а дъщеричката се казва Рада. От първия си брак има две деца- Елица и Константин.


Какво четем:

🔴 Незабравими български песни за дъжда

🔴 Махнете мулташките паразити посредници, но не само от оръжейния бизнес

🔴 Правят завод за 32 млн. лева в Кърджали

Източник: Труд



Коментари



горе