5-те лева, които промениха живота ми!
Майка ми беше чистачка в селското училище. Двамата с нея живеехме на третия етаж в стара къща. Всеки ден тя ставаше в шест часа, връзваше косата си, обличаше все една и съща износена сива блуза и излизаше от вкъщи.
Работеше от 6.30 до 18.00. Не знам какво се случваше в училището, но когато се
прибереше у дома, винаги беше тъжна. Понякога ми даваше някакви пари или ми носеше
нещо за хапване, случваше се дори да се усмихне. Мама казваше, че човек е роден,
за да умре, и живееше ден за ден. Домът ни беше тъжен като нея. Тъй като тя винаги
беше изморена, нямаше време да почисти вкъщи. Стените бяха сиви, а ъглите – покрити
с паяжини. Дори малките паячета в тях ми се струваха по-щастливи от нас. Когато
мама я нямаше, опитвах да развеселя нашия дом – почиствах, пеех,
Няма да забравя една зима, когато работех тайно от мама в кварталния магазин. Понякога ми плащаха, друг път ми казваха „браво“, а понякога просто ми се усмихваха. Собственикът ми повтаряше, че пътят към успеха е усърдната работа. Затова работех усърдно. Два дни преди Коледа трябваше да получа своята заплата. „Пет лева стигат ли?“ – попита ме търговецът. За мен това бяха много пари. Оставих ги на празната маса в кухнята, защото нямахме елха, и написах бележка на мама: „5 лева стигат ли?“ Когато тя се върна вкъщи, разочарован разбрах, че не ми е взела подарък. Тогава си поисках петте лева обратно, а тя ме удари.
Когато пораснах, избягах далеч от родния дом. Исках да успея в живота, не желаех да съм като майка си. Тя беше тъжна, а аз исках щастие; тя беше бедна, а аз исках пари; тя беше агресивна, а аз исках любов. Но понякога си мислех за нея, липсваше ми и не я мразех толкова силно.
Пътят ми беше самотен, но не позволих на никого да ме отклони от него. Отворих собствен магазин и вече имах много повече от пет лева. Истинският ми успех беше триетажната ми къща. Имах и прекрасно семейство – жена и две деца.
Един ден майка ми влезе в магазина – остаряла, с побелели коси и изтощени очи. Поиска хляб и извади пет лева, заедно с пожълтяла от времето бележка. На нея с моя детски почерк пишеше: „5 лева стигат ли?“ След това вкъщи с нея станахме петима.
Учех децата си да бъдат успели хора, да мечтаят. Всеки ден всеки член на семейството слагаше по един лев в стъклен буркан. За ден събирахме пет лева. Не ги харчехме, спестявахме ги. Защото пет лева не стигат, но пет души са достатъчни. И не парите, а семейството ни прави истински щастливи. То ни носи удовлетворение от живота.
Сега отново съм сам в къщата на три етажа. Вече порасналите ми деца се изнесоха
отдавна и имат своя път. Майка ми почина преди време, а скоро я последва и жена
ми. Обичах ги. Благодарен съм на майка си – за всеки незаслужен бой, за всеки
изпълнен със сълзи ден, за всяка тъжна
Един от вас
Какво четем:
🔴 Ага писнaт родопски каба гайди🔴 Не бива да се гаврят с нас като прaвославни християни. Полумесецът от градинката в Сливен да се премахне!
🔴 Направиха детска площадка с полумесец в Сливен!
Източник: po-krasivi
Коментари
Последвайте ни във facebook!
