Румен Радев спечели сърцата на българите в Ню Йорк


Видях отблизо двата кулминационни момента от посещението на Радев в Ню Йорк за сесията на ООН тази седмица – речта му пред Общото събрание в сряда и срещата със сънародниците в генералното ни консулство в петък вечер. Нямам преки наблюдения върху цялата му натоварена програма през петте дни – в събота делегацията замина за Чикаго, но впечатленията ми от видяното са оптимистични и потвърждават надеждите от миналата есен за жадуваната голяма промяна към добро в българската политика и за ново лице на страната пред света.
Представянето в ООН беше успешно – Радев по обща преценка бе спокоен, концентриран, достолепен, излъчваше солидност.
Срещата на президента с българите в Ню Йорк пък се падна многозначително в Деня на независимостта. Сега по цял свят отново тръгват в бодър строй паради на независимостта. Тръмп каза в ООН, че САЩ възраждат основополагащия принцип на суверенитета – не само по отношение на себе си, но на всички други страни. Националната държава според него си остава най-доброто средство за подобряване положението на човека.
И българите в консулството в петък вечер си стискаха ръцете, честитяха си независимостта. Засега наистина повече като надежда за близко бъдеще, отколкото като реалност. В историята ни рядко се среща по-несуверенен лидер от Борисов. „След като България е член на НАТО и след като НАТО като основен противник, военен, приема Русия, нашата отбранителна доктрина е насочена срещу тях“, каза премиерът тази седмица. „Ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“. Това предизвика огромно възмущение или поне дистанциране у огромно множество през целия политически спектър.
Дали изхвърлянията на Борисов на откриването на офиса на Европейската инвестиционна банка в София и в ефира на bTV, са били специално предназначени да внесат крамола и помрачат посещението на президента в Ню Йорк, не е сигурно, но ако е така, не постигнаха целта си.
 
И сега редом с президента Радев на срещата с българите беше Екатерина Захариева, но сякаш никой не я забеляза, не й зададоха нито един въпрос, а и тя сама не поиска да каже нещо, когато от публиката се критикуваше външната политика на кабинета. Може би не знае друг език освен брюкселския новговор, който не се котира тук. Надявам се обаче откровено да предаде на Борисов атмосферата на срещата в Ню Йорк.
Жаждата на българите за суверенитет, национално достойнство, да бъдем представяни пред света от достойни, заслужили и качествени хора, е безпартийна и споделяна от почти всички сънародници. Салоните на генералното консулство бяха буквално претъпкани – такова множество не се е стичало тук от десетилетия. Абсолютно невъзможно бе да се провреш сред навалицата с фотоапарат на врата.
Имаше много хора и за Станишев в 2008 г., и за Петър Стоянов в 1997 г., но там бяха по-партийно оцветени множества. Може би само към Желев в 1995 г. имаше такъв общ интерес. Точно преди година Плевнелиев се въртеше из фоайето на българския кинофестивал в Ню Йорк да заговори някого и по едно време се запъти към мене – признавам, веднага обърнах гръб и се престорих, че ровя нещо в чантата си. Прям човек съм – не можех да не му кажа кой съм, какво мисля за безгръбначието му, а не биваше да възникват неприятни емоции на фестивала, дето даваха и документален филм за нашето училище „Гергана“.
 Опашката желаещи да се ръкуват и снимат с президента се точеше часове, нещо никога небивало. Радев трябва да е човек с голяма физическа и психическа издръжливост – часове наред стискаше стотици ръце, разговаряше, позираше за снимки без ни най-малка проява на умора, разсеяност, отегчение, гледане на часовник. Непресторено любезно усмихнат, чуваше всяка дума на събеседниците си, отговаряше смислено и конкретно, гледаше ги в очите, дамите – с кавалерски шарм, който му иде естествено.
 Правеше впечатление пълната откритост на срещата, липсата на полицейщина. Вратите бяха гостоприемно отворени, металотърсачите – изключени, вътре мярнах само един дискретен охранител от НСО, американската Сикрет сървис въобще не се забелязваше. Вижда се от самолет, че това е популярен лидер, който не се плаши от „народната любов“. На път към българското консулство отново минах край бетонните барикади с десетки въоръжени полицаи и куп паркирани автомобили по платното на улицата край хотела, дето са срещите на Тръмп, на 49-а ул. между Парк и Медисън авеню, а предишния ден попаднах на полицейската операция около среща на Ердоган в съседен хотел на Лексингтън авеню.
Както правилно съм преценил миналата есен, Радев наистина е човек, който би могъл да формулира националния ни интерес и в Брюксел, и във Вашингтон, и в Москва, на разбираем за тях език, да го отстоява успешно, като с това буди уважение към себе си и страната си, и да постига успехи.
И това е изцяло в съзвучие с настроенията на българите – три четвърти от тях са за приятелство в Русия и две трети одобряват ЕС. Тези две неща са в съгласие в душите им. Тъкмо затова Радев беше избран с такова съкрушително мнозинство и без съмнение ще бъде преизбран в 2021 г., ако така върви. 
Важен момент от посещението беше и работата на първата дама. Десислава Радева изглежда решена да изпълни с полезно съдържание тази още непривична за България неформална институция, забравена по времето на Борисов и Плевнелиев. Радева се движеше по отделна и според мене твърде изтощителна програма, а предполагам, това беше и първото й посещение в Ню Йорк не само като член на президентска делегация – само по себе си твърде претоварващо с впечатления. Фокусът й бяха българските училища и културни организации, с които проведе три срещи, на две от които присъствах.
 В Нюйоркското градско министерство на образованието Радева, заедно с представители на българското генерално консулство и на едно от българските училища в града, постави настоятелно пред американската страна въпроса за признаването на обучението по български в нашите неделни училища от местните власти за зачитане на кредит при кандидатстване и следване в колежи и университети – т.нар. „печат за двуезичие“. Такава процедура вече бе създадена в щата Илинойс и другаде, но в Ню Йорк засега опитите ни да постигнем същото удряха на камък.
 
Освен това Радева проведе и среща с представители на българските културни организации в Ню Йорк, също добре посетена и оставила добри впечатления. Срещите поставяха реални проблеми, разговаряха реални хора, с истинска дейност, нерядко посветили й живота си. Нямаше празни приказки, нито намек за идеологизиране или друго противопоставяне. Радева говори малко и без предисловия веднага дава думата на събеседниците си.
 
Текст и снимки Валентин Хаджийски
за в. „България СЕГА“


Какво четем:

🔴 Чудотворна икона на Всецарица в "Ал. Невски"

🔴 Голямото завръщане

🔴 Случи се! Открих любовта на 48 години!

Източник: България сега



Коментари



горе