Полицаят от Сиатъл Стефан Пенчолов ще помага на ФБР да лови терористи


Ще се прибера у нас, като се пенсионирам, казва мъжът, който е бил в отряда на баретите до 1990 г.

Българинът Стефан Пенчолов, който от години работи като полицай в Сиатъл, става част от структура за борба с тероризма.

От понеделник Пенчолов за пореден път се издига в службата и става оперативен работник по криминална линия. Ще работи с ФБР по опасни тенденции, свързани с радикализирани групи на територията на САЩ.

“След 11 септември 2001 г. и във връзка със събитията в Европа се отделя особено внимание на антитероризма. Спечелих конкурс за новата структура, имаше интервюта, изпити. Това е повратен момент в работата ми по сигурността", споделя 54-годишният мъж, който започва кариерата си в отряда на баретите в Пловдив през 1986 г. и е единственият български милиционер, както ги наричаха тогава, който минава през военни мисии в чужбина и успява да стане щатски полицай.

Дългогодишният опит на Пенчолов ще помогне на новата структура между полицията и ФБР, която ще следи динамиката при промяната на поведението на различни малцинствени групи, които търсят начини да подкопават стабилността в САЩ.

“Америка е патриотично устроена страна. Тук всички са нащрек, но няма страх и психоза както в Европа. Когато отидете до мола, не очаквате да избухне бомба. Силите за сигурност са на много високо ниво, но и инфраструктурата тук е по-различна от тази в Европа”, казва Стефан Пенчолов. Според него няма лесен изход от ситуацията с терора и радикалния ислям, защото конфликтът е на различни култури. Смята, че трябва да има диалог между западния свят и екстремистите от Изтока, за да бъдат убедени, че преследвайки целите си, не печелят нищо, а носят само зло.

“Няма как да спечелиш война срещу цивилизованите сили по света”, убеден е Пенчолов.

Първият българин, който е служител на щатската полиция, започва да лови бандити в България през 1986 г.

След казармата

постъпва в отряда

на баретите

и работи там до 1990 г. След това отива в Малта, където работи като инженер, за да изкара пари, а после да се върне на служба.

“Чувствах се много добре в отряда. През 1993 г. исках да се върна в МВР, но не се получи. Докато работих в Малта, през нощта учих задочно в американско полицейско училище. Взех диплома за 2 г. Когато се прибрах, отидох в отдел Кадри, както се казваше тогава. Представих се, подадох си документите. Там бяха същите хора, които ме бяха назначили като милиционер през 1986 г. Питаха ме: “Кой ти даде разрешение да учиш в Америка? Кои служби ти плащаха, за да го завършиш?” Разбрах, че мястото ми не е там, изтеглих си документите и след 2 месеца бях в самолета”, спомня си Стефан. Първата дестинация е Южна Африка.

Съпругата му Иванка е с него както винаги и го подкрепя. Командосът веднага е нает в спецгрупа към полицията в столицата Претория и се бори с масовите безредици в размирните времена на току-що настъпилата демокрация там. Ръководи отряд от 60 души.

Прибира се за кратко в България през 1996 г. и близка на семейството им предлага да кандидатстват за зелена карта и да заминат за САЩ. Дипломата от полицейското училище, което е завършил задочно, може и да притеснява тогавашните служители от отдел “Кадри” в МВР, но в американското посолство в Йоханесбург изиграва решаваща роля. Така Стефан и Иванка заминават за Америка през 1998 г. 6 месеца след пристигането Стефан вече е част от бреговата охрана на САЩ като военен следовател.

Завършва и

федералната школа,

която дава цялостна

подготовка

за отбранителната система.

През 2001 г. започва работа в шерифския департамент на Лос Анджелис, а от 2004 г. е полицейски офицер в Сиатъл и първият българин в това поприще. Чувал е, че след това в различни щати са назначени още няколко негови сънародници, но не ги познава лично.

През 2008 г. Стефан Пенчолов отново има честта да работи заедно с българските си колеги. Тогава Гранична полиция в Бургас е домакин на съвместно учение с представители на бреговата охрана на САЩ, които пристигат с кораб до Черно море.

“Българските граничари ме впечатлиха с умения и професионализъм. И не само мен, а всички 300 души на борда, включително и командването”, казва Стефан Пенчолов.

Когато се прибере в България, редовно се среща с приятелите си от отряда на баретите.

“В САЩ никой не ме е гледал накриво, защото съм от Източна Европа. Напротив - оценяват се качествата на човек. Подготовката ми от България беше решаваща, за да започна работа тук. Обичам си работата и постигам всичко с много труд”, разказва Пенчолов. Така започва да лови бандити в Сиатъл. Отзовава се на всякакви сигнали заедно с партньорите си - за побоища, кражби, катастрофи и всякакви престъпления.

“Американецът

има респект

от полицията,

защото има много власт и компетенции. Когато повикаш униформен, знаеш, че въпросът ще се реши. Вършим всичко - разпити на свидетели, дактилоскопия, преглед на камери. Следственият отдел идва само когато има смъртен изход. Не мога да се отзова на сигнал, да се почеша по главата и да попитам: “Какво ще правим сега?” Ако някой ви е счупил стъклото на колата, за да краде, идваме до 5 минути, вършим всичко, пишем доклад за застрахователя и ви изплащат щетите, без значение дали и кога ще се открие извършителят”, разказва за работата си досега Стефан Пенчолов.

Спомня си за инцидент отпреди няколко години, когато с партньора му, руски гражданин, бързат по сигнал за масов бой с включени сирени и светлини. На кръстовище разсеян шофьор отнема предимството им и ги удря леко. Патрулната кола се забива във витрина на магазин като във филм с Брус Уилис. И двамата полицаи са ранени, но се разминават без по-сериозни щети. Пенчолов признава, че след 5-6 години ще се пенсионира и динамиката на полицейската работа ще му липсва.

“Противно на очакванията със съпругата ми сме решили да се приберем в България, когато се пенсионирам. Обичам страната си и винаги се прибирам за кратко, когато имам възможност. Дъщеря ни Атина вече е на 16 г. Ще ѝ оставим всичко, от което има нужда тук, и ще си дойдем. Вече е голяма и шофира, но не ѝ правя забележки, защото е добра зад волана”, разказва той. Най-трудният момент за него и семейството му зад океана е, когато се налага дъщеричката му да остане 3 месеца в болница за лечение. Тогава напълно непознати хора помагат на полицая от България. “Днес вече всичко е забравено благодарение на Бог и медиците”, разказва Пенчолов. Той с нетърпение очаква да започне в отдела, който ще противодейства на тероризма. Същото очаква и съпругата му, защото иска по-често да е вкъщи и се надява това да стане с новата му длъжност. Досега не са се виждали по 4 дни в седмицата. Пенчолов обаче не е оптимист, че това ще се случи, защото новото предизвикателство е не по-малко отговорно като борбата с престъпността по улиците на Сиатъл. 

“Полицейската работа е натоварваща, но никога не съм носил проблемите си вкъщи. Благодарен съм на съпругата и дъщеря ми, че ме подкрепяха, за да стигна дотук. А в България ме питат дали съм успял. Ами да - имам 30-годишен щастлив брак, дъщеря на 16 г. и професия, която обичам. Банковата сметка няма значение”, завършва Стефан Пенчолов.


Какво четем:

🔴 Рогът на изобилието се изсипа в Кюстендил за празника на плодородието (ВИДЕО)

🔴 “Ще се върна в България” казват младите, наградени със стипендии за общо 32 000 лв за образование в чужбина

🔴 Българин в чужбина: Има ли смисъл да се връщам?

Източник: 24 часа



Коментари



горе