"Не талант, а голям талант", пишат виенски вестници за 13-г. цигулар Кай Орлинов


Влюбва се в класическата музика на 3 години - чува Моцарт

3-годишно дете гостува при баба си и дядо си в Гърция. По телевизията зазвучава Моцарт, а дядото с отегчение сменя канала. На детето обаче толкова му харесали тези мелодии, че настоявало да се слушат класическите произведения и плаче, докато не зазвучат отново.

Малкият любител на Моцарт е Кай Орлинов, който днес, макар и едва 13-годишен, е сред най-добрите цигулари в България. А тази случка бележи началото на една огромна любов към класическата музика и може би на забележителна кариера на голямата сцена.

Кръстен е Кай от майка си. Тя много харесвала това име още преди да се роди синът ѝ. Не е кръстен на никого.

“Всички смятат, че

На междунараден конкурс за млади цигулари-Ниш през 2013 г.

съм наречен на героя

от приказката

“Снежната кралица”

от Андерсен, но не е така. Майка ми просто е харесвала името”, уточнява той.

Но пък свиренето му подхожда точно на герой от вълшебна приказка - толкова е талантлив.

Последният концерт, на който го видя цяла България, беше в Деня на София - 17 септември, в Народния театър и се излъчваше пряко по БНТ1. Тогава бяха раздадени наградите на Софийската община, а 3-часовият спектакъл включваше изпълнения на едни от най-големите български музиканти и оркестри. Сред тях беше и Кай.

Той е седмокласник в софийското музикално училище “Любомир Пипков”. Роден е на 16 юни 2004 г. Майка му е учителка в англо-американското училище в Панчарево, а баща му - таксиметров шофьор. Музикалният ген тече във вените му по майчина линия. Баба му е била оркестрант във Видинската филхармония, а нейният баща също е бил цигулар. Музикалните му заложби личат от ранна детска възраст. Близките му разбират, че има талант, когато той, още на 2,5-3 години, вземал големи височини и пеел чисто. Баба му като дългогодишен оркестрант и преподавател познала у Кай музикалния талант и заложбите за цигулар и по физическите данни - меки възглавнички на пръстите, дълги ръце и невероятен усет към класическата музика. Но той, по думите му, започва късно да свири на цигулка - чак на 7 и половина години.

“По принцип един цигулар започва да свири на 4 години”, казва Кай.

По това време баба му има ученици, които учи на музика. Тогава започва да се занимава с него и малко след това се обръща към преподавателката по цигулка г-жа Танева.

Тя е изключително самоотвержен и отдаден учител, който има индивидуален подход към всяко дете поотделно. И когато прозре таланта у бъдещите музиканти, не жали време и сили. А Кай не попада съвсем случайно при нея. Тя се познава от години с баба му. Когато близките на детето решават, че този талант не бива да се пропилява, се обръщат към педагожката. Точно тя доусъвършенства заложбите му.

Макар проходил късно по пътечката на славата, попаднал в правилните ръце, Кай наваксва пропуснатите години и бързо напредва. Дори в първи клас е записан в обикновено училище, но във втори се явява на приравнителни изпити в музикалното училище и се мести там.

Майка му също е свирила на цигулка, но по-късно поема в друга посока.

Като малък, още в началото на заниманията си с цигулка, Кай е

правил опити да

композира, сега

обаче не смее

Залага на перфектното изсвирване на любими произведения. Най-много харесва произведенията на полския цигулар и композитор Хенрик Виенявски и испанеца Пабло Сарасате.

В момента свири “Брилянтна фантазия “Фауст” на Виенявски. Разучава и концерт №1 на Паганини, с който планира да се яви на конкурс в Италия. Отдавна ходи по конкурси в България и чужбина. След отлични представяния на големи сцени бива забелязан от светила в класическата музика, които го канят по фестивали, уъркшопи и конкурси.

Руска педагожка, която живее във Виена, го забелязва миналата година на майсторски клас и отсича: “Той може!”. А пресата във Виена пише за него: “Той не е талант, а голям талант”.

Още тогава се появява оферта към Кай да подготви произведение на Паганини за концерт във Виена. Но родителите му решават, че Кай е още малък за този композитор и такава голяма международна изява. Сега обаче Кай се чувства абсолютно готов.

Когато си хареса едно произведение, го научава много бързо. Отделно от това свири “Солови капризи” на Паганини.

Сега се появява възможността да стане ученик в Италия при руски професор, който е преподавател в Парижката музикална консерватория. Курсът е целогодишен с 16 урока - 4 пъти по 4 обучения. Като резултат след завършването на майсторския клас участниците ще имат гала концерт. Този курс ще бъде и добра подготовка за много тежък конкурс на нива.

“Тежък е, защото свириш сам, солово, без пиано, без нищо. Това е психически натоварващо, защото първоначално свириш “Каприз” на Паганини, а после - Бах. И трябва да се прехвърлиш. Паганини е от епохата на романтизма, а Бах- барок. Имат съвсем различен стил на музиката”, казва Кай.

В онлайн конкурс в Гърция участвал със запис. Сред стотици деца от цял свят с 30-ина души международно жури българинът печели първо място. Освен това получава диплом за изгряваща звезда. Тя се дава само на един участник. И отиват на гала концерт в Атина. След това получава

покана от Вашингтон

да запише диск,

който той в момента подготвя.

Досега е ходил на много конкурси и повечето от тях печелил. Преди време имал стена на славата, на която били окачени грамотите с еднотипни рамки. След като стената отеснява, всички дипломи били събрани в папка на славата. И сега се съсредоточава върху големи изяви и международни форуми.

“Двете нации, които са много добри в цигулката, са руснаците и японците, азиатците като цяло”, уточнява младият цигулар.

Една от най-големите му конкурентки в международен конкурс била Леа Дзу, която вече е доста популярна сред почитателите на цигулковото изкуство.

Ицхак Пърлман е сред идолите му. Хилари Хан е сред перфектните цигулари, които не пропускат и чувството. Кай мечтае един ден да се срещне с тях. Дотогава отделя много време на репетиции с цигулката и има точен график за всичко. Посвещава сутрините на свирене, а вечер - на уроците си. Часовете по физкултура, свободните часове и училищните занимания са почивката му от музиката. През лятото обича да ходи в провинцията при баба си и дядо си. Там си играе, отпуска се и помага в градината. Интересува се от абсолютно всичко, което расте там, и полага грижи за продуктите. Обича и далиите. В градината на баба му и дядо му има много от тези цветя. Харесва видеоигри, но играе само от време на време. Интересно му е да се рови във фейсбук и ютюб. Има любими цигулари, чиито клипчета следи в каналите за видеосподеляне. Такъв е Максим Венгеров.

“Гледал съм майсторски класове на Венгеров. Харесва ми, че работи чрез образи.”

Докато свири, музиката му подсказва движенията и емоциите. Чувства това, което свири. “Ако се вманиачиш в чувствата, забравяш техниката - казва Кай и допълва: - Аз съм много емоционален в това, което свиря, и се боря с това.”

Не се притеснява от публиката, няма сценична треска.

“Трябва да има адреналин, разбира се”, казва той. Но няма суеверия и ритуали, преди да се качи на сцената. Ако трябва някакъв ритуал за успех, отправя молитва към Бог. Той и семейството му са вярващи и Кай често чете Библията.

Разбира се, представя си бъдещето като солист цигулар. Смята, че ако искаш да бъдеш професионалист в дадена област, трябва да се захванеш от малък. И е инвестирал огромни усилия, време и амбиция в това.


Какво четем:

🔴 Светогорска икона на Божията Майка пристигна в София (Снимки)

🔴 Българската луканка бие гръцката и италианската

🔴 Невена Цонева – Двама. Чуйте и се насладете на това уникално изпълнение!

Източник: 24 часа



Коментари



горе