60 години - новата средна възраст


„Ах, остави я, тя е толкова стара! Тези дни навърши 42…” Помня един такъв диалог между майка ми и нейна приятелка, когато самите те бяха на по 37-38 години. Но светът се променя и старостта отстъпва, колкото и да странно да изглежда това на пръв поглед. На 40 жените тепърва осъзнават своята същност и хукват към приключенията, на 50 не се дават на по-младите с десетина години, а на 60…
Точно тази възрастова граница, по-рано гарантирано свързана със старостта, са на път да преместят за пореден път учените. „Ръстът на продължителността на живота е способен да доведе до забавяне на стареенето на населението”, казват демографите Сергей Щербнов и Уорън Сандерсън. Променя се и самото понятие възраст. „Преди 200 години 60-годишният човек се е смятал за грохнал старец, пояснява Щербнов. – Днес е много по-уместно да кажем, че такъв човек е на средна възраст.”

Въпросът въобще не е в приблизителната оценка колко още ще живее човек. Старостта е прието да се асоциира с и с влошаване на здравето и физическата активност, с намалена трудоспособност и възможности за самообслужване и осигуряване. Демографското изследване сочи, че днес жителите на развитите европейски страни на 65-годишна възраст, която по-рано официално се е смятала за граница на старостта, по изброените по-горе показатели не могат да бъдат наречени „старци”.
„Представата на човечеството за старостта постоянно се променя и ние сме длъжни да продължим да ги променяме в зависимост от това, че човек получава възможност да живее все по-дълго със съхранено здраве и сили”, казват демографите. С тези нови мерки картината е много по-оптимистична. Животът става по-дълъг, а 65-годишните не са старци. Добра новина, но как да преодолеем психологическите граници? Няколко идеи от Марк Оже, етнолог и антрополог.

Да не обръщаме внимание на възрастта
Трудно е да живеем в обществото и напълно да се абстрахираме от своята възраст, особено когато минаваме през различните прагове – пълнолетие, пенсия… В това отношение хората на умствения труд имат предимство – те всъщност не излизат в пенсия, могат да поддържат умствената си активност, да избегнат донякъде натиска на преживените години. Сред хората на изкуството, особено артистите, най-велики са тези, чиято игра отговаря на хода на времето – например Жана Моро, Жан Луи Трентинян. Човек трябва да умее да остарява, без да потъва в униние – това е своего рода вярност към живота.

Възрастта ни е преди всичко в очите на другите
Чуждите погледи често ни напомнят за нашата възраст. Когато почувствам подобен поглед и го обмисля, аз просто не му вярвам. Възрастта и времето не са понятия от един порядък. Възрастта е ходът на годините, необратимото движение напред, в което има и социален натиск, а времето е по-общо понятие. Това може да е въображаемото бъдеще, паметта за миналото или смес от двете. Времето е свобода, а възрастта – нашите собствени рамки.

В същност, старост не съществува
Старостта я има, доколкото живеем определено време, но тя не предопределя ни нашето душевно състояние, нито особената мъдрост, чрез които можем да гледаме на света без униние. Описанието на един човек като старец – това е отчасти външно впечатление и социална условност. Не отричаме възрастта или смъртта, разбира се.

Ако имаме някакви задължение един пред друг, те са именно в това – да престанем да се определяме един друг чрез възрастта. В идеалното общество всички бихме били равни. Не еднакви, но най-малкото равни пред лицето на старостта. Тревожно е, че със старите хора понякога се отнасят като с малки деца. Увеличението на средната възраст внушава тревога – страхуваме се да станем зависими и от болестите… В това има парадокс – живеем по-дълго, но в обществото това създава неудобства.

Да живеем съответно на времето, а не на възрастта
Всеки би искал да изглежда по-млад от годините си. Но и в този случай проблемите не изчезват, просто се проявяват по-късно.
Да живеем съответно на възрастта – значи да възприемаме живота трагично, като неумолима съдба. А да живеем в съответствие с времето – означава просто да живеем. Времето е податлива материя. Когато разсъждаваме за времето, не мислим какви ставаме, а искаме да разберем кои сме. Прието е да се смята, че отношението към старостта зависи от културата, към която принадлежим, но във всички култури отношението към възрастта е доста сурово. Съвременното общество отхвърля старците – това е всеобщо правило.

Когато мислим за времето и старостта, започваме да разбираме, че въпросът за смъртта е изцяло погрешен. Мъдрост е да се наслаждаваме на времето, което имаме, да не мислим за възрастта като заплаха.

Възрастта не е постоянна величина
Пътуването, писането, размишленията, хобитата имат способността да разтягат времето. Ако пеем в хор или се занимаваме със самодеен театър, ние сме равни с другите в тази група. Това донякъде освобождава, въпросът за възрастта престава да е определящ.
Да живеем пълноценно – това означава да живеем, без да се вторачваме в своята възраст, без да обръщаме внимание на нейните изисквания. В края на краищата – всички умират млади и винаги това се случва прекалено рано.


Какво четем:

🔴 Болестите се лекуват с мисъл - Мисълта може да изпъди всяка болест от човешкия организъм

🔴 Веган грънчарката майстор Деси живее с три деца като отшелник на главния път край Раданово

🔴 С водолази откриха мистериозна подводна зала от римско време край Мусинската пещера

Източник: anna



Коментари



горе