Елешница горда със скален барелеф на свети Георги


Той е роден на 26 октомври, навръх Димитровден. Но носи гордо името на своя дядо по бащина линия – Петър. Петър Чорев от разложкото село Елешница не крие, че е ревностен патриот, който обаче е принуден да търси препитание и по-добър живот оттатък Родината, зад границата – в далечна Англия. 27-годишеният мъж наскоро извая в скалите над родното си село битката на свети Георги със змея. Талантът му вече впечатлява не само местните хора, но и туристите от страната и чужбина, които идват в родния му край.

„Барелефът го направих, защото исках нещо да остане, нещо значимо, нещо, което ще кара съселяните ми да се гордеят. Върнах се от гурбет от Англия. Реших, че е дошло времето да реализирам своята 4-годишна идея за направата на барелеф в скалния масив над Долната махала в родното ми село Елешница. Въпросната скала е точно срещу прозореца ми. Желанието ми да творя е голямо", разкрива младият и талантлив мъж. Той е завършил Професионална лесотехническа гимназия „Никола Вапцаров" в Банско, специалност „Дърворезба". Висшето му образование пък е със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство" от Югозападния университет в Благоевград. На 10 юли тази година грабнал чукове, секачи, длета, шлайф, маска и се качил в „ателието" си под открито небе. Цели 45 дни работил върху скалата, за да направи внушителна композиция – висока е 3,80 метра и е широка 3,30 метра. Изобразил свети Георги, който побеждава змея. „Нека пази селото ни от зло и беди този светец. Исках да покажа, че

човек може да постигне много, ако силно го желае

Струваше си и времето, и усилията, след като направеното от мен се харесва на всички", казва той. Увлякъл се по рисуването покрай баща си Борис, който също рисува, но е самоук талант, който работи като шлосер в завода в Елешница. Като малък Петър го гледал как майстори разни неща. Това го запалило по изкуството, което вече е ежедневие за Петър. Той не може да стои със скръстени ръце и да не прави нищо. Непрекъснато има някакви планове, които се опитва да реализира. Въобще не очаквал да стане център на внимание след напвавата на барелефа. Но скалната композиция само за броени дни се превърна в атракция и за местните хора, и за туристите.

Кметът на село Елешница - Сашо Мицин, ще търси финансиране за монтирането на осветление край скалата, за да бъде още по-ефектно сътвореното от Чорев. „Изненадан бях от вниманието на медиите към стореното от мен. Притеснено ми е, че съм център на внимание. Дори кметът на община Разлог – Красимир Герчев, ме покани на среща. Очарован съм от градоначалника, той ми подари герба на общината, аз пък му подарих картина на Васил Левски, рисувана с кафе. Обсъдихме бъдещи проекти, които да реализирам, когато се върна догодина в Елешница. Има едни други скали над селото, там ще направя нещо още по-голямо. Ще мисля темата в Англия, имам време. Нещо от българското Възраждане, нещо патриотично, нещо хубаво, може и от Априлското въстание да е някакъв сюжет", издава намеренията си художникът.

Петър също има в живота си трудни моменти. Не прави изключение, но талантът му помага да намира път към надеждата. За него било много тежко, когато заминал на студентска бригада в САЩ през 2011 година. Защото е много привързан към родния край, към близките, към родината си. Споделя, че не е приятно да търсят препитание младите в чужбина, но това е реалността. Искат не просто да оцелеят, а да са пълноценни личности, с права, задължения и сигурност. Никога не би напуснал България, ако всичко тук бе наред. „Бях в Бостън, огромен град. Работата ми бе да правя доставка на храни по ресторанти, трудих се във фирма за преработка на гъби, понякога карах микробус, за да разкарвам стоката. Три месеца и половина бях там. А по това време майка ми Снежана бе много болна. Предстоеше й операция. Бях в неведение какво точно е състоянието й, близките ми криеха от мен. Слава богу, всичко мина благополучно, днес е до мен, жива и здрава е. Щом се върнах от Америка, измайсторих голяма икона на Богородица с Младенеца – подарих я на църквата ни „Свети Атанасий" в знак на благодарност към Господ, че майка ми е добре", връща се назад в годините Петър.

Сега много му липсва сестра му Татяна

която е по-голяма от него. В момента е в майчинство, живее в Германия със съпруга си, който е строител. Художникът има две прекрасни племеннички. По-голямата е на 7 години, вече е в първи клас. Сестра му преди време завършила геодезия в Университета по архитектура, строителство и геодезия с отличен успех 5,80. През август идвали сестра му и семейството й в Елешница за две седмици. „Бе прекрасно време. Бях с най-любимите си същества. По това време работех на барелефа в скалите над селото. Показах го на близките си, те много го харесаха. Аз имам приятелка, заедно сме вече три години и половина, казва се Ирена и е от Сандански. Важно е човек да има някой до себе си, когото обича и който го обича. Заради привързаността си към рода ни искам да направя родословно дърво. Издирвам снимки, информация, исторически документи", казва младият мъж.

Миналата година през лятото заминал за първи път в Англия с приятелката си, било през август. Останали 8 месеца. Работили във фирма за спортни стоки – сканираш, опаковаш, пакетираш, подреждаш, правиш стоките във вид за продажба на крайния клиент. „Не искам да съм учител. Мечтая хобито ми да стане професия, да имам собствено ателие, да направя самостоятелна изложба, да пробия и в чужбина, там да имам ателие. Защо не! Мога и дърворезби, и скулптури, и картини да правя. Рисувам и с кафе. Правя разни бутафорни неща - пистолети за кукерското шоу на Великден в Елешница, сега правя колан с мъниста", разпалено говори Чорев. Но признава, че носталгията по близките и България го измъчва. Няма как да е другояче, тъй като е истински патриот. Тъжно е, че е в чужбина, но се налага. На 5 октомври лети с приятелката си за Англия. Петър брои дните един по един, голяма тежест усеща в себе си. Като осъден на смърт се чувствам", казва той. Но Петър и Ирена имат намерение да останат, защото там ги ценят и като личности, и като работници. По-големи са мащабите в Англия, а младият и талантлив художник вярва, че може да успее и там с таланта си. Вски ден, когато е в чужбина, се чува с родителите си, със сестра си и племенничките по телефона, по скайп се виждат. Родителите разбират и него, и сестра му.

Макар да не им е леко, че и двете им деца са зад граница. Благодари им от сърце,

че са го научили да е добър

да помага на хората, да вярва в себе си и в по-доброто утре. „В Англия времето ме потиска, все е мрачно, тъмно, влияе на моето настроение. И си мечтая за родния край – да ме огрее слънцето, да ме „захлупи" синьото небе. Но съм благодарен, че съм жив и здрав, че имам ръцете си и ума си, за да се развивам. Вярата не ме напуска. Вярващ човек съм. През 2013 година направих стенописите в параклиса „Свети Илия" край селото ни. Вярвам в бог, вярата ми помага, крепи ме. Вярата в мен и любовта на близките ми ме правят истински щастлив", изповядва Петър Чорев.



Четете още:

🔴 План: Пловдив – София за 45 минути с влак и още две ленти на "АМ Тракия" между двата града

🔴 Българско приложение защитава 100 000 деца в интернет

🔴 9 наши компании сред най-големите в Югоизточна Европа





Източник: Стандарт





Коментари

горе