След тежка катастрофа Венци оцеля с 34 операции на два континента


През ноември 2014 година стана тежка катастрофа на бул. “Банско шосе”, на изхода на Сливен. “Ауди” се блъсна с несъобразена скорост в крайпътен стълб. Шофьорът на колата – Андрей, на 19 години, загина на място. Момчето бе спортист, с много медали, курсант във Военното училище във Велико Търново. В колата бяха още две момчета. Божидар, на 21 години, седял отпред. Внук на известен лекар, той самият студент по медицина, отличник. Венци, връстник на Андрей, бил на задната седалка. Върнал се от САЩ, където живял със семейството си, приели го за студент в родината, гостувал на баба си в Сливен. Божидар и Венци бяха приети в много тежко състояние в областната болница.

След няколко месеца на надежди Божидар издъхна в болницата от несъвместимите с живота травми. Венци оцеля. След 34 операции и рехабилитация в лечебни заведения на два континента. С майка си Росица бяха тези дни отново в България. Поканиха съгражданите си от Сливен да присъстват на църковна служба в катедралния храм “Свети Димитър”, за да почетат паметта на всички загинали при пътни произшествия.

Катастрофата станала на Андреевден. Росица си била в САЩ. Обадили й се по телефона. Излъгали я, че състоянието на детето й не е чак толкова сериозно. Направили му операция. Било добре, ако си дойде. Приятелка, с която не се били чували повече от 15 години, се свързала с нея по скайп. “Много тежко е ударен. Не мисля, че ще го завариш”, честно й казала жената. Майката хванала първия самолет. Как се е чувствала в онзи момент, само майките знаят. “Едва после разбрах, че децата искали да изпробват колата, била “чипосана”, за да вдига за кратко време висока скорост. Времето е било лошо, дъжд, преминаващ към заскрежаване. Карали са бързо. И удар! Късмет е, че точно тогава по булеварда е минавала линейка, била на повикване в женския затвор. Преди линейката пък пътувало друго момче с колата си. Спряло. Отворило вратата, извадило Венци. Бил е в съзнание. Само повтарял, че много го боли”, разказва Роси. Травмите били толкова много и толкова сериозни, че никой не смеел да прави прогнози. Травма на черния дроб, далака, белия дроб, бъбреците изключили от шока, фрактури, черепно-мозъчна травма… След като извадили слезката, лекарите от реанимацията на областната болница го поставили в изкуствена кома. “Всеки ден седяхме по коридорите на болницата с близките на Божидар и чакахме да стане някакво чудо! Всичко сме си разказали за децата, за себе си. Андрей, такъв талантлив спортист, така нелепо да си отиде. А Божидар, знаете ли колко умно дете е бил!? Казаха, че се отказвал от изпита, ако ще му пишат по-ниска оценка от шестица, и се е явявал отново. Искал е да знае, да е отлично подготвен!…Светла да им е паметта”, разказва Росица. Като всеки родител, преминал през огромни тревоги, тя помни събитията даже по дни. След два месеца в реанимация, една сряда лекарите съобщили, че в петък трябва да ампутират крака на Венци. Гангрена! Майката хукнала към София. Отишла в “Пирогов”. Застанала директно пред вратата на началника на “Пирогов” проф.д-р Стоян Миланов. Отворила медицинска сестра. Росица се разплакала. Така и така, синът ми трябва да бъде спасен. “Д-р Миланов ме прие. Само за десетина минути всичко беше решено. Дори нямах представа, че към “Пирогов” има клиника по гнойно-септична хирургия. Завеждащият й е д-р Иван Поромански. Благодарение на тях моят син е жив! Какво да ви кажа? Имам впечатление от работата на тези двама лекари и съм убедена, че само при споменаването на техните имена, българите трябва да стават като при националния химн!”, просълзява се майката.

Транспортирането от Сливен до София било изключително рисково. Лекарите не криели, че пациентът може и да не издържи! Майката настояла. Когато го докарали, “Пирогов” бил вдигнат на крак. “Помня, че хората отстрани бяха учудени. Питаха се: А бе кой пристига, че всички хвърчат!?”, казва Росица. Приели Венци със сепсис, с мултирезистентни бактерии. Три седмици постоянни грижи. Докторите в “Пирогов” направили всичко, което могат да направят, с наличната апаратура и лекарства. Станало ясно: незабавно трябва да се търси лечение в чужбина. Завеждащият реанимацията д-р Георгиев написал епикризата на английски език. Росица веднага я изпратила до 15 болници в Европа – Австрия, Франция, Испания, Англия…И отвсякъде получили отказ, къде без много-много обяснения, къде любезно, че легловата им база била заета. Какво станало? От известна фармацевтична компания в САЩ, в която работел мъжът на Росица – Марио, позвънили в централата си в Германия, оттам – в България. Българският представител отишъл при собственика на компанията в Германия. След два дни бил осигурен транспортен самолет. Ура? “Ох, като видяха състоянието на Венци, отказаха да го качат. Толкова беше зле. Аз се разплаках на глас. И понеже зная английски, успях да разговарям с тях, да им разкажа. И така ми дадоха документ, разписах се, че поемам риска на своя отговорност!”, добавя Роси. Приели момчето в болница в Хайделберг. Там, както се изразява майката, буквално го събрали. Най-тежки били проблемите с гангрената. Оперирали 29 часа – 7 часа операция, останалото време – за 2 ревизии. Взели мускул от предмищницата на Венци, извадили вена от десния крак и ги присадили на левия. Последвали още операции за почистване на некротична тъкан. “Венци беше на командно дишане от 29 ноември 2014 до април 2015 година. Според медицинската статистика в Германия, шансовете му за живот бяха едва 3 процента. Едва през март, месеци след като ни приеха там, немските лекари ни съобщиха: Вървим в правилната посока! Вашият син, казаха те, е извън всички учебници. С такива травми! И е жив”, бърше сълзите си Роси.

“Когато се събудих от комата, се чувствах много странно. Непознато място. Първото нещо, което ми направи силно впечатление, беше, че съм отслабнал много! А тежах 92 кг! Защото много тренирах, всеки ден бях във фитнеса, имах мускули!”, казва Венци. В болницата не можел да ползва компютър, защото ръцете му били с увреждания на нервите от катастрофата. В скайп пишела майка му от негово име. Нямал, няма и до днес, никакъв спомен за катастрофата. Разбрал за нея девет месеца по-късно, чрез интернет. Първото, което попитал, било: “Аз ли карах? Имаше ли и други?”… И майката му разказала.

Заради увредените нерви лечението продължило в САЩ. Имало още проблеми с левия крак, правили операция на коляното. Същият феноменален лекар в Америка, както казва Росица, който му оправил ръцете, оправил и главата – отзад на тила имал огромна декубитална рана от залежаването, докторът поставил под здравата кожа на скалпа три балона, за да порасне кожата с 12 см, да я съедини и да покрие оголеното място. Така и станало.

Венци вече може да се движи сам, макар и с подкрепа. Но рехабилитацията продължава. Най-малко още една година, в САЩ.


Какво четем:

🔴 Синът на починалата Петя: Кола, айрян... така ли се лекува септичен шок?

🔴 Народният театър чества 70-годишнината на Антон Радичев

🔴 Петър Димков: Вътрешната чистота е най-важна за човек

Източник: Труд



Коментари



горе